8 ноември: Най-големият музей на Франция - Лувърът, е отворен за посетители

392 г. със забраната на езическите ритуали, император Теодосий I налага християнството като официална религия в Римската империя. Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 г. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части - източна и западна.

Роден през 347 г. в град намиращ се в днешната област Сеговия, Испания, в аристократично римо-иберийско християнско семейство, Теодосий от млад става ревностен привърженик на ортодоксалното християнство. Баща му Флавий Теодосий е блестящ военачалник, постигнал редица успехи на бойното поле в Британия, Мавритания и по Дунавската граница. Младият Теодосий се проявява за първи път под командването на баща си и през 374 г. е назначен за дук на Мизия. Когато, в резултат на придворни интриги, баща му е екзекутиран по заповед на император Грациан през 376 г., бъдещият император Теодосий се оттегля от поста и живее в родната си провинция.

След катастрофалната битка при Адрианопол през август 378 г., империята попада в критична ситуация. Източният император Валент загива в битката, победените легиони са дезорганизирани, балканските провинции страдат от нашествието на вилнеещите готи. Самата столица Константинопол се намира под заплаха.

В края на 378 г. Теодосий е повикан от западноримския император Грациан в град Сирмиум, Панония, където е определен за командващ на римските войски в Тракия, докато Грациан отбранява Мизия, Илирия и Дакия. През януари 379 г. Теодосий е признат от Грациан за август и съимператор на Източната империя, която му е възложено да защитава от готската инванзия.

Новият император успява с огромна находчивост да се справи с готската опасност и умиротворява Балканските провинции. Първоначално Теодосий нанася няколко поражения на готите, но армията е значително отслабена след катастрофата при Адрианопол, което не позволява на римляните да предприемат по-решителни военни действия срещу варварите. Императорът прекарва две години на боеве в Тракия преди да успее да влезе в Константинопол през 380 г. Едва през 381 г. нашествениците са изгонени от Македония и централна Гърция, след което Теодосий започва преговори за мир с готските вождове.

В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на Първия вселенски събор в Никея. Особено засегната е дейността на арианите в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май 381 г. е свикан и Втория вселенски събор в Константинопол, на който е избран нов патриарх на Константинопол и е приет пълният текст на Символа на вярата.

Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (дн. Солун), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Милански. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни, въпреки че това клане и последвалото отлъчване и опрощаване, остават като едни от най-запомнящите се моменти в неговата биография.

Император Теодосий I е наречен с прозвището „Велики” от църковните историци защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствената официална религия, задължителна за всички граждани и поданици на империята. Докато през 313 г. Константин Велики издава т.нар. Медиолански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни, в 392 г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Забранени са също и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество.

Любопитен факт е, че през 393 г. за последен път се провеждат Олимпийските игри, след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност за разлика от конните надбягвания на константинополският хиподрум.

1520 г. в Стокхолм се е състои масова екзекуция на шведски благородници и видни граждани по заповед на датския крал Кристиан ІІ. Този трагичен епизод в историята на страната остава известен като „Стокхолмска кървава баня”.

Влиятелният архиепископ Густав Троле плетял интриги в полза на Дания, за което е арестуван и лишен от сан. В жаждата си за мъст той успява да уговори Кристиан ІІ, крал на Норвегия и Дания, да нахлуе в Швеция. Кристиан успява да удържи победа над шведския крал Стуре и заел престола му. Гражданите на Стокхолм прекратяват съпротивата в замяна на всеобща амнистия, която им обещава новият владетел Кристиан ІІ - вече крал на обединената държава Дания, Норвегия и Швеция. Обаче кралят, пак по внушения на Густав Троле нарушава обещанието си. С постановление на църковен съд по фалшифицирано обвинение в ерес са екзекутирани около сто знатни дворяни и видни граждани на Стокхолм.

Кристиан ІІ не се задоволил с това клане и продължил настървено да преследва поддръжници на Стуре, което довело до мощно въстание в провинция Даларна, а после обхванало и други райони на страната. Въстанието било оглавено от Густав Ваза, който след свалянето на Кристиан станал крал на Швеция и основател на династията Васа.

