Патриархът на българската литература Иван Вазов бе редактиран и преведен на съвременен български език. Корекциите са върху едно от най-емблематичните и обичани произведения в родната литература – „Под игото“. Новото издание предизвика мощно възмущение в социалните мрежи.
В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите, съобщава бТВ.
"Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на "Под игото", заяви Стефанова. Тя обясни, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия "прочит" на романа на Иван Вазов.
"Под игото" е най-четената БГ книга след четвърти клас
Гологлав, според преводачката, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган – сабя.
Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход.
„Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на "Под игото". Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", каза още Стефанова. Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя.
"Който ме обвинява, че подценявам децата, просто не познава учениците в 6-8 клас. "Под игото" е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език", коментира още Стефанова.
Мостът „Под игото ”– един от символите на Габрово (АРХИВНИ СНИМКИ)
Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на "Под игото" с 4200 пояснения в скоби.
Шестокласници от столичното 107-мо училище обаче коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов.
Тяхната учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.
Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.
"Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума", каза Миланов.
Според него голяма част от "преведените" думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.
Издателят Манол Пейков смята, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.
"Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес", допълни той.
"Преводът" на "Под игото" обаче взриви социалните мрежи и предизвика хиляди възмутени коментари от потребители.
В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите, съобщава бТВ.
"Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на "Под игото", заяви Стефанова. Тя обясни, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия "прочит" на романа на Иван Вазов.
"Под игото" е най-четената БГ книга след четвърти клас
Гологлав, според преводачката, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган – сабя.
Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход.
„Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на "Под игото". Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", каза още Стефанова. Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя.
"Който ме обвинява, че подценявам децата, просто не познава учениците в 6-8 клас. "Под игото" е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език", коментира още Стефанова.
Мостът „Под игото ”– един от символите на Габрово (АРХИВНИ СНИМКИ)
Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на "Под игото" с 4200 пояснения в скоби.
Шестокласници от столичното 107-мо училище обаче коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов.
Тяхната учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.
Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.
"Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума", каза Миланов.
Според него голяма част от "преведените" думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.
Издателят Манол Пейков смята, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.
"Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес", допълни той.
"Преводът" на "Под игото" обаче взриви социалните мрежи и предизвика хиляди възмутени коментари от потребители.
