Новоизбраният президент на Пакистан Асиф Али Зардари, чието име дълго бе символ на корупцията по време на управлението на съпругата му Беназир Бхуто, е широко известен като "господин 10%", съобщи БГНЕС.
След осем години, прекарани в затвора, той бе оневинен през 2004 г. по част от предявените му обвинения. Неотдавна бе прекратено съдебното преследване срещу него и предшественика му президентът Первез Мушараф, който подаде оставка на 18 август. Но 53-годишният Зардари има скандална репутация и според политолози и журналисти. Освен това според анализатори мнозинството от 168-те милиона пакистанци силно се съмняват в способността на Зардари да оглави единствената ядрена сила в мюсюлманския свят.
Той бе обвинен от правосъдието в корупция, изнудване и дори убийство (на един от братята на съпругата си Бхуто). Зардари неуморно повтаря, че обвиненията са били "политически" и че правосъдието е признало невинността ми, както и тази на съпругата му, която бе принудена да емигрира заради същите проблеми с правосъдието. "Но в очите на мнозинството пакистанци той не е нито честен, нито невинен и кандидатурата му за президентския пост не е в интерес на страната", цитира АФП мнението на Шафкат Махмуд, известен пакистански журналист и бивш депутат. 
Когато през 1987 г. се ожени за Беназир Бхуто, Зардари бе известен като издънка на фамилия на едри поземлени собственици в Синд - южна провинция, бастион на династията Бхуто и като плейбой, играч на поло и любител на хубавите коли. След като съпругата му стана премиер, той бързо си проправи път сред политическата номенклатура, получавайки ключовия пост министър на инвестициите, заради който си заслужи прозвището "господин 10%" - включително и в чужбина - заради комисионните, за които се говори, че прибирал при всеки публичен търг.
В края на първия мандат на Бхуто през 1990 г. той бе хвърлен в затвора за три години. Същият сценарий се повтори през 1996 г., само половин час след падането на второто правителство на Бхуто. Излезе от там едва през 2004 г. Определен след убийството на жена си за съпредседател на Пакистанската народна партия (ПНП) заедно със сина си, той фактически ръководи главната партия в коалицията, победила на парламентарните избори на 18 февруари. Голяма част от ръководителите на ПНП и близките приятели на Бхуто не го одобряват, тъй като се опасяват, че изборът му за президент ще навреди на Пакистан.
