Световните лидери заседават в Ню Йорк на 70-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН на фона на засилващо се търсене на наследник на Бан Ки Мун.
Прави силно впечатление отсъствието на представител на Източна Европа от Пантеона на досегашните генерални секретари. Засилва се искането за промяна, след като много държави членки, включително постоянните членове на Съвета за сигурност, публично заявяват, че е време следващият Генерален секретар да бъде от Източна Европа. Намирането на кандидат, приемлив за постоянните членки на Съвета за сигурност, в това число за Съединените щати и Русия, няма да е лесно , но компетентни и надеждни кандидати не липсват.
На 11 септември Общото събрание на ООН прие резолюция за прозрачност на избора на Генерален секретар, която може да „промени играта". Промените включват списък от критерии, на които трябва да отговарят кандидатите, разпространяване на автобиографиите им сред всички държави членки, както и провеждане на неформални „изслушвания". Показателно е, че резолюцията приканва държавите членки да представят кандидатури на жени поради засилващия си международен натиск за избирането на жена на този пост.
От кандидатите се изисква да имат опит в разрешаването на сложни многостранни отношения, да могат да „изграждат мостове" между Съединените щати, Русия и Китай и, най-важното, да имат визия за развитието на ООН . Кои имена ще се споменават в сградата на ООН? Кой ще спечели залога? И кои кандидати имат най-големи шансове да наследят Бан Ки Мун начело на Организацията?
Ето списък на утвърдените или потенциални кандидати по азбучен ред:
Ирина Бокова
В момента Ирина Бокова е втори мандат Генерален директор на ЮНЕСКО. Тя е бивш министър на въшните работи на България и бивш посланик във Франция. Нейната кандидатура е издигната от правителството на Пламен Орешарски през юни 2014 година и е потвърдена от настоящия министър-председател Бойко Борисов през август 2015 година.
Мнозина я считат за фаворит за поста и за един от малкото кандидати, които отговарят на всички критерии . В условията на засилващ се международен натиск за избиране на жена за Генерален секретар на ООН Бокова е в добра позиция с опита си на дипломат и задълбочено познаване на системата на ООН.
Тя успя да реформира ЮНЕСКО след драстични бюджетни съкращения . Бокова е много активна в насърчаването на образованието на момичетата, междурелигиозния диалог , борбата срещу антисемитизма, културното прочистване и финансирането на тероризма. Нейният консенсусен лидерски стил и остър политически усет помогнаха тя да бъде преизбрана за Генерален директор на ЮНЕСКО през 2013 г. Важно е да се отбележи, че Бокова се радва на добри отношения със САЩ, Франция, Китай и Русия, а също така и със страните от Групата на 77-те.
Въпреки че има официалната подкрепа на своето правителство, Бокова страда от конкуренцията на своята сънародничка и настоящ европейски комисар Кристалина Георгиева . Малцина считат, че Георгиева притежава необходимите качества за този пост. Тя няма дипломатически опит и опит в ООН и трудно ще си осигури подкрепата на Париж (не говори френски) или на Москва (санкциите на ЕС срещу Русия). Въпреки това тя провежда активна кампания да бъде номинирана от своята държава.
Вук Йеремич
В момента Вук Йеремич е председател на Центъра за международни отношения и устойчиво развитие, който той създаде през ноември 2013 г. и е член на Съвета на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН, създаден от Бан Ки Мун през 2012 г. Йеремич е бивш министър на външните работи на Сърбия и бивш председател на Общото събрание на ООН. Въпреки че не е официален кандидат за Генерален секретар на ООН , се говори , че се интересува от този пост.
Йеремич беше енергичен министър на външните работи и защитаваше каузата на Сърбия пред света при обсъждането на важни въпроси, като независимостта на Косово. Получил образование в Кеймбридж и Харвард, той изнася лекции в престижни университети по целия свят и редовно публикува статии в международни издания. Традиционно силните връзки на Сърбия с Русия осигуряват на Йеремич силен съюзник в лицето на държава от петте постоянни членки на Съвета за сигурност.
Проблематичният въпрос при Йеремич е източноевропейската политика и позициите му спрямо съседните страни и неговите не толкова дипломатични решения . По време на мандата си като министър на външните работи Йеремич лобира активно срещу признаването на независимостта на Косово, като дори отнесе случая до Международния наказателен съд. В крайна сметка съдът не уважи искането на Сърбия. Дори предишният опит на Йеремич в ООН не му гарантира по-силна подкрепа, тъй като повечето съседни държави членки отказаха да подкрепят кандидатурата му за председател на Общото събрание, считайки го за кандидат с агресивно, неконсенсусно поведение и националистически възгледи.
