ДНК изследване на Торинската плащаница разкри, че са я докосвали хора от цял свят - Европа, Северна Африка, Кавказ, Анадола, Близкия изток и Индия, съобщи Фокс нюз, позовавайки се на италиански учени.
Новите данни не определят дали платното е автентично или фалшификат. Екипът на Джани Бранкача е анализирал прах, събран с прахосмукачка от реликвата. Той съдържа както растителна, така и човешка ДНК.
Растителната ДНК е от целия свят - от европейски смърч, средиземноморска детелина, райграс, живовляк, от североамерикански черна акация и рядка източноазиатска круша и сливи. Човешката митохондриална ДНК (предавана от майка на дете) показва, че плащаницата е докосвана от всякакви хора, като се започне от Северна и Източна Африка и се стигне до Китай.
Най-силните генетични сигнали са от области във и около Близкия изток и Кавказ, което съответства на легендата за плащаницата. Най-старите ДНК отрязъци, които са по-къси и са от много сегменти на плащаницата, са от генетични линии, типични за Индия. Това насочва, че реликвата може да е произведена там, след което някак си е стигнала до Европа.
След като плащаницата е била излагана публично векове, никак не е учудващо, че са я докосвали най-различни хора. Що се отнася до индийската ДНК, много е възможно тя да е останала по нея и през 20-и век, коментираха специалисти.
Според легендата плащаницата е изнесена през 30 г. от Юдея и е съхранявана векове в Едеса, Турция, и Константинопол. След като кръстоносците опустошават града през 1204 г., тя е пренесена в Атина и остава там до 1225 г. Католическата църква регистрира съществуването й през 1353 г. Векове след това, през 1980 г. радиовъглеродно датиране показва, че плащаницата е изработена през 1260 г. и 1390 г. Мнозина обаче вярват, че тя е била реставрирана и затова има по-нови сегменти.
Източник: БТА
