Американският актьор Никълъс Кейдж, известен с една от най-разнообразните и интригуващи кариери в Холивуд – от зрелищни екшъни и неуспешни комиксови адаптации до интензивни психологически драми и сюрреалистични експерименти – разкри кои са петте филма, които обича най-много през живота си.
Като наследник на легендарната династия Копола, Кейдж изгражда собствен актьорски стил, който сам нарича Nouveau Shamanic, и признава, че именно определени филми и актьорски изпълнения са оформили неговия подход към киното.
Първият филм в списъка му е „На изток от рая“ (East of Eden, 1955) на Елия Казан – адаптация по романа на Джон Стайнбек с участието на Джеймс Дийн. „Бях на 15, гледал бях Бергман, Фелини и Орсън Уелс, но когато видях Дийн в тази роля, разбрах силата на филмовото актьорство и знаех какво искам да бъда“, спомня си Кейдж.
На второ място той поставя „Трамвай „Желание“ (A Streetcar Named Desire, 1951), където макар да признава влиянието на Марлон Брандо, най-силно го впечатлява изпълнението на Вивиен Лий като Бланш Дюбоа – „толкова уязвимо и трагично“, че според него заслужава място сред най-добрите.
Следва шедьовърът на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ (2001: A Space Odyssey, 1968), който Кейдж определя за „поетичен и загадъчен“. „Все още не го разбирам напълно и затова мога да го гледам ежегодно, дори по три пъти в годината, и винаги да откривам нещо ново“, посочи актьорът.
Четвъртото място е за „Портокал с часовников механизъм“ (A Clockwork Orange, 1971), друг филм на Кубрик, който предизвиква размисъл за природата на злото, морала и човешката същност.
Списъкът завършва с класиката „Магьосникът от Оз“ (The Wizard of Oz, 1939) – „напълно оригинално изживяване, издържало изпитанието на времето“. Кейдж вярва, че първият преход към цветно кино и сцената в Страната на Мъничетата остават „зашеметяващо красиви“ и до днес.
