Реалната безработица в момента е около 19% и вероятно ще се покачва, заяви пред Дарик зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. По думите му евентуалното увеличение на минималната работна заплата до 310 лева от догодина е записано в средносрочната бюджетна рамка, но ще повлияе негативно върху секторите, които най-силно усещат ефекта от кризата. Те ще бъдат принудени да съкратят още персонал, което ще доведе до по-висока безработица.
Минималната заплата и свързаните минимални осигурителни прагове по длъжности, по професионално-квалификационни групи играят ролята на индикатор, с който следва или така се очаква да се покачат приходите в осигурителната система, обясни Бранков. „За съжаление това не се случва, тъй като по-големият ефект върху осигурителните разходи е свързан с намаляващата заетост", каза Бранков. Той изтъкна, че и през второто тримесечие има ръст на официално регистрираната безработица. Една реалистична оценка на нивото на безработицата по думите му се движи в момента от порядъка на над 18-19 процента.
Димитър Бранков припомни, че увеличението на минималната заплата е заложено в средносрочната бюджетна рамка.
„Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове оказват негативно влияние преди всичко върху сектора на услугите, търговията, хотелиерството, строителството, тоест в секторите, където имаме ниски нива на заплащане. На следващо място ефектът е значим и за предприятия, които са в лошо икономическо състояние, без значение в кой сектор на икономиката се намерят. Така че тези сектори в редица случаи ще бъдат принудени да освободят принудително свой персонал", каза Бранков.
От камарата се противопоставиха на идеята високите пенсии да бъдат индексирани с инфлацията, а по-ниските с повече, защото това е обида към хората, които имат по-голям принос към осигурителната система.
