Предложеният от правителството бюджет за следващата година според синдикатите е най-лесният за изпълнение, който страната ни е имала. Работодателите пък признават, че не ги изненадва и те са го подкрепили в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, но под условие. Това казаха в предаването „Челюсти" синдикалистът Николай Ненков от КНСБ и Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Предложеният бюджет за следващата година не изненадва работодателите по две причини: няма как той да бъде бюджет на реформите, на едни нови политики, от които се нуждаем като страна. Няма как да се направи по-различен в структурно отношение бюджет, тъй като реформи не се правят очевидно в основните обществени сфери, каза Димитър Бранков. Той допълни, че бизнесът настоява за промени. „За хората сигурно реформа е мръсна дума, но няма как този бюджет да бъде различен без промени в основните сфери", категоричен е той.
По думите му втората важна причина е очевидната стагнация. „Ние пълзим по дъното може да се каже", обясни той и допълни, че икономическият растеж е в рамките на статистическата грешка. В експортните отрасли и селското стопанство според него може и да има ръст, но останалите са в стагнация. Средно 2 на сто ръст е страшно малко за икономика като българската, категоричен е Бранков и припомни, че освен това страната ни е във валутен борд. Така той отбеляза трите причини, поради които работодателите са подкрепили бюджета за следващата година в тези му параметри срещу условие и то е платформа за икономически растеж и възстановяване.
Синдикатите от своя страна поставят под съмнение нуждата от толкова малък бюджетен дефицит – 1,35 на сто. Николай Ненков отбеляза, че по критерия от Маастрихт той трябва да е до три процента, а според предложения от вицепремиера пакт „Дянков" не повече от 2 на сто.
„Това 1,35 процента не мога да разбера откъде идва, това е изключително презастраховане. Бюджетът няма да даде нищо нито на бизнеса, нито на населението", каза той и определи бюджет 2012 като най-предпазливият и консервативен.
Димитър Бранков не оспори синдикалните критики към дефицита. Той допълни, че колкото по-рестриктивен бюджет се прави, няма как при равни други условия това да не удари не само социалната сфера, но и разходите за инвестиции, които основно касаят бизнеса.
Работодателската организация обаче е подкрепила рестриктивния подход на неговото изготвяне с редица забележки. Като основна критика той посочи бюджетната субсидия на БАН, която трябва по думите му да бъде увеличена до нивото от преди кризата или 98 млн. лв. Представени от него числа говорят, че при усвоена бюджетна субсидия от академията в рамките на 55 млн. лв. учените са привлекли 40 млн. лв. по проекти и програми по комерсиално търговско финансиране. Той допълни, че са малко институциите в България, които успяват да постигнат съотношение между субсидия и проектно финансиране почти 1:1.
Като положителна характеристика Бранков посочи увеличеното съфинансиране по европейските проекти.
Именно европейското финансиране и заложените в бюджета параметри бе една от точките, които разделиха двамата събеседници.
Николай Ненков сподели, че толкова лесен за изпълнение бюджет България не е имала. „За първи път се разчита едва ли не Европа да ни оправи бюджета, разчита се две трети от приходите да бъдат от европейските фондове, атрактивната цифра за капититалови трансфери - ръст от 44 процента - идва изцяло от европейски средства. И изведнъж човек се замисля къде е ролята на държавата", каза той и допълни, че националните средства за намаляване на безработицата са 73 млн. лв.
Ненков отчете, че 2012-а ще е четвърта година на замразени доходи на населението. Той отчете като синдикален успех повишаването на минималната заплата и постигнатите по-високи обезщетения за безработица, които станаха 60 процента от осигурителния доход.
Димитър Бранков обаче смята, че помощите за безработни възпрепятства заемането на работни места. „В много бюра по труда можете да видите хора, които получават повече като безработни от заплатите, които им се предлагат при започване на работа и никой не иска да заеме тези позиции", категоричен е той. Според него има проблем с негъвкаво трудово законодателство, със стимули, които не позволяват да се заемат работни места, макар и с ниско заплащане.
Според Николай Ненков у нас има ниски заплати, ниска данъци и няма инвестиции. Констатацията му допълни Димитър Бранков, като каза, че страната ни има лоша бизнес среда.
По мнението на представителя на БСК обаче „няма много голям маньовър" пред финансовия министър с този бюджет и за това хората не бива да се залъгват. Той напомни, че през 2013 година има огромни плащания по главници и по лихви на емитиран заем. „Ние с този бюджет тръгваме в друга посока – да увеличаваме нивото на държавен дълг към БВП. Говори се за 19 процента, а сега е 15-16 процента. Таванът, който имаме по Пакта за финансова стабилност 40 процента. Не бива да се позволява да се увеличава много нивото на лихвените плащания в структурата на бюджетните разходи, защото това ще създаде още по-малко възможности за социална политика в следващите години", каза Бранков.
Той допълни, че БСК подкрепя дългосрочна политика по отношение на устройството на държавния бюджет и по начина, по който се правят бюджетите на държавата. Бранков е категоричен, че трябва да се направи преглед на националните цели. В свое становище БСК иска платформа за възстановяване и икономически растеж. По думите на Бранков първата стъпка е оттегляне за закона за управление на отпадъците, който той определи като „авантюристичен" и коментира, че увеличаването в пъти на таксите за водоползване също не е крачка в посока растеж. Бранков също така е категоричен, че каквото и да е пипане на ставки, било то данъчни или осигурителни, трябва да става срещу реформи.