1602 г. открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет. Това е главната изследователска библиотека на университета. Тя е една от най-старите библиотеки в Европа и втората по големина в Англия след Британската библиотека, с над 11 милиона артикула.

Съгласно Закона за библиотеките със законния депозит, тя е една от шестте библиотеки със законен депозит за творби, публикувани в Обединеното кралство, а по ирландските закони има право за заявка на екземпляр от всяка книга, публикувана в Република Ирландия.

Наречена е на Томас Бодли, който през 1602 г. възстановява занемарената библиотека на университета.

1793 г. официално е открит за посещения музеят на изкуствата в Париж. Лувърът е най-големият национален музей на Франция и е един от най-посещаваните и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на френската столица, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. Върху площ от 60 600 кв.м, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 в. Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 г. като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в дворец, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 г. и е в ренесансов стил. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля. Именно Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата.

1895 г. Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи.

Като син на богат индустриалец бъдещето на Рьонтген било предопределено - всички вярвали, че ще наследи фабриката на баща си и ще се впише в образа на самодоволен буржоа. Той обаче изненадал всички и станал един от най-младите професори в Германия.

За кратко време защитава докторска дисертация на тема „Изследвания на газовете”, а на 25 години вече е асистент на професора си Аугуст Кунт във Вюрцбург. Започва да публикува и първите си научни изследвания в „Анали на физиката и химията”. Едва на 31 години вече е професор - признание, с което малцина известни хора могат да се похвалят.

През следващите години Рьонтген чете лекции в Страсбург и Хесен, а малко след като е поканен в университета във Вюрцбург, е избран за негов ректор. Именно там на 8 ноември 1895 г. той открива лъчите, които записва като Х-лъчи, тъй като до този момент те са непознати. Скоро след това те са наречени на негово име. Малко по-късно у него узрява и идеята за апарата, без който днес медицинските изследвания за много болести биха били немислими. За своята работа Вилхелм Рьонтген получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г.

Откриването на рентгеновите лъчи е в голяма степен  случайно. Той прави опити с катодни лъчи в т.нар. тръби на Ленард - обвити в черна хартия, които не пропускат видима светлина. Неочаквано Рьонтген забелязва, че стъклата, които се намират наблизо в стаята, почват да фосфоресцират. Те са покрити с бариеви кристали и след изключването на тръбите преставали да светят. Рьонтген започва да експериментира с различни материали и установява, че хартията не влияе на яркостта на светене за разлика от металните предмети. Той поставя ръката си между един екран и лъчите и с изненада вижда проекция на костите си.

Но докато новият апарат се утвърди в лечебната практика, минава доста дълго време. В началото Рьонтген дори не разбира точно спецификата на загадъчните лъчи и ги нарича Х - по подобие на всички неизвестни числа в точните науки. Впоследствие те стават особено ценни в стоматологията, както и в други области от медицината.

1917 г. в Съветска Русия правителството започва да се нарича Съвет на народните комисари на СССР.

Първият съвет на народните комисари е създаден след завземането на властта в Съветска Русия по време на Октомврийската революция и пет години преди образуването на СССР. Вторият конгрес на Съветите, съгласно конституцията от 1918 г., е наречен Съвет на народните комисари на РСФСР.

СНК е сформиран в съответствие с Декрета за учредяването на Съвета на народните комисари, приет на II-ия всеруски конгрес на съветите на работническите, войнишки и селски депутати на 27 октомври 1917 г.

Сферата на дейност на Съвет на народните комисари на СССР е обхващала обединение и ръководство на работата на общосъюзните и съюзно-републиканските народни комисариати, приемане на мерки по осъществяване на националния икономически план и държавния бюджет, мерки по укрепване на паричната система, обеспечаване на обществения ред, осъществяване на общо ръководство в областта на международните отношения и др.

1923 г. Националсоциалистическата германска работническа партия в Мюнхен прави опит за завземане на властта. Предвождан от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер т.нар. „Бирен пуч” започва в бирария „Бюргербраукеллер”. Бунтът цели сваляне на централното правителство на Германия и местното управление на Бавария.

