След пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 година се появява и радиофобията. На гръцки страх е фобия, а съответно радиофобия е страх от радиация, а мисълта, че всяко радиационно въздействие, независимо от дозата, е вредно за човека и за всяко живо същество е движещата идея на радиофобията. Радиацията е част от жизнената ни среда, напомнят експертите, а сред причините за радиофобията откриват това, че човек няма сетива за йонизиращата радиация в това число рентгеново и гама-лъчение и потоци частици. Липсата на такива сетива се обяснява с факта, че живите същества в продължение на милиони години са възниквали и са се развивали в йонизираща среда, която не представлява опасност за тях. Човекът има сетива за опасните въздействия от страна на жизнената среда и няма сетива за по-малко опасните, каквито са йонизиращите лъчения. Но неизвестността и липсата на възприятие води до страх, а в случая радиофобия, каза експертът от „Тита консулт" Иван Илиев.
Сред признаците на радиофобията са пиенето на йод всеки път, когато някой или някъде се спомене, че има авария в АЕЦ. Сред проявите на обществена радиофобия пък експертите виждат решението на Германия да затвори всички свои ядрени централи до 2022 година, въпреки че произведената от тях енергия е по-евтина от тази от възобновяеми източници, чието развитие бива насърчавано във Федералната република.
За радиофобията, начините, по които тя може да бъде преодоляна, както и за ползите от радиацията в медицината и науката разговаряха Иван Илиев, проф. Георги Василев, както и работещите в АЕЦ Козлодуй Емилия Плешоева и Русиян Цибрански.
В поредица от разговори, от които настоящият е петият, Българският атомен форум иска да предостави на читателите информация за ядрената енергетика като цяло и в частност за България преди всичко от фактологичен характер. Нека всеки се запознае с изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35 на сто от производството на електрическа енергия у нас.
Чуйте целия разговор:
Какво значи радиофобия?
Иван Илиев: Първо трябва да кажем, че една от особеностите на човешкото общество е, че всяка дейност или липса на дейност се управлява и определя от отношението на хората към нея. Тук не става дума за първични дейности като преживяване, размножаване и други, които са характерни за всички живи организми, дори за едноклетъчните.
Първичните дейности се управляват от природни закони и не зависят от това дали даденият биологичен вид има съзнание за собственото си съществуване. Човекът обаче има това съзнание и то безспорно влияе върху възприемането на някои факти. За отношението на човек към случващото се около него безспорно водещо значение има чувството за страх - страх за собствения живот и особено за живота на децата ни. А при страха към съзнанието се намесва и подсъзнанието. Тук ние се спираме на този въпрос само доколкото той засяга отношението на хората към ядрената енергетика. На гръцки страх е фобия, а съответно радиофобия е страх от радиация и мисълта, че всяко радиационно въздействие, независимо от дозата, е вредно за човека и за всяко живо същество е движещата идея на радиофобията.
Колко други видове фобии има?
Емилия Плешоева: За човешкото съзнание са характерни много други фобии като например акрофобия - страх от височини, клаустрофобия - страх от затворени пространства, аерофобия - страх от летене със самолет, томофобия - страх от хирургични интервенции, ксенофобия - страх от непознати и така нататък. При човека са дефинирани стотици стресови ситуации на психиката, обозначавани като фобии.
Кога възниква радиофобията?
Емилия Плешоева: Йонизиращите лъчения, които в случая наричаме радиация, стават известни в края на 19 век с откритието на Рьонтген на рентгеновите лъчи през 1895 година и на Бекерел на радиоактивността през 1896 година. И двете открития бързо получават широко приложение в различните човешки дейности и особено в медицината. Но радиофобия не се наблюдава до 1945 година, когато се случва събитие, което ни накара да мислим, че по-правилно радофобията да се нарича атомофобия, защото това събитие са атомните бомбардировки над Хирошима (6 август 1945 година) и Нагасаки (9 август 1945 година).
Каква е ролята на Студената война?
