Папа Франциск: Бях „дръвче“ като футболист, затова ме слагаха вратар
/
Gulliver/Getty Images
Като всяко аржентинско момче и Хорхе Марио Берголио е харесвал футбола и е тичал след топката с приятелите си. И днес Хорхе, вече като папа Франциск, си спомня тези детски години с умиление. „Като дете харесвах футбола, но играех и баскетбол, спорта на баща ми“, споделя той в голямо интервю за италианския спортен вестник „Гадзета дело спорт“.
Но тъй като имал „дървен крак“, както е на разговорният футболен език, го слагали вратар. През 40-те години на миналия век бедните деца са ритали с топка от парцали - „pelota de trapo”. Папа Франциск ходел на стадиона с баща си да подкрепят любимия Сан Лоренсо.
"Спомням си много добре и с голямо удоволствие, когато като дете с моето семейство отивахме на стадиона “Ел Гасометро“. Помня по-специално първенството през 1946 г., което спечели моят Сан Лоренсо. Спомням си онези дни, прекарани в гледане на футболистите и щастието за нас, децата, когато се върнехме у дома – с радостта, щастието по лицата, с адреналина в кръвта”, изтъква папа Франциск.
„Оттогава имам и друг спомен - за парцалената топка. Кожата беше скъпа, ние бяхме бедни, каучукът все още не беше толкова разпространен, но и топка от парцали беше достатъчна, за да се забавляваме и почти да правим чудеса, играейки на малкия площад близо до дома.
Gulliver/Getty Images
Набеденият за "пата дура"Хорхе Берголио гледа с възхищение звездата на Барса и Аржентина Меси (снимка Gulliver/Getty Images)
Като дете харесвах футбола, но всъщност не бях сред най-добрите Бях това, което в Аржентина наричат „пата дура", буквално ”твърд крак”. Ето защо винаги ме караха да играя на вратата. Но да бъда вратар беше страхотно училище за живота за мен. Вратарят трябва да е готов да посрещне и да отговори на опасностите, които може да дойдат отвсякъде… Също играех баскетбол, харесвах баскетбола, защото баща ми беше стълб на баскетболния отбор на Сан Лоренсо".
Силна футболна радост папа Франциск е изпитвал и след това – през 1986 г., когато вдъхновената от Диего Марадона Аржентина спечели втората си световна титла в Мексико. Разбрал за победата на сънародниците си едва на следващия ден, тогава, обаче, аржентинецът нямало с кого да я сподели, още повече в Германия, победения съперник на „гаучосите“ на финала на мондиала.
“Имам личен спомен, свързан със световното първенство през 1986 г., това, което Аржентина спечели благодарение на Марадона”, споделя папата. „Във Франкфурт беше трудно време за мен, изучавах езика и събирах материали за дипломната си работа.
Не успях да видя финала на Световното първенство и научих едва на следващия ден след успеха на Аржентина над Германия, когато едно японско момиче написа на черната дъска "Viva l'Argentina" по време на урок по немски език! Спомням си го лично като победа на самотата, защото нямах с кого да споделя, с когото да изживея заедно радостта от тази спортна победа. В уединението се чувстваш самотен, докато това, което прави радостта красива, е възможността да я споделиш“, посочва папа Франциск.
С Марадона той има и личен спомен, вече във Ватикана. „Срещнах Диего Армандо Марадона по повод мач за мир през 2014 г. Спомням си с удоволствие всичко, което Диего направи за Scholas Occurrentes, фондацията, която се грижи за нуждаещите се по целия свят. На терена той беше поет, велик шампион, който достави радост на милиони хора, както в Аржентина, така и в Неапол. Той беше и много крехък човек.
Когато ми съобщиха за смъртта на Марадона, се помолих за него и изпратих на семейството броеница с няколко утешителни думи от мен".
По думите му в спорта най-красивото и най-важното е никога да не се предаваш, да не губиш вяра, с което той си прилича с религията. „Твоето отказване е победа за твоя съперник – да се предадеш е все едно да му дадеш победата. И винаги има риск да не спираш да си повтаряш след това, когато знаеш как е завършило всичко: „А ако бях се борил още малко, ако бях устоял още миг?“
Вярно е, че има дни, в които е по-добре да продължите да се борите, и други, в които е по-мъдро да отстъпите. Животът прилича на война – може да загубите една битка, но не и войната!
Човек не умира, когато го побеждават – умира, когато се предаде, когато спре да се бори. От тази гледна точка бедните са грандиозен пример за това какво означава да не се предаваш. Дори и пред безразличието, те продължават да се борят, за да защитят и отстоят своя живот“, изтъкна папа Франциск.
