Тази година една от най-интересните теми на Световния икономически форум в Давос беше изборът на наследник на Бан Ки-мун, чийто мандат като генерален секретар на ООН изтича през следващата година. Много имена се завъртяха в публичното пространство. Това пише издаваното във Вашингтон международно списание „Дипломатически куриер".
Процесът на намиране на подходящия кандидат е много по-труден, отколкото може да се предположи, защото включва сложна комбинация от политически и културни фактори. Идеалният генерален секретар трябва да притежава умения и авторитет да убеди най-мощните световни лидери в необходимостта от консенсус, който няма да застраши прерогативите им и няма да породи конкуренция между тях. Географският баланс е важен. Съществуват пет определени региони на ООН, като изборът на генерален секретар трябва да бъде съобразен с принципа на ротация съгласно решение на Общото събрание.
Източна Европа е единственият регион, който никога досега не е имал свой представител на най-висшия пост и е твърдо убеден, че е негов ред. В същото време всички осем генерални секретари на ООН от нейното създаване са били мъже и има нарастващи искания Бан Ки Мун да бъде наследен от жена.
Може би най-трудното изискване е един успешен кандидат да бъде еднакво приемлив за петте постоянни членки на Съвета за сигурност, всеки от които има право на вето. Много малко политици успяват да се издигнат на международната сцена, без да заемат позиция, която ги противопоставя на една или повече от петте сили. В Съвета за сигурност, който е по-разделен от всякога след края на Студената война, Русия и Съединените щати по-специално ще бъдат изключително чувствителни към всеки намек за пристрастия към един или друг. Китай не разкрива картите си, но също е твърдо решен да защитава националните си интереси. От жизнено важно значение за Франция, предвид нарастващата популярност на Международната организация на франкофонията, е генералният секретар да говори френски.
Не са много хората, които отговарят на повечето от тези изисквания, а да не говорим на всички от тях. Един от кандидатите, който напълно отговаря и беше обсъден много сериозно в рамките на форума в Давос, е Ирина Бокова, бивш външен министър на България, която сега е втори мандат генерален директор на ЮНЕСКО.
Като жена от Източна Европа Бокова има преднина и нейната кандидатура вече е одобрена от българското правителство. Тя е известна със своя консенсусен стил на лидерство, който е подходящ за поста и си е спечелила репутацията на добър мениджър в ЮНЕСКО. Богатият й опит в системата на ООН й дава предимство, също както и фактът, че е получила образованието си в Русия и Съединените щати. Тя има добри отношения с Китай и говори френски свободно.
Всички съперници на Бокова за този пост в региона са изправени пред сериозни пречки. Има много потенциални кандидати от Източна Европа, но повечето от тях са мъже. Единствената жена е президентката на Литва Далия Грибаускайте, но Русия ще наложи вето на нейната кандидатура. По същия начин САЩ вероятно ще наложат вето на кандидатурата на бившия министър на външните работи на Сърбия Вук Йеремич заради твърдата му позиция по отношение на Косово. Бившият румънски външен министър Мирча Джоана притежава голяма част от необходимите качества и говори френски, но е мъж и най-важното настоящото правителство на Румъния няма да го номинира.
Винаги е възможно Съветът за сигурност да реши да пренебрегне принципа на ротация и открие процес за избор на кандидати от други региони. Ако това се случи, кандидатът, за когото в момента най-много се говори, е Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, която в момента управлява Програмата за развитие на ООН. Парадоксалното е, че статутът й всъщност би могъл да й попречи. Постът на генерален секретар на ООН никога не е бил заеман от бивш президент или министър-председател и това не е случайно. Световните лидери, които ще вземат решението, искат някой, който ще служи на международната общност, и няма да се бори за власт и престиж. Ето защо, половината от генералните секретари са били бивши министри на външните работи.
Съществуват и други силни кандидатури на жени, но всички те в момента са от Латинска Америка. След Перес де Куеляр, който се оттегли през 1991 г., се счита, че е твърде рано за друг кандидат от този регион да заемат поста. В момента Ирина Бокова заема челна позиция. Но много неща могат да се случат в периода между настоящия момент и юли 2016 г., когато се очаква ООН да вземе своето решение.
