Формирането на българската възрожденска интелигенция, зародила се в началото на ХIХ век, е свързано със социално-икономическото развитие на българските земи, с нарастването на българското национално самосъзнание и възраждането на българската книжовност. Реформата на българското образование, извършена с отварянето на първото новобългарско светско училище в Габрово през 1835 г., поставя пред възрожденската младеж изисквания за нови и по-обширни познания в различни области на науката.                                

В своето развитие българската възрожденска медицина черпи знания от много европейски университети, но една група лекари усвояват медицински знания в руски учебни заведения, обучават се върху принципите на руската обществена медицина и здравеопазване. За това допринася и инициативата на габровците от Одеския благотворителен кръг (В. Априлов, Палаузови, В. Рашеев), които издействат руски държавни стипендии за български младежи. Много от тях получават възможността да постъпят в руски медицински факултети и като Априлови стипендианти. Сред тях са  габровските лекари Христо Етърски, Георги Андрейчев, Недю Цв. Самарджиев, Христо Табаков, Петър Цончев, Рачо Ангелов, Борис Каролев, Георги Умников, Константин Вапцов и др. Като Априлов стипендиант завършва медицина в Москва и  д-р Алекси Христов. Според статистика за развитието на българската медицина през Възраждането от общо 130-те българи с медицинско образование в Москва завършват 15 младежи, а по западната медицинска школа са обучени 30 български лекари.         

Произлезли от занаятчийско-търговското съсловие, нeмалко български младежи се насочват към европейско светско образование, което да им осигури не само здравна култура, но и по-висока  медицинска компетентност.                                                                                         
 

Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка д-р Тота Венкова

Алекси Христов е роден на 16 март 1848 г. в Габрово. 11-годишен той заминава за Одеса при вуйчо си Николай Петрович Палаузов (племенник на благодетеля на Габровското училище Николай Ст. Палаузов). Първоначално учи във Втора Одеска гимназия (1863-1869 г.). Продължава образованието си във Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, но впоследствие се прехвърля в Медицинския факултет  на  Московския университет. След дипломирането си получава предложение от ръководството на факултета (декан тогава е известният руски професор по медицина Алексий Ив. Полунин) за научна дейност – Ал. Христов работи известно време като асистент в университетската очна клиника.  Предпочел практиката на градски лекар в родното Габрово пред примамливата научна медицинска кариера, той се завръща в България през 1874 г. Легализира дипломата си в Цариград като държи установения изпит (колоквиум), след което е условен  от габровската община на медицинска практика. С идването на Ал. Христов  Габрово се осигурява с рационална  медицинска помощ. Дотогава  строга граница между медицина и фармация не е имало.      
 

                                           
С грижата за общественото  здраве през втората половина на ХIХ век e ангажирана българската възрожденска община, която издирва дипломирани лекари за градски (общински) лекари срещу заплата от общината. През 1874 г. московският възпитаник и Априлов стипендиант Ал. Христов е назначен за градски лекар в Габрово с месечно възнаграждение от 650 гроша, осигурени от местната община. Срещу допълнително плащане от 40 лири годишно габровската община го  ангажира и като училищен лекар на мъжката гимназия и на двата пансиона – мъжки и девически. Пансионерите плащали по 12, 5 турски лири годишна вноска, срещу която получавали не само храна и отопление, но и медицинско обслужване. Младият лекар е назначен на тази длъжност от училищното настоятелство  на 30 октомври 1874 г. Със службата му на училищен и градски лекар се попълня една голяма  празнина в програмата на публичните беседи, които учителите  от гимназията редовно  държат в празничните  дни в градското читалище. Д-р Алекси Христов е първият, който слага основа на хигиеничното възпитание на габровци. Той държи сказки на здравни теми, организирани от женското дружество „Майчина грижа“.                   

За поддържането на медицинската помощ българските общини въвеждат и т. нар. „абонация“. Група от по-заможни граждани (обикновено 20-30 души) предплащат на лекаря определена такса, срещу която той е задължен  да ги лекува и приготвя  необходимите лекарства. Абонатите на д-р Алекси Христов му плащат през 1874 г. възнаграждение от по 2 турски лири (стара турска златна монета; 1 лира = 4 000 пари) или 208 гроша годишно. През време на Освободителната война, за да задържат своя лекар и в бъдеще, габровци му осигуряват годишен приход от 132 турски лири чрез абонамент на по-интелигентните, видни и заможни граждани на Габрово - по списък общо 66 души (сред тях са учителите Райчо Каролев, Цвятко Н. Самарджиев, Васил Хр. Дюстабонов, Андрей Манолов, свещениците Ст. Кънев, Ст. Станимиров, Васил Михов, занаятчиите Тотю Антипов, Руси Стоянов, Максим Григоров, Димитър Мичковиц, индустриалците Ив. К. Калпазанов, Христо Бобчев, Иван П. Червенаков, Йосиф Р. Цанков, представителите на градската управа Цончо Пенчов, Аврам Гачев, Станчо поп Цонев, народните представители Калчо Симеонов Дренков, Иван Златин, Христо П. Манафов и др.).                        

