Ядрените сили нямат намерение да се откажат от атомната бомба като част от военната си стратегия, заявиха експерти, след като комитетът за Нобелова награда за мир призова да не се нарушава ядреното „табу“.
Присъждайки тазгодишната награда за мир на японското движение „Нихон Хиданкьо“, обединяващо оцелели от Хирошима и Нагасаки и настояващо за забрана на ядрените оръжия, комитетът заяви, че атаките с атомни бомби срещу двата японски града през 1945 г. са довели до „ядрено табу“, което обаче оттогава е подложено на „натиск“, предаде АФП.
Въпреки че нито една от страните, притежаващи ядрени оръжия, не ги е използвала във война от 1945 г. насам, скритата или дори изричната заплаха за това е част от техния арсенал.
Москва неведнъж е отправяла ядрена заплаха, за да разубеди Запада да подкрепи Украйна, която от февруари 2022 г. отблъсква руската инвазия.
Според Александър Габуев, директор на Центъра „ Carnegie Russia Eurasia“, „не е случайно“, че руският президент Владимир Путин отправи ядрена заплаха в навечерието на срещата между президента на САЩ Джо Байдън и президента на Украйна Володимир Зеленски относно евентуалното използване от Киев на ракети, способни да ударят руска територия.
Нобеловият комитет е искал да изпрати „силен сигнал“ на Русия, казва Бруно Тертраис, политолог от френската Фондация за стратегически изследвания.
По думите му след нахлуването си в Украйна Русия е „нормализирала“, дори „омаловажила“, разговорите за използване на ядрено оръжие.
Кремъл не е сам.
Миналата седмица севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че страната му ще използва ядрени оръжия „без колебание“, ако бъде нападната от Южна Корея и нейния съюзник САЩ.
А в Близкия изток Израел, единствената ядрена държава в региона, обеща „смъртоносен, прецизен и изненадващ“ отговор на директния удар на Иран по израелска територия на 1 октомври.
„Логиката на възпирането"
Междувременно Техеран значително увеличи ядрената си програма и според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) вече разполага с достатъчно материал за създаването на повече от три атомни бомби.
Техеран настоява, че ядрените му дейности са изцяло мирни и са предназначени за производство на енергия.
„Логиката на възпирането е твърдо заложена в страните, които имат ядрени оръжия“, каза Тертраис, но добави, че рискът от използване на атомна бомба „сега не е по-голям, отколкото преди пет години“.
Стандартната ядрена доктрина - разработена по време на Студената война между суперсилите САЩ и Съветския съюз - се основава на предположението, че никога няма да се наложи да се използват такива оръжия, тъй като въздействието им е толкова опустошително и защото ядреният ответен удар вероятно би довел до подобни разрушения и за първоначалния нападател.
Ето защо Китай никога не се е отказвал от доктрината си „без първи удар“, казва Лукаш Кулеса, директор на отдела за разпространение на ядрени оръжия и ядрена политика в Кралския институт за обединени услуги (RUSI).
Други държави също дават сигнали, че използването на ядрени оръжия ще бъде крайна мярка, като същевременно не го изключват напълно, за да запазят доверието си в очите на опонентите, каза Кулеса.
Но поддържането на безопасен баланс между заплаха и сдържаност никога не може да бъде безрисково, предупреди той.
„Винаги има възможност за провал. Съществува и възможност за непреднамерена ескалация, която може да стигне до ядрено ниво“, каза Кулеса.
Държавите, които днес притежават ядрени оръжия, са Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
Широко разпространено е схващането, че Израел също разполага с арсенал от ядрени оръжия, въпреки че никога не е признавал това официално.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Присъждайки тазгодишната награда за мир на японското движение „Нихон Хиданкьо“, обединяващо оцелели от Хирошима и Нагасаки и настояващо за забрана на ядрените оръжия, комитетът заяви, че атаките с атомни бомби срещу двата японски града през 1945 г. са довели до „ядрено табу“, което обаче оттогава е подложено на „натиск“, предаде АФП.
Въпреки че нито една от страните, притежаващи ядрени оръжия, не ги е използвала във война от 1945 г. насам, скритата или дори изричната заплаха за това е част от техния арсенал.
Москва неведнъж е отправяла ядрена заплаха, за да разубеди Запада да подкрепи Украйна, която от февруари 2022 г. отблъсква руската инвазия.
Според Александър Габуев, директор на Центъра „ Carnegie Russia Eurasia“, „не е случайно“, че руският президент Владимир Путин отправи ядрена заплаха в навечерието на срещата между президента на САЩ Джо Байдън и президента на Украйна Володимир Зеленски относно евентуалното използване от Киев на ракети, способни да ударят руска територия.
Нобеловият комитет е искал да изпрати „силен сигнал“ на Русия, казва Бруно Тертраис, политолог от френската Фондация за стратегически изследвания.
По думите му след нахлуването си в Украйна Русия е „нормализирала“, дори „омаловажила“, разговорите за използване на ядрено оръжие.
Кремъл не е сам.
Миналата седмица севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че страната му ще използва ядрени оръжия „без колебание“, ако бъде нападната от Южна Корея и нейния съюзник САЩ.
А в Близкия изток Израел, единствената ядрена държава в региона, обеща „смъртоносен, прецизен и изненадващ“ отговор на директния удар на Иран по израелска територия на 1 октомври.
„Логиката на възпирането"
Междувременно Техеран значително увеличи ядрената си програма и според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) вече разполага с достатъчно материал за създаването на повече от три атомни бомби.
Техеран настоява, че ядрените му дейности са изцяло мирни и са предназначени за производство на енергия.
„Логиката на възпирането е твърдо заложена в страните, които имат ядрени оръжия“, каза Тертраис, но добави, че рискът от използване на атомна бомба „сега не е по-голям, отколкото преди пет години“.
Стандартната ядрена доктрина - разработена по време на Студената война между суперсилите САЩ и Съветския съюз - се основава на предположението, че никога няма да се наложи да се използват такива оръжия, тъй като въздействието им е толкова опустошително и защото ядреният ответен удар вероятно би довел до подобни разрушения и за първоначалния нападател.
Ето защо Китай никога не се е отказвал от доктрината си „без първи удар“, казва Лукаш Кулеса, директор на отдела за разпространение на ядрени оръжия и ядрена политика в Кралския институт за обединени услуги (RUSI).
Други държави също дават сигнали, че използването на ядрени оръжия ще бъде крайна мярка, като същевременно не го изключват напълно, за да запазят доверието си в очите на опонентите, каза Кулеса.
Но поддържането на безопасен баланс между заплаха и сдържаност никога не може да бъде безрисково, предупреди той.
„Винаги има възможност за провал. Съществува и възможност за непреднамерена ескалация, която може да стигне до ядрено ниво“, каза Кулеса.
Държавите, които днес притежават ядрени оръжия, са Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
Широко разпространено е схващането, че Израел също разполага с арсенал от ядрени оръжия, въпреки че никога не е признавал това официално.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