Вечерта на 8 ноември около 3000 души се събират в огромната бирена зала, за да чуят речта на члена на баварското правителство Густав фон Кар. Заедно с него на трибуната се намират местни висши военни - командващият въоръжените сили на Бавария генерал Ото фон Лосов и началникът на баварската полиция полковник Ханс фон Шайсер.

Докато Кар говори пред множеството, около 600 члена на СА (щурмови отряди на нацистите) незабелязано обграждат залата. Те поставят на улицата картечници, насочени към входните врати. Лидерът на нацистите Адолф Хитлер, обкръжен от свои поддръжници, стремително се промушва в тъмнината между масите, скача на стол, стреля в тавана и в настъпилата тишина крещи: „Националната революция започна”.

Със заплахи Хитлер постига споразумение с членовете на правителството на следващия ден армията на Бавария да потегли за Берлин за сваляне на централното правителство. Хитлер възнамерява да действа като Мусолини, който година по-рано с неголям отряд завзема Рим.

На 9 ноември отряд от около 3000 нацисти се отправя с марш към централния площад на Мюнхен. Ръководството на Бавария обаче в последния момент променя намеренията си и поставя на площада кордон от местната полиция. При сблъсъка загиват 16 нацисти и трима полицаи. Сред ранените са самите Хитлер и Гьоринг. Скоро Хитлер и негови сподвижници се оказват в затвора, получавайки минималната присъда от пет години, но излежава само осем месеца. Любопитен факт е, че именно в този период той пише прочутата си книга „Моята борба”.

1926 г. основан е футболен клуб „АПОЕЛ” (Атлетичен футболен клуб на гърците от Никозия) в кипърския град Левкосия. Футболният клуб е част от мултиспортния клуб „АПОЕЛ”, който е основан през 1926 г. и има отбори в други спортове като баскетбол, волейбол, тенис на маса и колоездене.

„АПОЕЛ” са един от основателите на Кипърски футболен съюз. Клубът е сред най-известните кипърски футболни отбори и са най-преуспелият с общо 23 титли, 20 купи и 13 суперкупи.

1942 г. започва „Операция Факел”, САЩ и Великобритания дебаркират по бреговете на Френска Северна Африка. В този момент Съветският съюз притиска САЩ и Англия да започнат операции в Европа и да отворят втори фронт, за да се намали натиска на германските части върху Червената армия. Затова съюзниците планират англо-американска инвазия в Северозападна Африка - Мароко и Алжир, територия принадлежаща на Вишиска Франция.

Съюзниците планират три отделни десанта, за да овладеят едновременно ключови пристанища и летища в Мароко и Алжир, като целите включват Казабланка, Оран и Алжир. Западната бойна група дебаркира преди изгрева на 8 ноември 1942 г. на три места. Предната вечер е направен опит за преврат от френския генерал Бетюар, чиито части обграждат вилата на поддържащия режима на Виши генерал Огюст Пол Ноже. Ноже успява да телефонира до близките вишиски части, които предотвратяват пленяването му.

„Операция Факел” е първото въздушнодесантно нападение извършено от Съединените Щати през Втората световна война. Американският 509-ти парашутен пехотен батальон излита от Англия, прелита над Испания, като целта му е да се спусне над Оран и да плени летищата Тафаркуя и Юк-Ле-Бен. Десантът е съпроводен с навигационни и комуникационни проблеми с френските части на сушата, огромното разстояние кара няколко самолета да се приземят в пустинята, а самите части са силно разпръснати. Въпреки всичко и двете летища са пленени.

1960 г. Джон Фицджералд Кенеди е избран за 35-и президент на САЩ. Той е и най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати - бил е на 43 години, когато е избран на тази пост. Освен това Кенеди е единственият католик, избиран за президент; първият, който е роден в 20 в.; последният, който умира преди мандатът му да е изтекъл; последният, който встъпва в длъжност направо от Сената. Кенеди е и най-младият починал президент - той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г.

