Център за развитие на медиите проведе изследване за нивото на медийната грамотност на ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища в Стара Загора, София, Бургас, Карлово, Костинброд и Сливница в периода 01.04 – 10.06.2019 г. с цел да се събере първата, основаваща се на факти, систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии.
Целта на изследването бе да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. В проведената анкетата участваха 642 и отговориха на 16 отворени и затворени въпроси.
Обобщение на резултатите:
1. Най-голям процент от отговорилите на въпроса от къде се информират за случващото се в България и по света дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%
2. Сред новините, от които младежите се интересуват най-много попадат следните теми: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали.
3. Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина, че се съмняват във всичко.
4. Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина. Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%).
5. Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си.
6. Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%.
7. Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.
8. По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%, а 44% смятат, че са попадали на пропагандно съдържание.
9. 1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда.
10. Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Много голям, почти 50% от отговорилите, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти на ден, което прави присъствие в интернет на всеки час от деня.
11. Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното Дигитално Досие.
12. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява.
Целта на изследването бе да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. В проведената анкетата участваха 642 и отговориха на 16 отворени и затворени въпроси.
Обобщение на резултатите:
1. Най-голям процент от отговорилите на въпроса от къде се информират за случващото се в България и по света дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%
2. Сред новините, от които младежите се интересуват най-много попадат следните теми: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали.
3. Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина, че се съмняват във всичко.
4. Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина. Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%).
5. Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си.
6. Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%.
7. Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.
8. По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%, а 44% смятат, че са попадали на пропагандно съдържание.
9. 1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда.
10. Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Много голям, почти 50% от отговорилите, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти на ден, което прави присъствие в интернет на всеки час от деня.
11. Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното Дигитално Досие.
12. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява.
