Даниел Вълчев е роден на 10 август 1962 г. Завършил е училище “Кирил и Методий” и IV Езикова гимназия във Варна. Висше образование получава в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по право. Професор по Обща теория на правото. Министър на образованието и науката 2005-2009 г. Водач на листата на “Движение България на гражданите” в 3-ти МИР – Варна.
- Г-н Вълчев, какво се случва с българския бизнес ?
- Всеки вижда, че българската икономика е в много тежко положение. През последните 4 години над 100 000 предприятия прекратиха дейност. Вече има общини, в които практически цялото население е зависимо от бюджета – пенсионери, общинска и държавна администрация, учители. За това и на някои места страхът да кажеш ясно какво мислиш е голям. Така че бизнесът е важен не само за икономиката, а и за свободата на хората. Второто нещо, за което кабинетът „Борисов” носи отговорност е откровеното толериране и концентриране на бизнес в шепа хора. За това и загинаха останалите фирми. Например малките бензиностанции бяха задължени да сложат скъпи измервателни уреди. Днес научаваме, че те са го направили, но „Лукойл” не! През последните години тъкмо това е политиката на контролните органи. Всички се убедихме, че създадената да контролира монополите ДКЕВР всъщност работи за тяхна полза.
- Сякаш нямаме в момента държава!
- Държавата е редът, по който живее едно общество. През последните години всяко определяне на България било като социална, било като либерална, или пък демократична държава изгуби смисъл. На практика ние живеем в една неясна държава, според един неясен ред. Законите се променят по 200 пъти годишно, а подзаконовите актове по 800 пъти. Това може да е в интерес на чиновниците, но със сигурност не е в интерес на гражданите. Самите правила не винаги гарантират поне минимална справедливост. Сегашният ред работи само за определени бизнес кръгове. Ето един пример – смисълът на подслушването, филмирането и следенето (т.нар. СРС) е те да служат за нуждите на наказателното преследване. Но през последните години едва 3% от СРС-тата влизат в съда. Интересно е какво става с останалите 97%. На кого са били нужни? Друг пример – в България на всяко пазарче може да намерим цигари без бандерол. А помним ли първите изявления на Борисов като премиер: „като затворим контрабандата, 2 млрд. лева ще влизат от митниците на година”. И къде са тези 2 млрд. лева?
- Как ще изглежда една държава на гражданите?
- Държавата на гражданите трябва да е разумна, справедлива и с реален контрол над политиците и администрацията. Според “Движение България на гражданите” новото правителство трябва да отговаря на няколко изисквания – да бъде парламентарно отговорно, да не бъде с мандат нито на ГЕРБ, нито на БСП и да бъде съставено от хора с експертни качества и обществено доверие. Мисля, че то трябва да поеме няколко важни ангажимента. Първият е изчистване на дисбалансите в енергетиката. Това включва и преразглеждане договорите на НЕК за купуване на елоктроенергия. НЕК купува от Марица I и III на цена над 100 лв. за мегават час, при пазарна цена от около 65 лева. Подобно е и при ТЕЦ-овете на Ковачки. Енергията от ТЕЦ – София се изкупува на цена близо пет пъти над пазарната. Над 90% от разрешителните за фотоволтаични системи бяха издадени от кабинета „Борисов”, а това е допълнителен натиск върху цените. Всичко това плащаме чрез сметките за ток всеки месец. Следващата стъпка е ефективна борба с престъпността – с акцент върху контрабандата, корупцията и битовата престъпност. И разбира се граждански контрол върху МВР и Специалните служби. Тяхната работа е да се борят с престъпността, а не да решават въпроси на междуфирмената конкуренция.
- Кои са другите ключови моменти за стабилизиране на държавата ?
- Това са здравеопазване, образование, култура и наука и създаването на нова Конституция. Ключов въпрос за реда в здравеопазването е да има работеща електронна система, която да извади на светло сектора. Що се отнася до образованието, то бюджетът му трябва да е поне 4,5% от БВП, а през последните 3 години беше свит до 3,5%. Сериозна реформа трябва да се направи в средното професионално образование, което трябва да се синхронизира с потребностите на икономиката. Науката е голяма тема, но ще спомена само, че субсидията на БАН със всичките му над 70 научни звена падна под 50 млн. лв. годишни, докато бюджетът за подслушване достигна 100 млн. лв.
- Говорите и за нова Конституция?
- Ангажирали сме се още първите дни на новия парламент да създадем специална конституционна комисия с широко гражданско участие. В нея трябва да е заложен принципът, че който упражнява власт, трябва да носи и отговорност. Намаляването на броя на депутатите не е толкова въпрос на икономии, а цели да се търси ясна персонална отговорност за свършената работа. Трябва да се преосмисли необходимостта от фигурата на зам.-министрите – от “сиви кардинали” и от „бушони” няма нужда.
- Въпросът с липсата на места в детските градини продължава да е актуален....
- Въпросът е дали искаме да решим един проблем или само да покажем, че нещо се прави. В случая – съответният кмет да дава работа на приближени строителни фирми и да реже ленти! В България има 15 – 16 000 деца за които няма места. От гледна точна на „Движение България на гражданите” този въпрос може да се реши за не повече от две години. Достатъчно е да приемем, че зад всяко дете стои определена сума пари и те да се дават на родителите под формата на ваучери. Другото е въпрос на конкуренция между родителски кооперативи, общински и частни детски градини. И ще видите, че до две години детските заведения ще се борят да привличат деца. И така трябва да бъде – институциите зависят от гражданите, а не обратното.