В месеците на военните действия по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)  по инициатива на д-р Ал. Христов е импровизирана само за един ден  в гимназиалната сграда първата болница в Габрово. Приготвени са 250 легла, постелната принадлежност за които е дадена безвъзмездно от габровци. Медицинската и хирургическа  помощ в болницата е осъществявана от д-р Ал. Христов, подпомаган от  нисш санитарен персонал от Орловския полк. По негово предложение градската община открива в болница за бежанци в Девическото училище (Дечкова къща), завеждането на която е поето от д-р Христов с помощен персонал, лекове и превързочен материал, осигурени чрез руския лекар д-р Павел Песяцки (болницата в гимназията е оставена за нуждите на 9-та и 14-та  пехотни дивизии), пристигнал  със санитарния отряд на руския Червен кръст на 9 юли 1877 г. В болницата, ръководена от д-р Ал. Христов, участие вземат  няколко жени, между които се отличават Зюмбюла и Тота Венкова, с тях работят  и три руски милосърдни сестри  Олга Юханцева, Александра Теплякова и София Енгельхард.                                                                                                                                              
Княз Александър Наришкин, председател на Московския славянски комитет,  отбелязва в свой доклад за проявените „настойчивост“ и „добро желание“ от д-р Христов при организацията на болниците и оказването на медицинска помощ на ранените войници. А в спомените си „Два месеца в Габрово“ д-р Павел Песяцки откроява като „най-забележителните и най-деятелните лица” сред габровци, които подпомагат болницата, „повечето като преводачи”, градския лекар Алекси Христов, „който показа първа помощ на нашите ранени, когато още тук нямаше нито един руски лекар”. Относно местния лекар Песяцки също има предвид, че д-р Христов организира болницата в Габровската гимназия и извършва най-неотложната медицинска и хирургическа намеса на първите ранени. Освен с д-р Песяцки по време на войната  той работи съвместно още с руските лекари Николай В. Склифософски  (директор на Имперския клиничен институт в Санкт Петербург, хирург, инициатор на антисептиката в Русия, общественик и учен) и Петър Модестов. Николай В. Склифософски  организира сортировъчен и евакуационен пункт в Габрово, през който преминават  2 500 ранени от Шипка. Според него организаторската работа е много важна тъй като решава най-правилно  и най-успешно въпросите на медицинското осигуряване на войските.                                                                                                         

След Освобождението много представители на българската медицинска интелигенция са привлечени в управлението на общините. Сред заелите административни длъжности лекари е и д-р Алекси Христов. Избран е в сформирания временен граждански комитет и като лекар се занимава с редица профилактични мероприятия, особено необходими при военновремения режим, установен в Габрово през 1877-1878 г. За няколко месеца (февруари-април) той прекъсва лекарската си практика -  определен според въведения регламент „по избор”, той  е сред седемте габровци депутати в Учредителното народно събрание, свикано в Търново през 1879 г.                                                  

След назначението му в края на 1878 г. за окръжен лекар в габровската окръжна болница, от 1879 г. д-р Ал. Христов е преместен в Търновската болница, където в продължение на 23 години е главен лекар и хирург. Ангажира се с организирането на базата и лечението в болницата, подбира лекарския екип, създава й авторитет на първокласна болница според проф. Стоян Белинов (основоположник на първото отделение за ушни, носни и гърлени болести). Затова и при оценката си за равнището  на професионалната и научната подготовка на лекарите в България, за състоянието на лечебните заведения Иван В. Гримм (генерал-инспектор по медицинската част, председател на Медицинския съвет) прави сравнение „с болниците  в другите европейски  градове“ и определя Търновската за една от добре действащите в България. Като свързва добрата й работа с  дейността и подготовката на габровския лекар Ал. Христов, Ив. Гримм го сочи  сред лекарите, които „следят  непрекъснато напредъка на науката“, определя , че именно „репутацията на завеждащия болницата лекар“ е от  голямо значение за създаденото й добро име сред населението и за организацията на лечебното дело  в нея. При управлението на д-р Ал. Христов в Търновската първостепенна болница се прилага лечение на откритите рани по антисептичния метод на Джоузеф Листер, английски хирург и учен, създател на хирургичните антисептици.                                                                         

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) заедно с целия персонал на болницата в Търново д-р Алекси Христов е мобилизиран в Александровската болница в София, където обслужват ранените от фронта. А от 1899 г. става част от нейния екип и неин управител в периода юли 1901- януари 1904 г. И това негово управление се свързва с нововъведения в българското здравеопазване. В Александровска болница за първи път се прилага рентгенова диагностика - само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи се слага началото на българската болнична рентгенология.

През 1902 г. д-р Христов поръчва рентгенов апарат от фирмата „Кох и Щерцел“. А за 2 месеца изпраща на специализация в Берлин д-р Васил Моллов, ординатор във Вътрешното отделение на болницата, за да „се запознае добре и нагледно с действието на рентгеновия апарат и изучи неговото правилно употребление“. Специални грижи полага за създаване на овощна градина за Психиатричното отделение, за която като терапия се грижат болните.           

Заслугите  в медицинската му дейност са оценени чрез избирането му за член на Върховния медицински съвет, чиято почетна длъжност изпълнява до 1912 г.                

Наситеният му с активна лекарска практика живот се осмисля и от семейството, което създава с Радка Добрева Цанкова. Двамата имат пет деца – три момчета и две момичета. Синовете Никола и Владимир продължават бащината професия. Доц. д-р Никола Алексиев (1877-1912 г.)  е един от основателите  на психологията като наука в България, първи български психолог-експериментатор. Убит е по време на Балканската война в сражението на Чаталджанската позиция при укреплението Кестеник, Турция. Проф. д-р Владимир Алексиев (1879-1948 г.) е основоположник на дисциплината „Фармакология и терапевтика“ към Медицинския факултет на Софийския университет и негов декан (1921-1922 г.), ректор на университета (1926-1927 г.). Техен потомък е д-р Асен Балтов – директор на болница „Пирогов“.                                                                        

Д-р Алекси Христов умира на 8 март 1923 г., заразен от петнист тиф при лекуването на турски военнопленници в Пазарджишко. Днес името му е изписано върху паметна плоча (поставена през 2006 г. в двора на Търновската болница), свидетелство за почитта към него и всички медицински кадри, загинали при изпълнение  на служебния си дълг.
 
Автор: Даниела Цонева, РИМ – Габрово