Новината за постигането на политически компромис в Гърция пренасочи тревогите на инвеститори, пазари и политици в Европа към Италия. Обещанието на премиера Силвио Берлускони да се оттегли, след като парламентът приеме спешните реформи в бюджета, не успя да успокои пазарите, където доверието към страната и многомилиардния бизнес на министър-председателя продължава да се срива. Положителният ефект от политическите новини в Гърция и Италия беше твърде кратък и вчера страхът от неовладяната дългова криза на пазарите зае място в Европа. Макар страната ни да не е част от еврозоната, България неизбежно с тревога следи новините от по-близки и не дотам части на Европейската общности. Това е причина да потърсим заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева, която отговаря за отношенията с международните финансови институции, средствата от ЕС и макроикономическите анализи в министерството. Трябва ли да бъдем спокойни за спестяванията в българските банки и доколко усилията на страната ни да запазим финансова стабилност ще ни помогнат на фона на трусовете в еврозоната.
Следим какво се случва в Европа, участваме активно в Европейския диалог. Във вторник се проведе заседание на съвета на финансовите министри, където участва нашият представител в Брюксел. Наистина случващото се в Гърция има пряко влияние върху България. Както знаете ние сме съседи, оценяват ни като един регион, но в същото време повечето от оценките са преекспонирани. Бих искала веднага да направя уточнението, че българската банкова система е изключително стабилна. В момента ние наблюдаваме висока капиталова адекватност. В момента имаме капиталова адекватност от над 15 процента на банките в България в условия, когато в Европа се дискутира да се въведе изискване за капиталова адекватност на водещите банки от 9 процента. Така че ние имаме от една страна стабилност, но случващото се в региона наистина ни засяга затова приемаме такива мерки. Говорейки за българската банкова система, бих искала да подчертая, че ние наблюдаваме и достатъчно висока ликвидност на нашите банки. Месечно ръстът на депозитите на хората варира около 300-400 млн. лв., така че има дори грацки граждани, които считат българските банки за по-стабилни и надеждни и те превеждат своите депозити тук, така че пряко отношение върху българската банкова система случващото се в Гърция няма. Но тъй като въпросът за случващото се в еврозоната касае стабилността на цяла Европа, ние участваме в този диалог. Предстои да бъде взето решение за отпускане на поредния транш от 8 млрд. евро на Гърция съвместно от Европейския съюз и Международния валутен фонд и становището, което бе дискутирано и във вторник е, че е необходимо да се изчака ангажимент на новото гръцко правителство, писмен ангажимент за провеждане на реформите. По принцип на Европейския съвет на 23 октомври беше подчертано, че е необходимо Гърция да приеме широкомащабна програма, така че стратегически да намали съотношенията на своя външен дълг към БВП до 2020 година. Предстои да бъде приет ясен ангажимент от гръцкото правителство за провеждане на реформи на фискална консолидация и на структурни реформи, които ще доведат наистина до рязко подобряване на състоянието на нашата съседка.
От думите ви разбирам, че спестяванията в родните банки се увеличават?
Точно така. Увеличаването на спестяванията говори от една страна за доверие в българската банкова система, а от друга страна е гаранция, че тази банкова система може да устои на шоковете, които са външни към днешна дата и както ви казах, имаме и висока ликвидност на банките, и достатъчна капиталова адекватност, която намалява риска в тази ситуация, която имаме в момента.
Това ли е което страната ни може да спечели на фона на недобрите събития в южната ни съседка?
Не бих казала да спечели, въпросът е, че ние трябва да провеждаме една наистина разумна политика и отражение на това наше предложение е внесеният бюджет, който в момента се дискутира. Ние ще продължим политиката на фискална консолидация, ще инвестираме повече в секторите, които носят растеж и заетост, особено в изпълнение на европейските оперативни програми, така че ние просто ще предприемем онези действия, които ще гарантират, че България ще продължи да бъде остров на стабилност в региона. От друга страна, ще участваме в европейския диалог, предвид това, че проблемите са глобални, те изискват решение от всички страни. В тази връзка ние поискахме да бъде поет ясен законодателен ангажимент и от другите страни членки в Европа, като те в своето законодателство запишат нещо подобно на нашия национален пакт за финансова стабилност – изисквания за ограничаване на фискалните дефицити, за ограничаване на дълга, което ще гарантира стабилност в цяла Европа.
