Факти от календара: 8 май

1794 г. по време на Якобинска диктатура за антиреволюционна дейност френският химик Антоан Лавоазие, откривател на кислорода, е обвинен, осъден и гилотиниран за един ден в Париж.

Бащата на химията, както често е наричан, полага основите на Закона на материята, открива и дава името на кислорода, развенчава теорията за флогистона и реформира химическата номенклатура. Високите му позиции в дореволюционното управление на Франция обаче стават причина за екзекуцията му.

Лавоазие е роден в богато семейство в Париж през 1743 г. Между 1754 и 1761 г. посещава колеж „Мазарен”, където учи химия, ботаника, астрономия и математика. Увлича се по химията под влияние на Етиен Кондияк, виден учен от средата на 18 в.

Първата публикация на Лавоазие в сферата на химията датира от 1764 г. Избран е за член на Френската академия на науките едва 25-годишен през 1768 г. През 1769 г. пък прави първата геологическа карта на Франция. От 1775 г. работи в Кралската администрация по барута, като подобрява значително качеството на избухливия материал и същевременно внедрява химически методи в селското стопанство.

Сред най-важните му приноси в науката са обяснението за ролята на кислорода при горенето, окисляването на металите, дишането при растенията и животните. Именно той дава името на този газ (от гръцки - създаващ киселина), както и на другата основна съставка на въздуха - азота (от гръцки - нежив). Лавоазие е и сред първите, открили компонентите на водата - кислород и водород.

Якобинците обаче не му прощават факта, че е един от 28-те главни бирници във Франция и видна фигура на непопулярната „Ферме женерал”, компания за събиране на данъци. Заклеймен като предател, той е съден, осъден и гилотиниран в Париж по бързата процедура. Молбата му за помилване е отхвърлена с железния аргумент: „Републиката не се нуждае от гении”.

1886 г. фармацевтът Джон Пембъртън създава газирана напитка, която по-късно става популярна като Кока-Кола.

Родината на напитката е щата Джорджия, а „оригиналното” й име е кокауайн. Наименованието идва от комбинацията на вино с кофеин и първоначално се продава като  лекарство срещу главоболие. Струва скромните пет цента и може да се купи от автоматите за газирани напитки, които по онова време вече се срещат по улиците на САЩ. След въвеждането на сухия режим виното като съставка отпада и е заменено с безалкохолен сироп.

На 12 март 1894 г. Пембъртън пуска и първата бутилирана версия на питието. Първите продажби са в Атланта, но определено не може да се каже, че върви.

Творческият гений, който успява да популяризира газираната течност - Франк Робинсън - се оказва счетоводител и съдружник на Джон Пембъртън. Именно счетоводителят измисля името Кока-Кола и създава уникалния шрифт.

„Лекарството” бързо се превръща в търсена, освежаваща напитка. Но нейният създател Джон Пембъртън така и не осъзнава големия  потенциал и лесно отстъпва своя дял от новооснованата компания на съдружниците си. Малко преди смъртта си през 1888 г. той продава цялата останала част на Ейза Григс Кандлер от Атланта. Той продължава да изкупува останалите дялове, докато придобива 100% от компанията.

Точната рецепта на напитката и днес е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на Сън Тръст Банк в Атланта. Съществува мит, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.

1898 г. се провеждат първите мачове от Италианска футболна лига.

Серия А е най-висшата футболна дивизия в Италия. Тя е считана за едно от най-силните футболни първенства в Европа. Първият отбор станал шампион е „Дженоа”, а отборът с най-много спечелени титли е „Ювентус”. Настоящият шампион е „Ювентус”.

1978 г. за първи път е изкачен връх Еверест без кислороден апарат. Постижението е направено от  италианеца Райнхолд Меснер и австриеца Петер Хабелер.

Още от 20-те години алпинистите обсъждат възможностите за използване на спомагателни средства. Някои твърдят, че „алпинистът е длъжен изцяло да разчита на своите собствени възможности, които могат да го предупредят в случай, ако той се опита да прекрачи границата на своите сили”.

