22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители. Възрастните са избрали да изкарват парите си от гурбет в чужбина и са оставили у нас без пряк надзор наследниците си.
За тях грижи полагат баби, дядовци, близки и далечни роднини, а понякога дори съседи или по-големи братя и сестри. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически региона - Североизточен и Югозападен.
Там поне единият родител на около една четвърт от децата е зад граница. На следващо място са два региона - Северен централен и Южен централен. Там поне единият родител на около 15% от децата е в чужбина. Най-слабо засегнат от станалото популярно в последните години явление е Югоизточният регион, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.
От липсата на родител у дома най-много са засегнати децата от ромската етническа група - на 37,2% от тези деца поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни -– поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина.
Разстроените семейни отношения често водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягства от училище и от къщи, слаб успех, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия.
Отчуждението между деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.
Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на регионална среща по проблемите на децата от Северна България, която се проведе на 11 октомври във Велико Търново. Форумът бе организиран от Българско училище за политика и на него бе представен национален анализ за проблемите на малките жители на страната като акцент бе поставен на децата от Северна България. Изследването е направено от експерта Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е на базата на анализи за шестте административни региона на България.
Срещата бе открита от областния управител на Велико Търново проф. д-р Любомира Попова и от Валерия-Тереза Дончева, общински съветник от Велико Търново и възпитаник на Българското училище за политика.
Данните от представеното на срещата изследване показват още, че през 2017 г. трудовият пазар у нас е продължил да се подобрява, но в тази част от страната нивата на безработица остават високи, което е и основна причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново.
Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи първенството по брой хора без препитание, както и повечето крайдунавски общини. Безработица над 5% се наблюдава във всички Северозападни областни центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г.
В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата сподели образователният експерт Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова психология на Великотърновския университет и на университета „Стефан Цвайг” в Залцбург. Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността, каза Георгиева. В повечето европейски държави има специални програми за наваксване.
В Германия, например, съществуват т.нар. "датс класове". В тях децата учат, докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата.
За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс”.
Според Марияна Георгиева дете, което живее в бедност, трябва да се справя с други неща и ученето не му е приоритет. Един от принципите в Германия е да не се дават пари кеш на семейства от маргинализирани групи. Дава се така наречената Ю-карта. От нея училището може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е регионална политика за подкрепа на деца от семейства в затруднено финансово състояние.
На форума бяха представени и добри практики, с които могат да се намерят решения на някои от проблемите на малчуганите в Северна България и страната.
В срещата участие взеха представители на областните администрации, на местната власт, на дирекциите за социално подпомагане, неправителствени организации от регионите Северен централен, Северозападен и Североизточен, както и завършили Българско училище за политика.
Срещата във Велико Търново е част от проект „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика „Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата. По него вече са проведени шест срещи за обмен на опит за всеки регион в страната. След успешното им осъществяване към момента са факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Всичко това е обобщено в национален анализ.
Целта на проведените събития е да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното - да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от фондация “Оук”.
За тях грижи полагат баби, дядовци, близки и далечни роднини, а понякога дори съседи или по-големи братя и сестри. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически региона - Североизточен и Югозападен.
Там поне единият родител на около една четвърт от децата е зад граница. На следващо място са два региона - Северен централен и Южен централен. Там поне единият родител на около 15% от децата е в чужбина. Най-слабо засегнат от станалото популярно в последните години явление е Югоизточният регион, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.
От липсата на родител у дома най-много са засегнати децата от ромската етническа група - на 37,2% от тези деца поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни -– поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина.
Разстроените семейни отношения често водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягства от училище и от къщи, слаб успех, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия.
Отчуждението между деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.
Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на регионална среща по проблемите на децата от Северна България, която се проведе на 11 октомври във Велико Търново. Форумът бе организиран от Българско училище за политика и на него бе представен национален анализ за проблемите на малките жители на страната като акцент бе поставен на децата от Северна България. Изследването е направено от експерта Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е на базата на анализи за шестте административни региона на България.
Срещата бе открита от областния управител на Велико Търново проф. д-р Любомира Попова и от Валерия-Тереза Дончева, общински съветник от Велико Търново и възпитаник на Българското училище за политика.
Данните от представеното на срещата изследване показват още, че през 2017 г. трудовият пазар у нас е продължил да се подобрява, но в тази част от страната нивата на безработица остават високи, което е и основна причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново.
Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи първенството по брой хора без препитание, както и повечето крайдунавски общини. Безработица над 5% се наблюдава във всички Северозападни областни центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г.
В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.
Опитът на Европа с решаването на проблемите на децата сподели образователният експерт Марияна Георгиева, докторант по педагогическа и възрастова психология на Великотърновския университет и на университета „Стефан Цвайг” в Залцбург. Ключов елемент за справяне с отпадането от училище е грамотността, каза Георгиева. В повечето европейски държави има специални програми за наваксване.
В Германия, например, съществуват т.нар. "датс класове". В тях децата учат, докато развият достатъчно езикови умения, за да влязат в подготовката по предмети. В Австрия пък има интернационални училища, в които учителите имат голяма свобода в избора на програма, докато ограмотят децата.
За разлика от България в Германия не се гледа с лошо око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се възможност по този начин да наваксат базови умения, вместо малчуганите да изостанат и да напуснат училище. За вече отпаднали ученици, хора над 18 г. без средно образование, има училища „Втори шанс”.
Според Марияна Георгиева дете, което живее в бедност, трябва да се справя с други неща и ученето не му е приоритет. Един от принципите в Германия е да не се дават пари кеш на семейства от маргинализирани групи. Дава се така наречената Ю-карта. От нея училището може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е регионална политика за подкрепа на деца от семейства в затруднено финансово състояние.
На форума бяха представени и добри практики, с които могат да се намерят решения на някои от проблемите на малчуганите в Северна България и страната.
В срещата участие взеха представители на областните администрации, на местната власт, на дирекциите за социално подпомагане, неправителствени организации от регионите Северен централен, Северозападен и Североизточен, както и завършили Българско училище за политика.
Срещата във Велико Търново е част от проект „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика „Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата. По него вече са проведени шест срещи за обмен на опит за всеки регион в страната. След успешното им осъществяване към момента са факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Всичко това е обобщено в национален анализ.
Целта на проведените събития е да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното - да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от фондация “Оук”.
