Три години след началото на бунтовете в Либия, довели до падането на авторитарния режим на Муамар Кадафи, в страната цари хаос, несигурността е безпрецедентно голяма, а институциите са парализирани, съобщава АФП.
Преходните власти са напълно безпомощни и не знаят с кое да се заемат по-напред, притиснати от разрастващата се престъпност, политическо и идеологическо разчистване на сметки и междуплеменни сблъсъци.
Освен това от няколко месеца страната е затънала в анархия и несигурност, в безпрецедентна политическа и икономическа криза, която парализира изпълнителната власт и поражда разделение в законодателната власт.
Политическият елит, който се боричка за властта в Триполи, е неспособен да постигне консенсус за съдбата на правителството на Али Зейдан или за нова пътна карта за преходния период, който трябваше да приключи на 7 февруари с приемането на нова конституция.
Поради липса на напредък с конституцията, Генералният национален конгрес (парламентът) обяви в началото на февруари, че продължава мандата си до декември 2014 г. Това решение породи разделение сред политическата класа, населението и въоръжените паравоенни отряди.
Миналата седмица хиляди либийци излязоха на протест срещу това решение, твърдейки, че мандатът на Конгреса е изтекъл и призовавайки за предсрочни общи избори. Тези демонстрации пораждат опасения от ескалация на насилието, главно защото основните действащи лица в сегашната криза се подкрепят от въоръжени групировки, които не се колебаят да заплашват с употреба на оръжие, за да наложат политическо решение или да изключат свои съперници от битката за власт.
Тези паравоенни отряди, водени от различни мотиви и подчинени на различни сили, се състоят от бивши бунтовници, герои на либийската революция, които воюваха с войските на Муамар Кадафи до смъртта му на 20 октомври 2011 г. Бунтът започна в средата на февруари 2011 г. в източния град Бенгази с безпрецедентни демонстрации срещу режима на Кадафи.
От падането на бившия режим обаче тези въоръжени отряди се смятат за отговорни за повсеместната несигурност и за пречка в процеса на възстановяване на държавата. Ситуацията се усложнява допълнително, тъй като изпълнителната власт е почти напълно парализирана в Либия, след като депутати ислямисти се надигнаха срещу независимия премиер Али Зейдан и поискаха оставката му. Политическата криза подкопава още повече сигурността в страната, особено в източите райони, където почти всеки ден биват убивани служители от силите за сигурност или съдии.
След падането на Кадафи източната част на Либия, крепост на радикалните ислямисти, се превърна в арена на десетки нападения срещу западни обекти. Най-кървавото от тях беше срещу американското консулство в Бенгази през септември 2012 г., когато посланикът и още трима американци бяха убити. В столицата Триполи също бяха нападнати посолства, чуждестранни обекти и журналисти.
Тази несигурност подхранва съмнения за изборите за Велико народно събрание, насрочени за 20 февруари. В икономически план богатата на петрол страна може да
изпадне в тежка финансова криза след провала на властите да вдигнат блокадите на петролните терминали на източното крайбрежие, продължаващи от месеци и лишаващи страната от единствения й източник на постъпления в хазната.
По думите на професора по политология Ахмед Махмуд, стандартът на живот на населението не се е променил, а последните три години се прибавят към 42-те години диктатура на Муамар Кадафи. Според него днешна Либия „е като инкубатор, произвеждащ нови Кадафита” - имайки предвид главатарите на паравоенните отряди, които колят и бесят в страната. (БТА)
