Според ново проучване луната на Юпитер Ганимед може да се е изместила около оста си, когато масивен астероид се е блъснал в нея преди около 4 милиарда години.
Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система, е по-голяма дори от Меркурий и планетата джудже Плутон. И предишни изследвания са установили данни, които предполагат, че под дебелата му ледена кора се намира солен океан, който е 10 пъти по-дълбок от земните океани.
Но остават много въпроси за луната и учените се нуждаят от повече снимки с висока резолюция на повърхността ѝ, за да разгадаят загадките, свързани с историята и еволюцията на Ганимед.
Дълбоките бразди покриват големи участъци от повърхността на Ганимед и образуват модел от концентрични кръгове около едно място, което кара някои астрономи да смятат, че луната е преживяла голям удар в миналото си.
„Юпитеровите луни Йо, Европа, Ганимед и Калисто имат интересни индивидуални характеристики, но тази, която привлече вниманието ми, бяха тези бразди на Ганимед“, казва в изявление Наоюки Хирата, доцент по планетология в университета Кобе в Япония. „Знаем, че тази особеност е създадена от удар на астероид преди около 4 милиарда години, но не бяхме сигурни колко голям е бил този удар и какъв ефект е оказал върху луната“.
Хирата е автор на ново изследване, публикувано в списание Scientific Reports, което изследва какво е създало системата от бразди на Ганимед и последиците от удара - които биха могли да бъдат проучени по-подробно от космическия апарат „Джус“ на Европейската космическа агенция, който в момента е на път да изследва Юпитер и неговите луни.
Ганимед отдавна е привлякъл вниманието на Хирата, който казва, че според него разкриването на еволюцията му е „значимо“. Повърхността на луната е изучаване на контрастите, с ярки области от хребети, заедно с бразди, които пресичат по-тъмни области.
Хирата се вглежда по-отблизо в системата от бразди на Ганимед, които се простират от една точка на лунната повърхност подобно на концентричните пукнатини, които се образуват, когато камък се удари в предното стъкло на кола, казва той.
Хирата забелязал, че централната точка на браздата е по оста на въртене на спътника, което предполага, че нещо като голям удар е предизвикало пълно изместване на луната.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система, е по-голяма дори от Меркурий и планетата джудже Плутон. И предишни изследвания са установили данни, които предполагат, че под дебелата му ледена кора се намира солен океан, който е 10 пъти по-дълбок от земните океани.
Но остават много въпроси за луната и учените се нуждаят от повече снимки с висока резолюция на повърхността ѝ, за да разгадаят загадките, свързани с историята и еволюцията на Ганимед.
Дълбоките бразди покриват големи участъци от повърхността на Ганимед и образуват модел от концентрични кръгове около едно място, което кара някои астрономи да смятат, че луната е преживяла голям удар в миналото си.
„Юпитеровите луни Йо, Европа, Ганимед и Калисто имат интересни индивидуални характеристики, но тази, която привлече вниманието ми, бяха тези бразди на Ганимед“, казва в изявление Наоюки Хирата, доцент по планетология в университета Кобе в Япония. „Знаем, че тази особеност е създадена от удар на астероид преди около 4 милиарда години, но не бяхме сигурни колко голям е бил този удар и какъв ефект е оказал върху луната“.
Хирата е автор на ново изследване, публикувано в списание Scientific Reports, което изследва какво е създало системата от бразди на Ганимед и последиците от удара - които биха могли да бъдат проучени по-подробно от космическия апарат „Джус“ на Европейската космическа агенция, който в момента е на път да изследва Юпитер и неговите луни.
Ганимед отдавна е привлякъл вниманието на Хирата, който казва, че според него разкриването на еволюцията му е „значимо“. Повърхността на луната е изучаване на контрастите, с ярки области от хребети, заедно с бразди, които пресичат по-тъмни области.
Хирата се вглежда по-отблизо в системата от бразди на Ганимед, които се простират от една точка на лунната повърхност подобно на концентричните пукнатини, които се образуват, когато камък се удари в предното стъкло на кола, казва той.
Хирата забелязал, че централната точка на браздата е по оста на въртене на спътника, което предполага, че нещо като голям удар е предизвикало пълно изместване на луната.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
