Кардинал Робърт Франсис Превост влезе в историята, като стана първият римокатолически папа от Северна Америка. След като беше избран, той избира понтификат, чието име е пропито със стотици години религиозна традиция: Папа Лъв XIV.
„Макар да няма строги правила, които да регламентират начина, по който папите избират папските си имена, изборът се прави съзнателно и обикновено се приема, че има значение във връзка с предишни папи със същото име“, казва Карл Шумейкър, професор по история в Университета на Уисконсин-Медисън с филиали по религиозни науки, правни науки и социология.
Както показва номерът, Превост е 14-ият папа с името Лъв. В обръщението си към Колегията на кардиналите на 10 май папа Лъв XIV обяснява, че е имал „различни причини“ за избора на името, но се е вдъхновил най-вече от последния от своите съименници - папа Лъв XIII, който прекарва голяма част от папството си в защита на правата на работниците по време на първата индустриална революция.
В сянката на един велик предшественик: Ще наследи ли духа на Лъв XIII новият папа
Значението на името е ясно, когато се разгледат понтификатите на неговите предшественици. От папа Лъв I и предполагаемата му размяна с Атила до ролята на папа Лъв IX в Голямата схизма от 1054 г., името на папата има голямо значение в Римокатолическата църква.
Името Лъв (Leo) означава „лъв“ на латински и носи със себе си усещане за царственост, достойнство и лидерство. Папа Лъв I, първият от тримата папи в цялата история, които са получили титлата „Велики“, въплъщава всички тези характеристики в римокатолицизма.
Лъв I става папа на 29 септември 440 г. от н.е. - време, което е формиращо за Църквата. Докато католицизмът се разпространява, бързо се появяват нови идеи и въпроси относно детайлите на доктрината, което води до появата на еретически групи. Папа Лъв I незабавно се опитва да премахне тези еретици и общува с епископите в цялата Римска империя, за да подчертае единството. Той ръководи и Вселенския събор в Халкедон през 451 г., на който Римокатолическата църква утвърждава двойната природа на Христос като божествена и човешка.
Наред с ролята му в утвърждаването на църковната доктрина, легендата разказва, че през 452 г. от н.е. папа Лъв I се изправя лице в лице с Атила - и побеждава. Атила преминал в Италия със своята коалиция от готи, хуни и други, които искали да завладеят и ограбят Европа. Но средновековните текстове сочат, че той пощадил Рим, след като Лъв се обърнал директно към него.
Папа Лъв I има и рядкото отличие да бъде обявен за доктор на Църквата след смъртта си през 461 г. от н.е. Това звание е запазено за светци, чиито писания имат специален авторитет в Църквата. Още през 2008 г. папа Бенедикт XVI говори за Лъв Велики, като обяснява: „Както подсказва прозвището, което скоро му е било приписано от традицията, той наистина е бил един от най-великите понтифици, които са почитали Римския престол, и е допринесъл много за укрепването на неговия авторитет и престиж“.
Папа Лъв III е друг понтифик, който е ръководил по време на формиращ период в римокатолицизма. Избран през 795 г. от н.е., папа Лъв III е папата, който коронясва Карл Велики за първия император на Свещената Римска империя.
„Много историци отдават заслуженото на Карл Велики за разпространяването на християнството в тези предишни езически региони, като внася обща култура и хомогенност в разнородните племена“, според книгата „Inside the Medieval World“ на National Geographic. Владетелят се превръща в защитник на християнската вяра и при него континентът процъфтява.
Решението на папа Лъв III да посочи императора за водач на Църквата потвърждава връзката между папството и франкските владетели, които ще защитават Католическата църква от заплахите за нейните земи и права. То също така подготвя почвата за действията, предприети от папа Лъв IX векове по-късно - когато въпросите за властта и доктрината разделят християнството на две.
Роден като Бруно от Егисхайм, папа Лъв IX става водач на Католическата църква и владетел на Папските държави - територията в и около Рим - през 1049 г. след Христа.
По онова време отношенията между Рим и Константинопол са обтегнати. След като през 330 г. император Константин премества властта на Римската империя на изток в Константинопол, през следващите векове градът придобива все по-голяма сила и известност - в крайна сметка се превръща в „Новия Рим“. Патриархът на Константинопол се смята за равен на епископа на Рим и в резултат на това възниква напрежение относно това къде наистина се основава първенството в християнството.
Католиците от двата края на Средиземно море бяха възприели различни практики (например използването на безквасен или квасен хляб) и някои доктринални детайли между двете традиции оставаха нерешени. Културните различия допълнително изострят конфликта, особено езиковите, тъй като Западът остава отдаден на латинската меса, а Изтокът приема гръцката.
Положението се влошава, след като Константинопол затваря всички латински църкви. В отговор папа Лъв IX изпраща делегация, водена от Хуберт от Силва Кандида, в Константинопол, уж за да разреши спора с патриарх Михаил Церуларий. Вместо това Хуберт поставя була за отлъчване на патриарха в града върху олтара в Агия София на 16 юли 1054 г. от н.е.
По времето на отлъчването папа Лъв IX вече е бил починал, но въпреки всичко това е бил ход, иницииран от него. В резултат на това Римокатолическата църква със седалище в Рим и Източноправославната църква с център в Константинопол се превръщат в две отделни структури след тази Велика схизма.
Друг папа Лъв - папа Лъв X - също се сблъсква с момент на разделение в християнството. Папа Лъв X (роден като Джовани ди Лоренцо де Медичи) заема папския престол от 1475 до 1521 г. През последната година от понтификата си папа Лъв X отлъчва Мартин Лутер.
Лутер, германски богослов и бивш августински монах, е станал яростен критик на Католическата църква. През 1517 г. той отправя известни обвинения в корупция срещу Църквата и твърди, че спасението идва чрез вяра, а не чрез добри дела и индулгенции, в своите 95 тезиса. През 1521 г. отказът на Лутер да се откаже от твърденията си по време на Вормския събор води до издаването на була за отлъчване на Лутер и неговите последователи от папа Лъв X.
Мартин Лутер е една от ключовите фигури в протестантската Реформация през XVI век, по време на която западното християнство се разделя на две - Римокатолическата църква е в единия лагер, а протестантските вероизповедания като лутеранството - в другия.
Всички тези папи са сред най-влиятелните хора, заемали папския престол. Те се застъпват както за единство, така и за преданост.
Това важи и за папа Лъв XIII, който заема Светия престол от 1878 до 1903 г. Интелектуалец, който признаваше необходимостта от наука, модерни идеи и откритост, папа Лъв XIII беше в голяма степен и богослов. Както казва Институтът за папа Лъв XIII, той е виждал „дълбоко в реалността на света, като винаги е осъзнавал остро невидимата, но много реална битка, която се води срещу душата на всеки човек и срещу общностите навсякъде“.
Този дух е уловен от папа Лъв XIV в първите му забележки към света. Изявлението му за съвместна работа за изграждане на мостове, общуване и „отвореност към всички, към всички, които се нуждаят от нашето милосърдие, нашето присъствие, диалог и любов“, повтаря думите на папа Лъв XIII с чувство на надежда за бъдещето.
А в последвалото си обръщение към Колегията на кардиналите папа Лъв XIV обяснява, че се е вдъхновил от папа Лъв XIII и неговото учение за правата на работниците или служителите в условията на първата индустриална революция - която той сравнява със съвременния възход на изкуствения интелект.
"В наши дни - каза папа Лъв XIV - Църквата предлага на всички съкровищницата на своето социално учение в отговор на поредната индустриална революция и на развитието в областта на изкуствения интелект, които поставят нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда".
