Проевропейското правителство на Молдова подаде оставка, след като месеци наред се опитваше да устои на икономическия и политическия натиск от Москва предаде “Poilitico”. Той се засили заради войната на руския президент Владимир Путин в съседна Украйна.
На изненадващ брифинг за медиите министър-председателят Наталия Гаврилица обяви, че подава оставка заедно с прозападното си правителство. През юни миналата година Молдова получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз, заедно с Украйна, но правителството е подложено на силен натиск от страна на Москва, която се опитва да подкопае авторитета му.
"Ако нашето правителство имаше същата подкрепа у дома, каквато имахме от европейските си партньори, можехме да напреднем по-напред и по-бързо", каза Гаврилица. "Молдова навлиза в нова фаза, в която сигурността е наш приоритет", добави тя.
Президентът Мая Санду заяви, че ще започне дискусии с политическите партии в парламента за назначаване на нов министър-председател.
Молдовското правителство отдавна обвинява Русия, която разполага войници в сепаратисткия регион Приднестровие в източната част на страната, че разпалва безредици в страната. В интервю за "Politico" миналия месец Санду обвини Русия, че използва енергийната криза и нарастващите разходи, за да "внесе нестабилност в Молдова", като се позова на дезинформационните усилия на Русия да подклажда антиправителствени настроения.
През последните две десетилетия Москва има дълга история на икономически натиск върху Молдова, за да подкопае про-европейските администрации, като най-известна е забраната за внос в Русия на важните за Молдова вина.
Падането на правителството идва само няколко дни, след като Гаврилица се срещна с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел, за да направи преглед на перспективите за членство на Молдова в ЕС.
Санду, бивш активист за борба с корупцията, получил образование в Харвард, заяви миналия месец, че след руската инвазия в Украйна в страната сега се провежда "сериозна дискусия", включително за възможността за присъединяване към отбранителен съюз.
"Сега се води сериозна дискусия за способността ни да се защитаваме, дали можем да се справим сами, или трябва да бъдем част от по-голям съюз", каза тя. "И ако в някакъв момент стигнем до заключението като нация, че трябва да променим неутралитета, това трябва да стане чрез демократичен процес."
БГНЕС припомня, че украинският президент Володимир Зеленски заяви пред лидерите на ЕС по време на европейската среща на върха в Брюксел в четвъртък, че Украйна е прихванала руските планове за "унищожаване" на Молдова.
По-късно молдовските разузнавателни служби потвърдиха, че също са установили "подривна дейност", насочена към "подкопаване на държавността на Република Молдова, дестабилизиране и нарушаване на обществения ред".
Молдовското външно министерство обяви в петък, че ще извика руския посланик заради "недопустимото нарушаване на въздушното пространство [на Молдова] от руска ракета", която прелетя над страната като част от мащабната руска атака срещу Украйна.
На изненадващ брифинг за медиите министър-председателят Наталия Гаврилица обяви, че подава оставка заедно с прозападното си правителство. През юни миналата година Молдова получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз, заедно с Украйна, но правителството е подложено на силен натиск от страна на Москва, която се опитва да подкопае авторитета му.
"Ако нашето правителство имаше същата подкрепа у дома, каквато имахме от европейските си партньори, можехме да напреднем по-напред и по-бързо", каза Гаврилица. "Молдова навлиза в нова фаза, в която сигурността е наш приоритет", добави тя.
Президентът Мая Санду заяви, че ще започне дискусии с политическите партии в парламента за назначаване на нов министър-председател.
Молдовското правителство отдавна обвинява Русия, която разполага войници в сепаратисткия регион Приднестровие в източната част на страната, че разпалва безредици в страната. В интервю за "Politico" миналия месец Санду обвини Русия, че използва енергийната криза и нарастващите разходи, за да "внесе нестабилност в Молдова", като се позова на дезинформационните усилия на Русия да подклажда антиправителствени настроения.
През последните две десетилетия Москва има дълга история на икономически натиск върху Молдова, за да подкопае про-европейските администрации, като най-известна е забраната за внос в Русия на важните за Молдова вина.
Падането на правителството идва само няколко дни, след като Гаврилица се срещна с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел, за да направи преглед на перспективите за членство на Молдова в ЕС.
Санду, бивш активист за борба с корупцията, получил образование в Харвард, заяви миналия месец, че след руската инвазия в Украйна в страната сега се провежда "сериозна дискусия", включително за възможността за присъединяване към отбранителен съюз.
"Сега се води сериозна дискусия за способността ни да се защитаваме, дали можем да се справим сами, или трябва да бъдем част от по-голям съюз", каза тя. "И ако в някакъв момент стигнем до заключението като нация, че трябва да променим неутралитета, това трябва да стане чрез демократичен процес."
БГНЕС припомня, че украинският президент Володимир Зеленски заяви пред лидерите на ЕС по време на европейската среща на върха в Брюксел в четвъртък, че Украйна е прихванала руските планове за "унищожаване" на Молдова.
По-късно молдовските разузнавателни служби потвърдиха, че също са установили "подривна дейност", насочена към "подкопаване на държавността на Република Молдова, дестабилизиране и нарушаване на обществения ред".
Молдовското външно министерство обяви в петък, че ще извика руския посланик заради "недопустимото нарушаване на въздушното пространство [на Молдова] от руска ракета", която прелетя над страната като част от мащабната руска атака срещу Украйна.