Как се подкрепя това наше предложение и то по-скоро подкрепяно от страните членки, които са извън еврозоната ли е или намеря подкрепа и от страните, които участват във валутния съюз?
Нашата позиция е много близка до тази на Германия. Наистина страните, които провеждат структурни реформи и имат стабилна политика, в момента също страдат от проблемите на периферията на еврозоната. Знаете, че и това е изискване към всички. Знаете, че Италия също има проблеми в момента. На последния Европейски съвет те представиха идеята си за една структурна реформа в Италия, но предвид това, което се случва, там също има проблеми. Така че ангажиментът да се провежда надеждна и стабилна финансова политика, трябва да важи за всички, не само за еврозоната, не само за периферията на еврозоната, но за всички европейски страни. И тази позиция среща все повече разбиране.
Казахте Италия. Пазарите и там реагираха сериозно на всичко, което се случва. Всичко това в дългосрочен план какво налага, освен затягане на коланите, строга фискална дисциплина. Какво ще ни засегне това като мерки като страна, макар и извън еврозоната?
Този въпрос беше поставен още в началото на този месец на срещата на Г-20, също беше дискутиран този въпрос. Решението е наистина да бъде приет план за действие за растеж и заетост. Тоест необходима е фискална стабилност, ограничаване на разходите и на дълга и в същото време мерки за стимулиране на растежа, за създаване на нови работни места. В момента се дискутира такава платформа за действие за спасяване на банките, която да позволи не само да преодолеят тази криза сега, а да запазят възможностите си да кредитират реалния сектор, за да може да се гарантира развитие и растеж. И това е наистина най-тежката задача – да бъдат приети такива програми в засегнатите страни като Италия и Гърция, които ще гарантират стабилност, и в същото време да бъде запазена възможността банковата система на Европа да гарантира растеж и заетост. Това беше обсъждано и на заседанието на ЕКОФИН, това предстои да се обсъжда на всички работни групи до края на този месец и на заседзанието на Еврпопеския съвет през декември.
Планираният данък върху финансовите транзакции е заложен напред във времето. Доколко той е решение на проблемите в момента и в Европа изобщо и отношението на страната ни към този данък.
Дискусията за данъка върху финансовите транзакции е предизвикана от това, че финансовият сектор изигра важна роля при предизвикването на икономическата криза. Банките и финансовият сектор участваха в създаването на кризата, ако бих могла така да се изразя, а правителствата и европейските граждани понесоха последствията от тази криза. Затова беше инициирана такава дискусия да бъде въведен данък върху финансовите транзакции, който ще допринесе този финансов ресурс да помогне за преодоляване на последствията от кризата. Банките у нас са стабилни и никога не са получавали правителствена подкрепа, така че ние нито имаме основанията за криза, нито имаме очаквания за някакви особени приходи, ако бъде въведен подобен данък. И от самото начало изразихме нашата позиция срещу такъв данък. Ние считаме, че ако се въведе данък върху финансовите транзакции в стабилна икономика като българската, но в същото време с недостатъчно развит финансов пазар, това не би имало фискален ефект, а само би довело до по-ниска конкурентоспособност на банките. По същия начин ние сме против въвеждането на данък върху финансовите транзакции в рамките на Европа, защото би поставило Европа в по-неконкурентна позиция спрямо другите финансови центрове като Щатите и Югоизточна Азия. Затова считаме, че въпросът за въвеждане на подобен данък следва да се дискутира в световен аспект и да бъде въведен в глобален мащаб. Страните са разделени. Има както противници, така и поддръжници на тази идея и въпросът предстои да бъде дискутиран в бъдеще.
На фона на всичко това, което се случва вече месеци в еврозоната, как и къде стои нашият дългосрочен приоритет като цел на страната ни за влизане във валутния съюз.