Русиян Цибрански: Особена роля за развитието на радиофобията наистина изиграва периодът на студената война. Тогава идеологическото противопоставяне на Изтока и Запада води до бързо производство и натрупване на мощно ядрено оръжие. Само за периода след Втората световна война са извършени над 500 изпитания в атмосферата с обща мощ от милиони тонове тротилов еквивалент. За сравнение бомбите над Хирошима и Нагасаки са около 36 килотона, което е около 12 000 пъти по-малко. По-нататък продължава натрупването на ядрено оръжие и към края на 20 век то е огромно. Но тук сравняването на числата е излишно.
Думата атомна или ядрена започва да се асоциира с някаква страшна, неуправляема и враждебна на човека свръхсила. Съзнанието и подсъзнанието на човека тя започва да се идентифицира с представата за дявола, който е невидим, всепроникващ, безжалостен и смъртоносен. След определено затишие относно радиофобията в резултат на договорите за забрана на опитите с ядрено оръжие ново масло в огъня на антиядрените настроения наляга авариите в някои АЕЦ и особено в АЕЦ Чернобил през 1986 година.
Проф. Василев, преодолени ли са последствията от студената война?
Проф. Георги Василев: И да, и не. В известен смисъл има официално забрана на ядрени опити, но има страни, които имат огромни ядрени потенциали. И вероятността от възникване на нова война, както се разбра и съвсем наскоро, не е нулева.
Иван Илиев: Основна причина може би за радиофобията може би е, че човек няма сетива за йонизиращата радиация в това число рентгеново и гама-лъчение и потоци частици. Такава сетивност няма нито един жив организъм. Същевременно живите организми имат сетива за видимата светлина. Сетивност имаме и за трептенията на въздуха, които наричаме звук, а също и за топлина, вкус, допир и миризми. За какво говори това? То е основно свидетелство за факта, че човекът и другите организми са възникнали в среда, в която йонизиращите лъчения не са представлявали опасност за живота. Това са отнася за голяма част от електромагнитния спектър, като започнем от по-дългите радиовълни, най-често използвани за комуникация, минем през инфрачервените лъчи - това е топлинното излъчване и стигнем до светлината. Светлината е единствената част от целия електромагнитен спектър, за която имаме възприятие. Над честотите на видимата светлина говорим отново за лъчения, които не усещаме като ултравиолет, от който получаваме загара на кожата, рентгеновите лъчи, които са широко използвани в медицината и накрая гама-лъчите. Човекът има сетива за опасните въздействия от страна на жизнената среда и няма сетива за по-малко опасните, каквито са йонизиращите лъчения. Но неизвестността и липсата на възприятие води до страх, а в случая радиофобия.
Къде човек е подложен на действието на радиацията, Русияне?
Русиян Цибрански: На практика навсякъде. Това въздействие се оценява с полученото дозово въздействие - вътрешно и външно. Когато стоим навън, всички ние сме изложени на въздействието на естествения радиационен фон; когато сме в домовете си - на радиоактивния газ радон; когато пътуваме в самолет - на космическата радиация. Това въздействие е нормално и не е опасно. Радиацията е част от жизнената ни среда като въздуха, водата и слънчевите лъчи и в течение на хилядолетия човешките организми и цялата жива природа са се приспособили към заобикалящата ги радиация. Облъчването на човека от естествения радиационен фон за света е средно 2.4 милисиверта за година, а за България 2.3 милисиверта за година. Тук да поясня, че сивертът е единица за ефективна доза, която дава количествен израз на биологичното влияние на радиацията. Облъчването от естествения радиационен фон е вечно и безопасно. Редица изследователи смятат, че то е и необходимо, и полезно като явлението се нарича хормезис. В някои райони, в които постоянно живеят милиони хора, облъчването от естествения фон е десетки и стотици пъти над средното за света. Така е в Индия, Бразилия и Иран, но въпреки това не са констатирани неблагоприятни последствия за здравето и живота на хората.
А освен от радиационния фон, как още може да се получи облъчване в ежедневието?
