Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че "затваря кръга". Култът към този светец е голям, почитта към него - също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
Според народните традиции днес се приготвят се месни ястия, като най-често- свинско с кисело зеле и баница с месо. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Вечерта преди празника всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. В миналото момите слагали и ечемик под възглавниците си и се надявали да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
От днес започват и Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
Имен ден днес празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.