Съгласно договора ни за членство в Европейския съюз ние следва да се стремим към влизане в еврозоната. Никой не е отменил този наш ангажимент като дългосрочна цел. Това продължава да бъде важна дългосрочна цел на нашето правителство, но от друга страна, въпросът е че е необходимо да има стабилност, ние искаме да знаем какво се случва в Европа, да има едно развитие в еврозоната, което гарантира от една страна стабилност, от друга страна – растеж и тогава ще обсъдим конкретните параметри на присъединяването към еврозоната. Ние участваме в диалога и една от нашите позиции е, че решенията, които се вземат само в еврозоната касаят всички 27 страни, затова ние искаме да участваме в диалога, в обсъждането както на предизвикателствата, така и в търсенето на решенията, тъй като въпросите какво се случва в еврозоната влияе върху всички страни от обединена Европа.
Тоест бързайки бавно към еврозоната търсим опит да отстояваме позицията си редом с другите държави, които са извън валутния съюз?
Точно така. Ние търсим общи позиции с всички както със страните извън еврозоната, така и със страните в еврозоната. Но водещо в нашите решения е националният интерес. Ние сме положили огромни усилия да постигнем стабилност. Както знаете и дефицитът ни е под маанстрихтския критерий и очакваме много добри резултати в края на тази гидина. Като съотношение дълг към БВП ние сме на второ място след Естония в ЕС, така че ние искаме да видим една наистина стабилна и развиваща се Европа, за да обсъждаме нашите бъдещи действия.
Тъй като и евролидерите вече допуснаха възможност Гърция все пак да излезе от еврозоната, има ли такъв вариант Б, по който работи властта у нас?
Вариант за излизане от еврозоната не съществува, съществува вариант за излизане от ЕС. И аз лично считам, че това не се обсъжда сериозно. Никой не обсъжда възможността Гърция да напусне ЕС. Въпросът е, че в момента наистина имаме безпрецедентна финансова криза, която има икономически последствия, така че трябва да се търсят дългосрочни устойчиви решения, но сред тях не е напускане на страни от ЕС.
Един от силните козове на страната за привличане на чужди инвеститори и догодина е ниският дефицит, което на фона на част от европейските страни е огромно постижение. В същото време ние залагаме възможност за поемане на нов дълг в предстоящия бюджет. Няма ли това да е противоречив сигнал, като се има предвид, че еврозоната в момента търпи тези трусове именно от дълговата криза?
Ние сме далеч от такива нива на дълга, които могат да се възприемат като свързани по някакъв начин с криза. Бих искала да подчертая, че предложението ни за бюджета за следващата година е дори за по-голяма фискална консолидация. Дефицитът по консолидираната фискална програма е предвиден да бъде 1,35 на сто от БВП, което е много под 3-те процента, изисквани от критериите от Маастирихт, което и изключително положително. Показателят за дълга е той да нарасне до 19 процента, което отново ни поставя в групата на нискорисковите страни и бих искала да ви уверя, че увеличението на дълга е продиктувано от изпълнението на стратегически важни за страната ни проекти, гарантиране на адекватно финансиране на държавните разходи и Министерството на финансите и в бъдеще ще провежда стабилна и устойчива политика при управлението на дълга. Бих искала да използвам възможността да спомена, че средносрочната доходност на държавния дълг на България на вътрешния пазар се стабилизира на много ниски нива. На 7 ноември ние имахме поредния успешен аукцион. Това е доказателство, че финансовите инвеститори в нашата страна имат доверие към дълговете и цялостната финансова политика на правителството. Тоест инвеститорите банки и пенсионни фондове оценяват, че нашата дългова политика е стабилна и надеждна.
Тази заложена възможност за поемане на нов дълг, означава ли, че ще потърсим пари по този начин, за да плащаме по падежа на облигациите?
Това е една възможност да излезем на международните пазари, да емитираме еврооблигации, която е заложена в бюджета. Това е една практика, която съществува. И тази година ние имахме възможност в бюджета да направим емисия от 2 млрд. лв. на международните пазари, но ние не се възползвахме от това, предвид развитието на международните пазари и стабилността на вътрешния пазар, така че не ни се наложи да прибегнем до тази възможност. Заложили сме я отново в следващата година, но отново като възможност. Дали ще прибегнем до емисия еврооблигации, ще зависи от конкретната оценка на пазарните условия през следващата година.