Русиян Цибрански: Тук мога да допълня, че една от професиите с повишена доза облъчване, дължащо се на космическото лъчение, са екипажите на самолетите. За времето на полета то е около 50 пъти по-високо от това на естествения радиационен фон. Едно от най-големите постижения на човечеството е използването на ядрените технологии за мирни цели в медицината, науката и енергетиката. Облъчването, което човек може да получи от медицински лъчетерапии, радиотерапии и образна диагностика, надвишава многократно това на естествения радиационен фон, но е мощно средство за лечение на ракови заболявания, прецизна диагностика и спасяване в редица случаи на живота на пациентите. Тук независимо от по-високите дози ползата е значително по-голяма от вредата. Може би няма човек, който да не се е подлагал през живота си на рентгенова снимка, което също е вид облъчване. Работещите в контролираната зона на атомните централи също получават облъчване, което е строго регламентирано от нормативната база и надеждно контролирано с прецизна техника. При нормална експлоатация на атомните централи населението получава пренебрежимо ниско допълнително облъчване, което е стотици пъти под това на естествения радиационен фон и допустимата норма.
Проф. Василев, при вас идват много хора с цел лечение. Какво е бъдещето на радиацията и медицината, как ще се развива този сектор?
Проф. Георги Василев: Без радиацията не само медицината, а съвременната човешка цивилизация е невъзможна. Няма начин. С един приятел си мислехме да напишем книжка какво ще стане ако няма радиация. Стигнахме до това, че няма да има човешко общество?
Защо?
Проф. Георги Василев: Ами как си представяте без медицина човешкото общество?
Успешно ли лекува радиацията най-големия враг на човечеството - рака?
Проф. Георги Василев: Да, това е един от ефективните методи за лечение.
Как?
Проф. Георги Василев: Разрушава избирателно раковата тъкан, но трябва специална апаратура, специално насочване, ограничаване на определено място, трябва спазване на определени изисквания, така че не е проста работа.
Емилия Плешоева: Другите причини за радиофобията са, че хората са склонни да приемат с по-голям страх аварите и катастрофите в техническите съоръжения отколкото природните, бедствия и катаклизми като наводнения, земетресения, бури. Вулканът Везувий, който е близо до Неапол, само през последните 70 години е изригнал опасно два пъти. През 2002 и 2003 година вулканът Етна покри Сицилия с пепел, но италианците не се страхуват от вулканите, а от атомните електроцентрали, върху които даже е поставен мораториум. Какво е по-опасно - тютюнопушенето или експлоатацията на атомни електроцентрали? Статистиката на САЩ показва, че по предизвикана средна годишна смъртност съотношението тютюнопушене към АЕЦ е приблизително 1500:1, за употребата на алкохол то е 1000:1, нещастните случаи с електрически ток - 170:1. Но числата са едно, страхът е друго. Годишно в света при автокатастрофи загиват общо над 1 млн. души, а от самолетни катастрофи средно около 900 души. Тоест съотношението е над 1000:1, но хората ги е страх да летят със самолет, а не да се возят с кола или на мотор.
Какви прояви има радиофобията?
Иван Илиев: Може би първата проява е изкупуването и пиенето на йод всеки път, когато някой или някъде се спомене, че има авария в АЕЦ. Много изследователи считат, че друг ярък пример за радиофобия е поведението на Германия относно ядрената енергетика. Дефицитът на горива и замърсяването на околната среда от ТЕЦ-овете принуждава германските енергетични компании да пристъпят към строителството на АЕЦ и от 1968 година до 1989 година в Германия са въведени в експлоатация 21 атомни електроцентрали. След идването на власт на коалицията от социалдемократи и зелени се приема решението да се забрани строителството на ядрени блокове и да се закрие последната атомна електроцентрала до 2022 година. Германските средства за масова информация провеждат безпрецедентна кампания за преход към възобновяеми източници на енергия. Масло в огъня налива и аварията в японската АЕЦ Фукушима през 2011 година. Но енергията от вятър и слънце е много скъпа и повечето специалисти смятат, че стойността на изграждане на електроцентрали от вятър и слънце е като цяло по-висока от стойността на произведената енергия. Радиофобията струва на Германия много скъпо. Смята се, че работата на АЕЦ всяка година икономисва на страната емисии от около 70 млн. тона въглероден диоксид в атмосферата и спестява около 2 млрд. евро заради по-ниската стойност на електрическата енергия. Без атомни електроцентрали Германия допълнително засилва енергийната си зависимост от Русия, като се налага строителство на газопровод по дъното на Балтийско море за пренос на природен газ.
