НАТО дълго време не желаеше да подкрепи Украйна, заради опасенията си от ескалация на конфликта с Русия. Сега това се променя, отчасти поради евентуалната смяна на властта в САЩ през есента заради президентските избори, отбелязва "Франкфуртер рундшау".
Държавите от НАТО приеха т.нар. оперативен план за разширяване на подкрепата за Украйна. Проектът на алианса дава израз на желанието на членовете да поемат международната координация на доставките на оръжие и дейностите по обучение на украинските въоръжени сили в бъдеще.
Документът беше приет в четвъртък в рамките на срещата на министрите на отбраната в Брюксел. Споразумението трябва да бъде оповестено след официалното му одобрение от министрите.
Досега САЩ отговаряха за задачите по подкрепата. В края на 2022 г. САЩ създадоха подразделение от около 300 войници, наречено Група за подпомагане на сигурността в Украйна (SAG-U), в европейския щаб на въоръжените сили на САЩ във Висбаден, провинция Хесен. Сега НАТО трябва да разполага с поне същия брой служители.
Първоначално подробностите за оперативния план бяха пазени в тайна от алианса.
Подготовка за сценарий "Тръмп"
Проектът на НАТО се разглежда и като предпазна мярка в случай на евентуално завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ през януари 2025 г. Коментарите на републиканеца в миналото породиха съмнения дали САЩ ще продължат да подкрепят Украйна в отбранителната ѝ война срещу Русия под негово ръководство, посочва "Франкфуртер рундшау".
В алианса съществуват опасения, че промяната в политиката на Вашингтон може да се отрази и на координацията на доставките на оръжие и дейностите по обучение на украинските въоръжени сили.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в четвъртък в Брюксел, че сега става въпрос за създаване на по-стабилна платформа за подкрепа на Украйна, за да се гарантира дългосрочен ангажимент.
Унгария се страхува от война
Унгария няма да участва в новия проект на НАТО. Правителството на премиера Виктор Орбан се опасява, че проектът може да вкара алианса в пряка конфронтация с Русия, посочва "Билд".
За да се гарантира, че Унгария няма да попречи на постигането на необходимия консенсус за проекта, страната е получила уверение, че не трябва да участва нито финансово, нито с персонал.
Спорът за името засега е решен
Понастоящем новият проект се нарича "Помощ на НАТО за сигурността и обучението за Украйна" (NSATU). Преди това повечето държави от НАТО се изказаха в полза на наименованието "Мисия на НАТО в Украйна“.
Германското правителство обаче е на мнение, че такова име може да бъде погрешно разбрано, че алиансът иска да изпрати войници в Украйна. Берлин се опасяваше, че това име може да бъде използвано от Русия за пропаганда срещу алианса.
По-нататъшната работа по проекта вече може да се извършва въз основа на договорения оперативен план. В идеалния случай той трябва да бъде официално стартиран през юли, когато федералният канцлер Олаф Шолц и останалите 31 държавни и правителствени ръководители на страните от НАТО се съберат на среща на върха във Вашингтон.
Столтенберг, който председателстваше заседанието в четвъртък, заяви, че изтощените украински въоръжени сили се нуждаят от по-дългосрочна предвидимост по отношение на това какви оръжия, боеприпаси и колко средства могат да очакват.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Държавите от НАТО приеха т.нар. оперативен план за разширяване на подкрепата за Украйна. Проектът на алианса дава израз на желанието на членовете да поемат международната координация на доставките на оръжие и дейностите по обучение на украинските въоръжени сили в бъдеще.
Документът беше приет в четвъртък в рамките на срещата на министрите на отбраната в Брюксел. Споразумението трябва да бъде оповестено след официалното му одобрение от министрите.
Досега САЩ отговаряха за задачите по подкрепата. В края на 2022 г. САЩ създадоха подразделение от около 300 войници, наречено Група за подпомагане на сигурността в Украйна (SAG-U), в европейския щаб на въоръжените сили на САЩ във Висбаден, провинция Хесен. Сега НАТО трябва да разполага с поне същия брой служители.
Първоначално подробностите за оперативния план бяха пазени в тайна от алианса.
Подготовка за сценарий "Тръмп"
Проектът на НАТО се разглежда и като предпазна мярка в случай на евентуално завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ през януари 2025 г. Коментарите на републиканеца в миналото породиха съмнения дали САЩ ще продължат да подкрепят Украйна в отбранителната ѝ война срещу Русия под негово ръководство, посочва "Франкфуртер рундшау".
В алианса съществуват опасения, че промяната в политиката на Вашингтон може да се отрази и на координацията на доставките на оръжие и дейностите по обучение на украинските въоръжени сили.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в четвъртък в Брюксел, че сега става въпрос за създаване на по-стабилна платформа за подкрепа на Украйна, за да се гарантира дългосрочен ангажимент.
Унгария се страхува от война
Унгария няма да участва в новия проект на НАТО. Правителството на премиера Виктор Орбан се опасява, че проектът може да вкара алианса в пряка конфронтация с Русия, посочва "Билд".
За да се гарантира, че Унгария няма да попречи на постигането на необходимия консенсус за проекта, страната е получила уверение, че не трябва да участва нито финансово, нито с персонал.
Спорът за името засега е решен
Понастоящем новият проект се нарича "Помощ на НАТО за сигурността и обучението за Украйна" (NSATU). Преди това повечето държави от НАТО се изказаха в полза на наименованието "Мисия на НАТО в Украйна“.
Германското правителство обаче е на мнение, че такова име може да бъде погрешно разбрано, че алиансът иска да изпрати войници в Украйна. Берлин се опасяваше, че това име може да бъде използвано от Русия за пропаганда срещу алианса.
По-нататъшната работа по проекта вече може да се извършва въз основа на договорения оперативен план. В идеалния случай той трябва да бъде официално стартиран през юли, когато федералният канцлер Олаф Шолц и останалите 31 държавни и правителствени ръководители на страните от НАТО се съберат на среща на върха във Вашингтон.
Столтенберг, който председателстваше заседанието в четвъртък, заяви, че изтощените украински въоръжени сили се нуждаят от по-дългосрочна предвидимост по отношение на това какви оръжия, боеприпаси и колко средства могат да очакват.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