Мирослав Лайчек
Мирослав Лайчек е настоящ министър на външните работи на Словакия и притежава богат дипломатически опит след работата си в Европейската служба за външна дейност и като специален представител на ЕС за Босна и Херцеговина. Досега Словакия все още няма официална номинация, но последните декларации, направени от министър-председателя Робер Фицо, посочват ясно предпочитанията към сегашния министър на външните работи като „привилегирован кандидат на правителството", което отговаря и на неговите собствени амбиции. За Лайчек се говори, че се интересува от поста Генерален секретар на ООН. Дипломатическите му умения предизвикват положителни отзиви и похвали за работата му по украинската криза, както и при решаване на сложни въпроси в региона на Балканите в качеството му на посредник. Той има добра репутация в Югоизточна Европа и въпреки че загуби срещу Фредерика Могерини за поста в ЕС, би могъл да получи подкрепа на някои държави от Съюза.
Независимо от всичко това, по отношение на номинирането и подкрепата на Словакия, Лайчек има силна конкуренция в лицето на опитния и уважаван бивш външен министър Ян Кубиш. Освен това външната политика на Словакия е доминирана през последните месеци от нарастващата хуманитарна криза с бежанците. Реакцията на правителството, че ще приеме само християнски бежанци, бе силно критикувана. Сега, когато агенции на ООН призовават за международно решение на една потенциална хуманитарна катастрофа, такава позиция на разделение не може да помогне на Лайчек в усилията му да спечели подкрепа. Предвид сегашната ситуация, той трудно ще получи рамо от Русия, независимо от близостта му с Брюксел и със Съединените щати.
Весна Пусич
Весна Пусич е министър на външните работи на Хърватия от 2011 г. , като преди това е била три пъти член на Парламента. Тя е и една от основателките, а по-късно и заместник-председател на либералната Хърватска народна партия. Пусич се кандидатира за президент на Хърватия през 2009 година, но остава на пето място. Тя обяви намерението си да се кандидатира за поста Генерален секретар на ООН през май 2015 г. и правителството утвърди нейната номинация през септември.
Пусич е горещ привърженик на европейската интеграция. Тя е била начело на Националния комитет за преговори с ЕС за присъединяването на Хърватия и е председателствала парламентарната комисия, отговорна за присъединителния процес.
Пусич може да разчита на силна подкрепа от страна на колеги либерали в ЕС в Брюксел и международно признати личности, включително на бившия шведски премиер Карл Билд . Тя е силен застъпник на правата на хората с различна сексуална ориентация и на равенството между половете. Проблемите на жените са основен акцент в дейността й като министър на външните работи.
Влошаването на регионалните отношения поради гранични арбитражни спорове и историческото наследство от конфликтите през 1990-те години могат да попречат на регионалната подкрепа за нейната кандидатура. Пусич не се радва на популярност в собствената си страна, защото президентката Колинда Грабар-Китарович и опозицията отказват да подкрепят безрезервно номинацията й за поста. Упоритите слухове, че посланикът на Хърватия в Индия Амир Мухареми е предпочитан за кандидат, изправят Пусич пред сериозно предизвикателство.
Данило Тюрк
Данило Тюрк е бивш президент на Словения и първият посланик на страната в ООН от 1991 до 2000 година. В момента той е гост професор по международно право в Колумбийския университет в Ню Йорк. Данило Тюрк е един от кандидатите, които най-рано обявиха намеренията си и чиято кандидатура беше официално издигната от правителството още в началото на 2014 година.
Като дългогодишен и уважаван дипломат, два пъти председател на Съвета за сигурност на ООН, Tюрк има богат дипломатически опит и познания за регионалната сигурност. Той, без съмнение, ще разчита на опита си като Заместник-генерален секретар по политическите въпроси на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан.
Комбинацията от дипломатически опит и познаване на ООН, както и добрите му отношения с няколко от постоянните страни членки на Съвета за сигурност му дават добри шансове за поста.
Tюрк, обаче, е изправен пред няколко предизвикателства. Той има подкрепата на правителството си, но не и на опозицията в своята страна. Американският посланик в Словения Джоузеф Мусомели отбелязва, че неспособността на Tюрк да бъде "обединител" на нацията в страната си показва, че не е "добър кандидат" за Генерален секретар на ООН. Освен това известна пречка е и фактът, че на поста Генерален секретар на ООН традиционно се избира бивш външен министър или дори вътрешен кандидат от системата на ООН, но никога бивш държавен или правителствен ръководител.