През 70-те години двамата най-ярки последователи на тази философия са именно Меснер и Хабелер. По това време Меснер вече успява да си извоюва скандална слава, извършвайки многобройни изкачвания в Алпите по скални маршрути с голи ръце, без използване на метални клинове и куки

Многобройните му опоненти го критикуват дори го набеждават по всеки повод. Те твърдят Райнхолд е виновен за смъртта на брат си при изкачването на Нанг Прабат през 1970 г., когато го отнася лавина. През следващата 1971 г. загиват двама души от експедицията на Манаслу и вината пак я хвърлят на него.

През 1974 г. Меснер се запознава с тихия гид от Майерхофен Питер Хабелер, докато изкачват връх в Южен Тирол по време на изкачване на връх. Те са абсолютни индивидуалисти и се изкачват да задоволят своето „его”. Това с особена сила се отнася за Хабелер. Но те са си нужни, защото изповядват една философия и, което е особено важно, защото са едни от най-добрите алпинисти в света. Те признават, че не са приятели, а по-скоро делови партньори в експедициите. В останалото време почти не поддържат контакти и тренират съвършено по отделно.

Двамата изкачват стените Матерхорн и Ейгер за рекордно време. През 1975 г. правят забележително изкачване на 11-ия връх в света Гашербрум (Хималаи) без използване на допълнителен кислород. Към 1978 г. те устремяват усилията си към Еверест.

В предишни експедиции са изучени физиологичните натоварвания при изкачванията на Еверест и се оказва, че те са доста екстремални. Проведените през 1960 г. тестове на участници в експедиции под ръководството на сър Едмунд Хилари показват, че равнището на кислород на връх Еверест е едва достатъчно за поддържане на организма в спокойно състояние, а потреблението на кислород при изкачване силно нараства.

Независимо от това, Меснер и Хабелер продължават да осъществяват своя план. Те възнамеряват до някъде да се движат с австрийска експедиция до Еверест, а оттам да извършат самостоятелно изкачване до върха. Групата пристига в базовия лагер през март 1978 г. и в няколко седмици организират сигурното преминаване през ледопадите и изграждане на лагери от І до V, като се подготвят за изкачването.

Меснер и Хабелер извършват първия опит на 21 април. Те достигат до лагер ІІІ на склона на Лхоцзе на 23 април. Същата нощ Хабелер се почувства зле - получил е хранително отравяне от рибена консерва. Меснер решава да продължи изкачването сам, без своя омаломощен партньор, и на следващото утро се отправя нагоре заедно с двама шерпи. Достигайки южното седло, тримата неочаквано попадат в страхотна буря при минус 40 градуса.

В продължение на два дни те изчакват бурята да спре. Изтощени от борбата с разкъсаната палатка и страдайки от студа, даже Меснер по-късно признава, че в този момент счита своето начинание „неизпълнимо и безсмислено”. Накрая „прозорец” във времето позволява на изтощената група да се спусне в базовия лагер и де възстанови силите си.

Меснер и Хабелер обсъждат възможностите да опит още един щурм. Хабелер даже обмисля за използване на кислород, но Меснер остава твърд и заявява, че няма да използва кислород и няма да изкачва върха с човек, който го направи. Той счита, че достигането на колкото се може по-голяма височина без кислород е по-важно, отколкото достигането не върха. Хабелер се съгласява, защото не може да си намери друг партньор, и така двамата отново стават партньори.

На 6 май Меснер и Хабелер рак се отправят към върха. Те лесно достигат лагер ІІІ и независимо от дълбокия прясно навалял сняг на следващия ден са готови отново да потеглят. Те вече се намират на височина, когато недостатъкът от кислород напомня за себе си. Меснер и Хабелер се уговарят да занесан две бутилки кислород в лагел ІV за всеки случай, а също такапда се върнат назад, ако един от тях загуби координация или способност да говори.