Професоре, възможно ли поради тези причин Германия да преразгледа това свое решение за затваряне на всички АЕЦ?
Проф. Георги Василев: Моето категорично становище е, че Германия няма да издържи дълго без атомни централи. Скоро имаше сесия на Общото събрание на ООН за промените в климата и промените в климата изискват атомна енергия.
Много развиха обаче ВЕИ сектора.
Проф. Георги Василев: ВЕИ сектора го развиха, той и у нас се развива, но енергията, произведена от ВЕИ, е около 20 пъти по-скъпа от тази от атомните централи.
Русияне, твоето мнение по въпроса.
Русиян Цибрански: Аз съм на същото мнение.
Германия все пак е една от най-развитите в технологично отношение страни.
Русиян Цибрански: Тя е много развита в технологично отношение и с атомни централи беше развита. Но това е резултат от една според мен недалновидна политика. И самото германско население, макар че живее с по-висок стандарт, осъзнава, че когато духне вятърът на Балтийско море и трябва да купува приоритетно по-скъп ток от ВЕИ, това не е добре за тях. Според мен всяка държава трябва да разчита на базова мощност, а такава в България и в повечето държави са атомните централи.
Наскоро се завърна от Румъния, където обсъжда с румънските колеги бъдещето на атомната енергетика. Какви са настроенията на Балканския полуостров?
Русиян Цибрански: В Румъния бяхме за обществено обсъждане във връзка с предстоящия проект за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ Козлодуй. Те се проведоха на общинско ниво в Дабулени, на областно в Крайова и в Букурещ. Настроенията са конструктивни, тъй като самата Румъния е ядрена държава, експлоатира 2 реактора „Канду" в момента. Но Румъния възнамерява да пусне и трети и четвърти блок.
Какви изводи можем да направим от днешната тема и как да преодолеем радиофобията?
Русиян Цибрански: Като обобщение може да се каже, че радиофобията като форма на необоснован страх от радиация е свързана неразбиране на проблема и липса на информираност в голяма част от обществото. В този аспект отрицанието на всяка цена без опит за вникване в материята е образно като нашенската сентенция „Не знам как е, но не е така". Преодоляването на радиофобията е труден и дълъг процес, като за това трябва да се полагат усилия за първо, максимална информационна активност, широки обществени дискусии, също така привличане към атомната проблематика на обществени организации и движения и преди всичко на младите хора, използване само на научно достоверна информация, изтъкване на ползите от развитие на ядрената технология в науката, медицината и промишлеността, в това число и енергетиката. Тук трябва да се подчертае и ролята на медиите, които с подобен род дискусии и предавания могат да направят по-достъпна и разбираема темата за много хора. В заключение ще кажа една мисъл на финландски учен, която гласи „Радиацията е навсякъде, тук и сега, ето защо приемаме с благодарност всеки опит, който цели да я направи по-разбираема". Разбирането на това неясно и тъмно явление, присъстващо в живота ни, би отговорило на много въпроси, които витаят в главите ни и необосновано предизвикват страх и опасения. Повишаването на екологичната култура на обществото, в това число и радиационната е задача пред всеки от нас сега и в бъдеще.
Иване, твоето заключение - трябва ли да ни е страх от атомната енергетика или трябва да я ползваме разумно?
Иван Илиев: Първо, това, че трябва да я ползваме разумно, е несъмнено. А дали трябва да ни е страх? Не трябва да ни е страх, понеже има достатъчно хора, които могат да потвърдят колко е полезна ядрената енергетика и когато тя бъде контролирана, няма нищо опасно в нея.
Професоре, вашето мнение?
Проф. Георги Василев: Още веднъж искам да подчертая важната роля на средствата за масова информация - телевизия, радио, печат.
Длъжници ли са те на темата?
Проф. Георги Василев: Длъжници са и трябва да забрами глупавата мисъл, че ако една новина е добра, то не е новина. Уви.
