Големите политически семейства в Европейския парламент много бързо успяха да постигнат съгласие за важните посоки, по които да се работи, за да се гарантира по-голяма стабилност на ЕС и неговите институции.
С коментар защо това не може да се случи в българското Народно събрание, започва разговорът с Томислав Дончев, член на ЕП от групата на ЕНП.
Пълното интервю с Томислав Дончев може да чуете от прикачения аудиофайл.
- Познавам и двете институции - Европейски парламент и Народно събрание в България. Не е лесно да се прави съпоставка между тях, защото задачите им са съвсем различни. Но, без да обръщаме внимание на фасадата, съществената разлика е в начина, по който се стига до решенията. В ЕП се отдава голямо значение на преговорите, на разговорите, както в комисиите, така и в кулоарите. В този смисъл гласуването в зала или в комисия няма такава тежест и не се налага с трепет да се следи колко гласа ще бъдат събрани за някакво предложение. Голяма част от решенията се изковават предварително в разговори. Не че няма по-цветни прояви и остри реплики, особено от страна на евроскептиците, но като правило нивото е различно от това в България.
- Как би могъл да се приложи този опит в България? Ние станахме свидетели на договорка между социалисти, десница, либерали за основните посоки, в които ще се работи. Това означава, че основните политически семейства имат общи виждания. При нас не е така!
- Това не би било възможно, ако не съществуваше такъв силен катализатор, като евроскептиците и тяхното засилване на последните европейски избори. Въпреки различията в целите и идеологиите, се търси стабилност, която да генерира решения от страна на институциите. В името на големите цели се правят компромиси. Този подход търпи и критики, че това не е най-добрия вид демокрация. Но в името на това да се вземат нужните решения, един такъв подход е оправдан. Колкото до това дали в България може да се приложи този подход аз съм скептичен. Не само заради завишения градус на политическите емоции. Част от политическите сили предизвикват острата ми, и не само моя, реакция не с това което пише в програмите им, а с инструментариума, който ползват. Как да се мисли в посока партньорство със сила, която използва държавен апарат за репресии срещу инакомислещи. За да се случи взаимодействие между различни политически субекти огромно значение имат доверието, авторитета и отговорността. Когато се поеме ангажимент, той да бъде спазван. Което често е в дефицит в България. Затова прилагането на модела у нас, ако не невъзможно, то поне е много трудно.
- Темата КТБ интересна ли е в ЕП?
- Тя не е ставала част от официален дневен ред, но при всяка от срещите, в това число и в срещи с ЕК, се задава въпроса каква е тази банкова криза. Дори по-запознати политици нямат информация, за да направят анализ. Тук има премного политика, извършени куп нередности в годините. Трябва да сме внимателни да не се случат нередности при опита да се оправи ситуацията. Ако това кълбо не се разплете докрай ще бъдем в постоянен риск след година-две или три да попаднем пак в такава ситуация.
- Ситуацията с КТБ показва ли действителното състояние на нещата в България, че властта се упражнява от невидими за публиката центрове, чиито интереси са над обществените интереси? А институциите работят концентрирано само, когато са задействани да пазят интересите на тези центрове.
- Не бива да забравяме, че при наистина благородните опити да се излезе от ситуацията с минимални щети, може да създадем опасен прецедент. Направете си банка, правете каквото намерите за добре, най-вече в интерес на вашите политически приятели, и ако утре стане беля, държавата ще плати за всичко. Аз например в лично качество имам такъв въпрос. При условие, че има една телевизия, която само допреди два месеца и половина излъчваше сутрин сериал, посветен персонално на мен. Тази телевизионна продукция е коствала пари, а безспорно тази телевизия е пряко финансирана от същата банка. Сега като говорим за покриване на щетите, дали можем да изпаднем в ситуацията същото това мероприятие, което уронва моя престиж и престижа на мои колеги, да бъде платено с пари на българския данъкоплатец. Аз в лично качество имам право да задам такъв въпрос. Разбира се, трябва да се гарантира интереса на вложителите, но не бива да се стига до пилеене на обществен ресурс.
- Възможно ли е при ново управление това състояние да бъде преодоляно? Вие ще се включите ли в новата предизборна надпревара?
- Да, аз имам ангажимент към подготовката на управленската програма на ГЕРБ. Много са реформите, които трябва да бъдат реализирани. Няма да е изненада, ако кажем образование, здравеопазване, публични администрации. Целта не е обезателно намаляване на ресурс, а справедливо, прозрачно използване на ресурс и получаване на качествена услуга. Но много е важно да се постигне обществен консенсус за реформите, които трябва да се случат. Някои от тях са наистина тежки и няма как да бъдат проведени от една политическа сила. Трябва да се намали гражданското напрежение. В подобна ситуация, като сега, трудно се провеждат смели политики. Нужно е в България да се настани повече спокойствие. Това е шанс за една по-добра стопанска конюнктура. Финансовата стабилност на страната и европейската ни ориентация трябва да не бъдат подлагани на съмнение. През последните месеци неведнъж тази ориентация наистина беше подлагана на съмнения.
