Изложба на генерал-майор Никола Петров – Балканеца бе открита в градинката до Мол. Това е първото събитие в Габрово от програмата за националното честване на 137-годишнината от Шипченската епопея. Изложбата представя документи и снимки от фонда на генерала, който е с големи заслуги за освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и българската държава, един от участниците в събитията на Шипка.
Изложбата за генерал-майор Никола Петров ще остане в градинката до Мол - Габрово до края на седмицата, след което ще бъде качена на Шипка, където ще бъде подредена на открито за тържествата.
Иван Постомпиров – старши експерт в Държавен архив в Габрово заяви при откриване на изложбата, че генералът е незаслужено забравен деец, който има голям принос за изграждане на българската армия и за българската държава от Освобождението до началото на XX век. Никола Петров е роден в габровското селце Тодоровци, учи в Априловската гимназия, а по време на Априлското въстание е арестуван по подозрение, че пренася оръжие и иска да се присъедини към четата на Цанко Дюстабанов. Затворен е няколко месеца в Търновския затвор.
Спасява се от масовите екзекуции и на следващата година е опълченец в Пета опълченска дружина, прави впечатление на командирите и е повишен в чин ефрейтор. Участва в боевете при Шипка, при Зелено дърво, при укрепения лагер в Шейново. В края на войната той е вече подофицер и остава на служба във войската и след приключването на войната. Никола Петров получава Георгиевски кръст по предложение на своите другари, които посочват него като най-заслужил пред ген. Скобелев.
През 1878 година постъпва в първия випуск на Военното училище в София, което завършва като подпоручик. Неговият випуск е наречен „генералски“, тъй като от близо 160 юнкери около 40 след това стават генерали. Никола Петров служи в Габровската дружина. През 1883 г. е командирован в Русия на практика в боен полк, а след това отива в Петербургската стрелкова школа, която завършва през следващата година. През 1885 година е произведен в чин капитан и участва в Сръбско-българската война.
Кариерата му преминава през командването на Дванайсти балкански полк, после е командир на Трета балканска дивизия, откъдето идва и прозвището му Балкански или както е известен сред народа-Балканеца. Умира преди да е навършил 50 години, и това може би е причината, според Иван Постомпиров, той да е малко по-известен в сравнение с другите генерали от неговото поколение. Почти всички документи в изложбата са предоставени на Архива от наследниците на племенницата му Марийка - дъщеря на брат му Стоян.
Бизнесменът Кольо Йорджев, чиято съпруга е родственица на Никола Петров, припомни, че в Габрово, в квартал Бичкиня има улица, кръстена на генерал Никола Балканеца. Кольо Йорджев познавал Дечо Стаев - най-малкият чичо на генерала. А прадядото на Йорджев – Никола Дабев, е участвал в битката при Сливница под командването на Никола Балканеца.