На следващия ден са им нужни само 3,5 часа, за да достигнат до южната седловина (7986 м), където те прекарват останалата част от деня в почивка и нощуват. Вечерта Хабелер се оплаква от главоболие и от раздвояване на зрителния образ, но почивката го стабилизира. Двамата алпинисти често се будят през нощта от липса на кислород. Те насила пият чай с надежда, че при насищане на организма с вода ще се намали ефектът от разредения въздух.

Те се събуждат в три часа сутринта. Два часа отиват за обличане и стъкмяване. Тъй като всяко вдишване е скъпо, двамата използват жестове за общуване. Придвижват се бавно. Вървенето из дълбокия сняг е трудно, затова пълзели по по-сложните скални гребени. За 4 часа стигат до лагер V (8500 м), където правят половинчасова почивка. Макар времето не е добро, те решават да продължат изкачването, той като им остават 300 м височина.

Меснер и Хабелер изпадат в такова състояние на такова изтощение, каквото никога преди това не са изпитвали. Само след няколко крачки те се облягат на своите ледокопи, с последни сили поемайки въздух. Изкачили се още малко, те започват да падат на колене или просто да се просват на снега, стараейки се де възстановят дишането. Тук те повече със знаци, отколкото с думи се разбират, че ако някой от двамата припадне, другият ще трябва да спаси себе си.

Достигайки южния връх, двамата се връзват и продължават нагоре. Остава им да изкачат само 88 м височина, спират 3-4 пъти за почивка. На височина 8800 м те се развързват, но липсата на кислород е жестока - на всеки 4-5 м те падат и лежат в снега. Меснер после си спомня, че „процесът на дишането станал толкова сериозно занимание, че не ни оставаха почти никакви сили да вървим”.

Накрая е постигнато почти невъзможното - те най-сетне допълзяват до върха без допълнителен кислород. За да се спуснат на южното седло, на Хабелер е потребен само един час, на Меснер - 1,45 часа. След като преодолели още страхотни бури, след два дни те пристигат в базовия лагер.

1980 г. официално е потвърдено от Световната здравна организация унищожаването на едрата шарка. Едрата шарка (позната още като Вариола) е силно заразна вирусна болест, засягаща само хората. Средно изчислено в периода на 20 в. Вариолата е причинила 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 г. Световната здравна организация изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират още същата година.

Прониквайки в кръвния поток, вирусът причинява бурна обща реакция, която трае около три дни, след което се фиксира в кожата, лигавиците, Централната нервна система и други тъкани. По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожата, а често и други вторични инфекции. Дехидратацията е честа и се дължи на засягането на гърлото, и на загубата на течност от кожните поражения. В серума на повечето болни към 6-ия ден от заболяването се доказват антитела. Имунитетът след прекарано заболяване е траен.

От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни по света като особено внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със срок от 10 години като в резултат на нея последният случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка е диагностициран на 26 октомври 1977 г. при готвач в болница в Сомалия.

Две години преди това е регистриран и последния случай на заразен по естествен път човек от другия щам на едрата шарка. Това се случило през октомври 1975 г. на двегодишно момиче от Бангладеш.

На 8 май 1980 г. на 23-тата Световна здравна асамблея е обявено, че вариолата е окончателно изкоренено заболяване в целия свят.

1984 г. СССР обявява, че ще бойкотира Летни олимпийски игри 1984 в Лос Анджелис. 23-тите Летните олимпийски игри са открити на 28 юли 1984 г., а церемонията по закриването на 12 август с.г.

Като отговор на бойкота организиран от САЩ и някои други страни от Западна Европа на Летни олимпийски игри 1980 г. В Москва, страните от бившият социалистически лагер (с изключение на Румъния) бойкотират игрите в САЩ. Те организират алтернативни спортни игри наречени „Дружба-1984”, провеждащи се в различни страни (включително България), в периода юли-август 1984 г.