Въведената такса за достъп до мрежата за зелените централи ще доведе до редица фалити и ще отнеме до 40 на сто от приходите им, смятат производителите на екоенергия. Те организираха кръгла маса за проблемите и предизвикателствата пред ВЕИ сектора.
Инвестициите в зеления сектор у нас са над 5 млрд. лева, а заетите лица са около 20 хиляди, Увеличението на зелената добавка за следващата година няма да покрие дефицитите в системата, както се случи и през настоящата, каза Пенко Пенков от Българската фотоволтаична асоциация. През миналия отчетен период, който обхваща от юли 2011-а до седмия месец на тази година, зелената добавка донякъде не е покрила всички плащания, извършени към зелените производители, каза той. „Трябва да се отбележи, че този дефицит към онзи момент беше компенсиран от ДКЕВР по единствения законен начин - да бъде включен в цената на следващата зелена добавка", допълни представителят на фотоволтаичната асоциация.
По думите му за следващия отчетен период се предвижда отново да има дефицит. „И аз ще задам един прост въпрос: след като методиката, по която са изчислили зелената добавка за миналия период е довела до дефицит, те са го установили, предвидили са в решението за увеличението на цената на зелената добавка този дефицит, как не са успели да се вгледат в тази методика, да видят къде прогнозите са грешни и да предвидят зелената добавка в достатъчен размер, за да покрие дефицита през следващия отчетен период", каза Пенков.
Дефицитът, който производителите на зелена енергия „признават" е в размер на 200 млн. лв. Парите, които се предвижда да бъдат събрани от така наречената цена за достъп са малко над тази сума. По мнение на представителите от сектора те не могат да покрият директно този дефицит. „Може би тази грешка да бъде прехвърлена първоначално върху разпределителните дружества, а в последствие върху нас", коментира Пенков.
Според Никола Газдов от асоциацията производителите трябва да получат защита на инвестициите си и ако някой е правил неточни прогнози, логично е, че той ще си поеме отговорността, доколкото това е законово предвидено. „Но в края на краищата имаме една Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Тя отговаря за това разчетите на отделните компании да бъдат взети предвид и в края на краищата този, който дава парите, а именно разпределящата институция ДКЕВР трябва да се погрижи за точни прогнози и за гарантиране на паричните потоци в системата. Това, което се случва изглежда, е, че имаме по някаква причина грешни разчети. Тези грешни разчети водят до дефицит в системата и дефицитът вместо да намерим начин как да го разрешим, държавата и регулатора прехвърлят проблема, плащанията по този дефицит към производителите", коментира Газдов.
Председателят на асоциацията на банките у нас Левон Хампарцунян обясни, че таксата вреди на инвестиционния климат в страната. „Обществото и бизнес общността в България има нужда да дойде посланикът от Америка, за да й каже, че бизнес средата трябва да е предвидима в 2012 година. Пет години преди 100-годишнината от Октомврийската революция ние се занимаваме с конфискация. Спорът за държавно регулираното конфискуване на капитала вече мисля, че е разрешен в полза на предвидимата пазарна цена със закони, които трябва да се спазват", коментира Хампарцумян. Той бе категоричен, че не е работа на банките да се занимават с цените на електроенергията в страната, но им е работа, когато правят проектно финансиране, да разчитат, че от другата страна в регулиран бизнес, когато регулаторът е обещал нещо, то ще се изпълни. Което по думите на банкера не се случва. „Ако регулаторът не се поправи, другият път е засегнатите да тръгнат по съдилища, арбитражи и така нататък и в един момент да си потърсят правата. Имайки предвид кои са засегнатите, някои от тях имат достатъчно много пари да водят дългогодишни съдебни битки и често ги печелят. Това означава някакви бъдещи загуби освен всичко друго, което хаосът в енергетиката, при всички случаи инвестиционният климат от такива действия, такова развитие на ситуацията не печели", каза Хампарцумян.
Председателят на банковата асоциация обърна внимание на факта, че капиталът в България е малко. „В добри години капиталът, който наричаме наличен в тази страна, може да осигури растеж между 1 и 2 процента. Ако искаме по-висок растеж, което означава инвеститорски ентусиазъм, означава по-голям потребителски ентусиазъм, трябва да направим така, че чуждият капитал да бъде заинтересован да идва в България. Няма друга причина чуждият капитал да идва в България освен това да печели тук. Ако видите инвеститор, който казва, че иска да си донесе капитала, без да печели, бягайте и не се обръщайте - той или ще прави преврат, или иска да го използва като територия за складиране на опасни отпадъци, или кой знае какво", коментира Хампарцумян.
Той подчерта, че банките искат предсказуема среда, за да ки гледат техния бизнес. „Всички загуби, които ще реализират компаниите в енергетиката и банките от тези регулативни неуредици ще бъдат платени в крайна сметка от всички нас", категоричен е председателят на Асоциацията на банките в България.
На кръглата маса не присъстваха представители на енергийния регулатор. Производителите вече повече от месец провеждат протести пред сградата на комисията, но досега не са успели да се срещнат с нейни представители.
