Диагностиката е изключително важна не само за ранното откриване на онкологичните заболявания, но и при проследяването, особено при стадирането. В това отношение всяка иновативна технология дава много по-големи възможности, обясни в интервю за Дарик д-р Борислав Димитров, управител на Специализираната болница за онкологични заболявания в София. И въпреки че на пръв поглед високотехнологичната апаратура изглежда скъпа като инвестиция, здравният и икономическият ефект се мултиплицират във времето, категоричен е д-р Димитров. По думите му необходими са програми за профилактика на злокачествените заболявания у нас, които да бъдат обезпечени финансово от държавата. Д-р Борислав Димитров участва в съвместния проект на сайта BestDoctors.bg и Филипс България за ролята на иновациите в устойчивата здравна система.
Илиана Найденова: Разкажете ни за дейността на болницата, която ръководите.
Д-р Борислав Димитров: Специализираната болница за онкологични заболявания е единственото общинско лечебно заведение в София, което предлага специализирана онкологична помощ. Тя е пряк наследник на столичния онкологичен диспансер.
Макар персоналът да не е голям, в болницата се провеждат близо половината от курсовете химиотерапия на територията на София. Успяваме да извършим около 40% от всички костни сцентиграфии при много високо качество и с високотехнологична апаратура, както и да поемем почти 100% диспансерното наблюдение на пациентите със злокачествени заболявания.
Годишно се извършват около 60 000 амбулаторни прегледа и над 10 000 курса химиотерапия, като броят на регистрираните и диспансеризирани пациенти е над 43 000 за 2012. Болница с персонал от 140 души извършва огромна и много важна по своята същност дейност.
Както отбелязахте, високотехнологичната апаратура е от изключително значение за диагностиката на онкологични заболявания.
В нашата болница непрекъснато тече процес на технологично обновяване на апаратурата. С една значителна инвестиция на Столична община през 2009 беше монтиран нов дигитален рентгенов апарат, беше подменена с нова, модерна съществуващата гама камера, тоест в отделението по нуклеарна медицина. Когато я монтирахме, единствено ние и Александровска болница разполагахме с такава хибридна технология, съчетаваща възможностите на конвенционалната гама камера и компютърния томограф. Лечебното заведение участва в Оперативна програма "Регионално развитие" с проект за технологично обновление и ремонт, като до края на годината се очаква да бъде доставена, монтирана и пусната в експлоатация нова лъчетерапевтична и диагностична апаратура - нов скенер, дигитален мамограф, както и система за архивиране и обмен на образи.
Диагностиката е изключително важна не само за ранното откриване на онкологичните заболявания, но и при проследяването, особено при стадирането. В това отношение всяка иновативна технология дава много по-големи възможности. И въпреки че на пръв поглед изглежда скъпа като инвестиция, здравният и икономическият ефект се мултиплицират във времето, тъй като високотехнологичната апаратура спестява много време на пациента и персонала, както и стреса за самите пациенти.
Като социално-значими заболявания онкологичните заболявания са приоритет на здравеопазването в световен мащаб, но как изглежда картината у нас?
Статистиката за нашата страна е особено неприятна. Всичко обаче би трябвало да започне още при профилактиката и осъществяването на масов скрининг при тези локализации, където е възможен. И именно тук е един от най-слабите пунктове на здравеопазването в България. Прокарваха се различни програми и идеи. В миналото проблемите бяха свързани предимно с финансирането, сега се оказа, че дори когато има определено финансиране, те пак не могат да заработят.
Разбира се, проблемът е комплексен, опира до народопсихология, здравна култура, като имам предвид не само пациентите, а и самите лекари. Дълги години сме акцентирали единствено върху лечението, а то понякога започва твърде късно. Не сме научени като че ли още от студентската скамейка да мислим превантивно, да предпазваме, да предвиждаме нещата. Затова страните, които имат най-големи успехи в борбата със злокачествените заболявания, сериозно разчитат на програмите за профилактика и популационен скрининг, както и на обществени кампании. Резултатите на тази превантивна философия узряват малко по-късно, но за сметка на това са достатъчно красноречиви. А у нас сме свикнали да гоним бързия и непосредствен ефект.
Защо е толкова силен страхът от диагнозата рак? Като че ли често забравяме, че става дума за лечимо заболяване.
Незнанието и липсата на информация винаги пораждат страх. От друга страна, диагнозата рак е достатъчно сериозна и не можем да я неглижираме. Съвременната медицинска наука има успехи, които позволяват определени локализации да бъдат третирани значително по-успешно. Налице са т.нар. малки революции в преживяемостта при някои онкологични заболявания и то в лекарственото им лечение. Но ракът е сериозно заболяване и борбата с него е продължителна.
