137 години българският народ се прекланя пред подвига на борците са свобода, пред тяхната вътрешна сила и стремеж към независимост. Издигането на величествения паметник на Шипка преди 80 години и превръщането му в един от неизменните символи на "българщината", е доказателство за това, че поколенията са наследили духа на опълченците.
"Ентусиазмът може да победи парите". За тези думи казани по съвсем друг повод, свързан със съвременността, се сетих когато стана ясно, че правителството не е намерило средства, за да покрие своята част от честванията на епопеята през тази година. Не се учудих, когато този ентусиазъм наистина се прояви, чрез действията на фирми, неправителствени организации и личности от Габрово и Севлиево. За да бъде гарантирано честването станахме свидетели на прояви на гражданско съзнание. И ако на някой това му звучи помпозно, действителността го опровергава. Защото по-точно определение не може да се намери.
Всички, които в последния момент се включиха с още и още, защото вече бяха подсигурили материално своите ангажименти към честванията, могат да се видят изписани в публикация на DarikNews.bg. Защото така трябва да бъде, необходимо е да се знае кой не се колебае да се прояви като българин.
Правителството също го направи, в последния момент. Иска ми се да вярвам, че членовете на кабинета са били заразени от ентусиазма на габровци и севлиевци. Иска ми се да вярвам, че това е директно влияние на гражданското общество върху управлението. Мисля, че всички ще се съгласим - историята ни не може да се измерва в парични единици. Макар да има достатъчно материални измерения, нейната истинска стойност стои над всичко материално. Защото ни свързва с величествени моменти от миналото, които ние трябва да съхраним за бъдещето. Само можем да се надяваме и от нашето време да остане малка частица, пред която наследниците на съвременните българи да се преклонят. Намирането на десетина хиляди лева от страна на кабинета, с които да се осигурят част от тазгодишните прояви на Шипка, и по-точно разходите по присъствието на Националната гвардейска част, съвсем не е такъв величав момент. Този проблем изобщо не биваше да става част от публичния дебат, не биваше да се стига до него.
Така или иначе грешката бързо беше поправена, и слава Богу.
Днес е кулминацията на честванията на 137 години Шипченска епопея, които през 2014-та съвпадат с отбелязване на 80 години от създаването на паметника на Свободата. Седмици наред в Габрово, Стара Загора и Казанлък имаше различни прояви, с които се поддържаше интереса на хората към събитието. Някои от тях върнаха спомена за личности, които съвременните българи са позабравили.
Такъв е Никола Петров - Балканеца. Изложба, показана първо в центъра на Габрово, а след това на Шипка, представя документи и снимки от фонда на генерала, който е с големи заслуги за освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и българската държава, един от участниците в събитията на Шипка. Организаторите на изложбата - Държавен архив Габрово, намериха атрактивен начин да представят генерал Никола Петров - чрез разказа на Кольо Йорджев, чиято съпруга е от рода на генерала. Впрочем Кольо Йорджев е един от бизнесмените, които се грижат за паметниците на историческия връх и един от тези, които първи откликнаха на нуждата да се осигурят липсващите средства, след решението на министрите от началото на тази седмица.
"В Габрово има улица, която се казва "Никола-Балканеца". Намира се в кв. Бичкиня. Тя е успоредна на бул. "Столетов". Родът на Никола - Балканеца започва от трима братя, които са живеели там, на Тодоровци. Генералът е бил изключителен като войник. Моят прадядо Никола Дабев е участвал под негово командване в битката при Сливница. След завръщането си много от опълченците, които са участвали във войната, започват да мислят по друг начин. Започват да изоставят килийните училища и да строят нови по селата. В Габрово е имало вече светско училище, а такива биват издигнати в Жълтеш, Борики, Ябълка. Те влизат в настоятелствата на такива училища.
Благодаря на Държавния архив в Габрово за тази изложба. Тя е от голямо значение да възпитаваме нашите деца в чувство на българщина и нека те да остават да работят тук, в България, където има по-добри условия", каза Кольо Йорджев при откриване на изложбата.