След Втората световна война Джон Кенеди влиза в политиката, отчасти за да запълни празнината, оставена от загиналия във войната негов по-голям брат Джозеф П. Кенеди-младши, на когото семейството възлагало големи надежди. През 1946 г. членът на Конгреса Джеймс Кърли освобождава мястото си в Камарата на представителите, за да стане кмет на Бостън и това дава възможност Кенеди да бъде избран за два мандата на тази позиция след като побеждава републиканския си конкурент с голяма разлика. Има разнопосочна история на гласуванията, като често се отклонява от позицията на президента Хари Труман и Демократическата партия.

През 50-те години семейство Кенеди и сенатор Джозеф Маккарти са сред най-известните американци от ирландски произход. В кампанията за Сената през 1952 г. бащата на Кенеди се договаря тайно с Маккарти в Масачузетс да не се прави шумна агитация на Републиканската партия, за да може Джон Кенеди, който е кандидат на демократите, да спечели мандата. От своя страна младият Кенеди се ангажира да не прави антимаккартиски изказвания, което е в противоречие с позициите на Демократическата партия. Година по-късно бащата успява да уреди брата на Джон - Робърт Кенеди (тогава на 27 години), да заеме поста на старши помощник в екипа на Джозеф Маккарти.

През 1956 г. Кенеди провежда кампания за кандидатурата на Демократическата партия за вицепрезидент на конвента, но делегатите се спират на сенатора от Тенеси Естес Кефор. Въпреки всичко това помага за издигането на репутацията му в средите на Демократическата партия. През 1960 г. декларира своето намерение да се кандидатира за президент. На 13 юли с.г. Демократическата партия издига Кенеди за свой кандидат на изборите за президент. През септември и октомври се провеждат президентските дебати, като за първи път се излъчват по телевизията. На изборите от 8 ноември 1960 г., Кенеди побеждава Никсън с изключително малка преднина от 0,2%.

Кенеди полага клетва като 35-ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. В своята знаменита реч той призовава народите по света да се обединят в борбата срещу това, което той нарича, „общите врагове на човека: тиранията, бедността, болестите и войната”.

Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права.

1962 г. сздаден е Народен парк Вихрен. Целта на решението е опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 ха, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му значително е увеличена.

1971 г. „Лед Цепелин” издават албума „Led Zeppelin IV” - третият най-продаван музикален албум в историята на САЩ. Иначе в дискографията на британската рок група това е четвъртият албум. Наричан е още Untitled, Four Symbols, Sticks, Zoso, Zoso.svg, или просто IV, тъй като на оригиналната обложка не фигурира нито името на албума, нито името на групата.

Този албум, с времетраене 42 минути и 25 секунди, се смята и до днес за един от най-важните и влиятелни рок албуми за всички времена. В него се преплитат стилове като блус, рокендрол и хард рок. Две парчета, пропити с чист английски фолклор, заедно със страстта на вокалиста Робърт Плант към митологията и мистиката, залегнали в някои текстове, допълват колоритния облик на албума. С този албум се появява и емблематичната за цялостното творчество на бандата песен „Stairway to Heaven”, която днес е считана за най-доброто рок изпълнение на всички времена.

Албумът завършва с епичната над седемминутна блус композиция „When the Levee Breaks”, която представлява свободна интерпретация по едноименната творба на американската блус изпълнителка Мемфис Мини, оригинално записана през 1929 г. В песента Робърт Плант освен вокалите изпълнява и партиите на хармоника.

1973 г. състои се премиерата на американския анимационен филм „Робин Худ”. Това е 21-ия анимационен филм на студиото „Уолт Дисни”. Режисьор е Волфганг Рийдерман, а сценарият е написан от Лери Клемънс и Кен Ендерсън.

Лентата се занимава с легендата за Робин Худ, като представя персонажите от традиционните предания като антропоморфни същества. Например Робин Худ е изобразен като лисугер, Мериан е лисица, Малкият Джон (Литъл Джон) - мечка. Филмът е номиниран за „Оскар” през 1974 г. в категорията „Оригинални песни” за композицията „Love”.