Страхът е породен от липсата на информация. За съжаление и ние, лекарите, имаме твърде малко време, за да обясняваме това на пациентите, а би трябвало да го правим постоянно. Начинът на провеждане на терапията, нейната продължителност, страничните ефекти, шансовете за излекуване, евентуални други неудачи - всичко това би трябвало да бъде дискутирано с пациента и той да получи информация, въз основа на която да даде своето информирано съгласие.
Наред с това при някои пациенти действа щраусовият инстинкт, тоест те се затварят в себе си и не желаят нито да споделят, нито да получават допълнителна информация, която ги стресира и плаши повече. Тук е ролята на клиничните психолози, които са задължителни за функционирането на една онкологична болница, тъй като тяхната мисия е много важна.
Къде виждате най-сериозното предизвикателство пред здравната система у нас?
Основното предизвикателство е незавършената здравна реформа, колкото и изтъркано да звучи. Една от основните цели на реформата, която в момента е абсолютно спряла, беше именно да подобри постоянно влошаващия се здравен статус на българите. За съжаление целта не беше достигната, а красноречиви доказателства са налице при всички социално-значими заболявания - особено фрапиращи са те при онкологичните. На фона на около 2-3% увеличение на година на броя на онкологично заболелите, страната ни продължава да поддържа доста по-високо от средното за Европейския съюз ниво на онкологична смъртност. В същото време е парадоксално, че имаме около два и половина пъти по-ниска хоспитализирана заболеваемост, тоест много по-малко хора достигат до лечение до специализираните лечебни заведения, също сравнено със средните данни за ЕС. Наблюдаваната петгодишна преживяемост, с която в онкологията обикновено се измерват резултатите от дадено лечение или интервенция, е два пъти под средното ниво. Сами разбирате защо е важно реформата в здравеопазването да продължи.
Другият проблем е недофинансирането. Дори и да са налице достатъчно финанси, при незавършена здравна реформа тези средства отново ще изтекат и няма да свършат своята задача.
Прекаленото администриране, бумащината при отчетността на дейността, дублирането на магнитни и хартиени форми кой знае защо в 21 век - всичко това ни затруднява и реално краде от времето на пациента. Освен това честата смяна на правилата в хода на договорите и установените алгоритми създаде една несигурност и пречи на мениджърите да планират дейността си през годината. Управителите на онкологични заведения поеха доста горещи картофи от страна на министерството и други институции, свързани с организирането на постоянни процедури по Закона за обществените поръчки. Върху лечебните заведения падна основната отговорност по снабдяването с лекарствени продукти за лечение на онкологичните заболявания. Естествено, че ние като търговски дружества трябва да правим и това, но не бихме искали да правим единствено това, защото нашата мисия е съвсем друга.
Очертахте най-големите разминавания, но какво бихте предложили Вие, от къде да се направи малката стъпка към добра промяна?
Сложен въпрос, защото са нужни много малки стъпки от различни посоки. При всички случаи трябва да се обърне внимание на профилактиката и най-после да заработят профилактични програми или програми за популационен скрининг. Същевременно държавата трябва да застане зад тази кауза и да я обезпечи финансово.
В нашето лечебно заведение например винаги е имало кабинети, които извършват онкопрофилактика и то напълно безплатно по отношение на клиничния преглед. Иначе хората се мобилизират само по време на кампании, седмични или месечни, и след това всичко затихва. Много ясно трябва да бъде поставен проблемът, че без профилактика и без възможността онкологичните заболявания да бъдат открити в ранен стадий, лечението ще е далеч по-неуспешно.
Миналия август беше учредена Българска асоциация по медицинска онкология, а Вие сте част от управителния съвет. Какви задачи си поставя асоциацията?
Асоциацията има много и разностранни задачи. Нишата, която би следвало тя да запълни, е продължителното обучение на лекарите по специалността Медицинска онкология; както и свързаните с това мероприятия като организиране на конференции, семинари, тематични курсове, обучения с водещи онколози, включително и в чужбина. Една от целите на Българската асоциация по медицинска онкология е издателската дейност, както и периодичното изготвяне на публикации по различни теми. Още след учредяването й беше издаден първият учебник по Медицинска онкология, който е добре систематизирано издание в помощ на всички колеги. Също така задача на асоциацията е периодично да информира обществото и пациентите по проблеми, свързани с онкологичните заболявания, да изготвя предложения към НЗОК, Министерство на здравеопазването и други институции по различни въпроси, свързани с лекарственото лечение и належащи промени в нормативната база.
Коя е най-трудната задача, с която трябва да се справяте като управител на Специализираната болница за онкологични заболявания?
Най-трудно е да се постигне златно сечение между потребностите на пациентите и интересите на лекарите, медицинските сестри и целия персонал. Когато и двете страни са удовлетворени, значи дейността е организирана така, че да бъде полезна за едните и да бъде удоволствие за другите.
