В нея се разказва за отровено куче, незаинтересовани институции, „заинтересовани" ветеринари и още нещо...
Историята започва от кална врачанска улица, в комплекс „Дъбника". Млад мъж намира пред офиса си умиращо улично куче. И решава, че дори и улично, не може да го остави така. От тук започва сагата на кучето и мъжа:
„На една от оживените улици във Враца виждате гърчещо се от болка улично куче. Кучето е цялото в кал, трепери, влачи си задните крака. Лигите му текат навсякъде.
Звъните в "Четири лапи", понеже знаете, че това е най-известната фондация за защита на кучетата. От там много любезно ви казват, че трябва да търсите помощ в община Враца. Звъните и там.
Междувременно десетки хора минават покрай кучето, но никой не спира.
От общината ви казват, че можете да получите помощ от Главния ветеринар на общината. Тя ви обяснява, че нищо не може да направи, тъй като няма кой да го вземе. Питате я, така ли ще си умре. Отговорът е, че няма какво да се направи, но след два дни идва кола, която ще закара трупа на екарисажа в Шумен. Продължавате да упорствате и питате: "Как така трупът на кучето ще стои на тротоара два дни?" Главния ветеринар ви успокоява, че то няма да умре там, а ще се премести някъде другаде. Все пак ви предлага да се насочите към някоя ветеринарна клиника.
Звъните и там, но ви казват, че няма какво да направят, тъй като някой трябва да докара кучето до тях, за да го лекуват. Решавате да го закарате.
Междувременно хората продължават да минават, но от близкия зоомагазин идват момче и момиче да ви помогнат. Докарвате колата и заедно вкарвате кучето вътре. С момчето отивате при ветеринаря. Там ви казват, че могат да помогнат, но няма къде да се настани кучето. Казват ви, че ако не можете да приберете кучето няма смисъл да го лекуват и по-добре да го евтанизират.
Пак да звъните в Четири лапи, но от там ви казват, че не могат да помогнат. Трябва да се обадите в Екоравновесие. Решавате, че няма смисъл, но настоявате за лечение. Плащате си 10 лева за преглед и 25 лева за лекарства. Опитвате да си припомните дали ветеринарните лекари са полагали Хипократовата клетва. Междувременно намирате къде да приютите кучето.
Само след час, след наистина професионалните грижи на ветеринарния лекар, кучето изглежда по-добре. Закарвате го във временния му дом и стискате палци, тъй като следващата нощ ще е решаваща дали ще оживее или не.
Послепис: Ако кучето премине нощта, само след няколко дни ще укрепне. Нужен му е един душ и обезпаразитяване, и става един доста красив домашен любимец. Разходите за транспорта са за наша сметка".
За щастие историята е с щастлив край. Кучето е преживяло нощта. Тази сутрин вече подскача и лае по-весело. Ще има още един преглед при ветеринаря и може отново да се върне към живота си - на улично куче... До следващото отравяне. Защото е било отровено.
Дали обаче историята има щастлив край за хората? За тези, които са го отровили; за тези, които са минавали бездушно; за тези, които, избирайки да работят за Фондация са определили защитата на животните като своя кауза, но дефакто - само на думи /поне в този случай/; за тези, които са полагали клетва да помагат, но помощта им се равнява на пари; или за всички онези, които са забравили, че хуманност се равнява на човечност и ако я няма хуманността - я няма и човечността...
Знам, че сега някои ще кажат - „То, ние не сме се справили с безпомощните хора, та за безпомощните кучета ли да мислим?!" Което е точно така! Но, ако продължаваме да заобикаляме проблемите около липсата на правила по отношение на животните с извинението, че още не им е дошло времето, не означава ли това, че всъщност не искаме да ги решим?
Нали знаете - „Ако искаш да свърши нещо - намираш начин, ако не искаш - намираш причина". Е, ние сме царе в намирането на причина!
Много въпроси без отговор около една история с куче...Или може би една история за все по-осезаемата липса на човечност.
П.П. Ако някой се интересува от кучето, телефон на спасителя му можете да получите от нас.
