Тазгодишната треска за сондажи за нефт и природен газ в станалите в последно време достъпни арктически води може да е предвестник на дори още по-големи промени в бъдеще.
Ако, както доста учени предричат, недостъпните в момента морски коридори през северния край на планетата в идните десетилетия станат годни за корабоплаване, те може да преначертаят глобалните търговски маршрути - а може би и геополитиката - завинаги.
През лятото на тази година ще станем свидетели на по-голяма човешка дейност в Арктика от когато и да било с оглед на големите сондажи, извършвани от петролния гигант "Шел" и очакваното увеличение на риболова, туризма, както и на корабоплаването в региона. Но това, казват експерти, носи повишен риск от екологична катастрофа, да не говорим за престъпната дейност - от нелегален риболов до контрабанда и тероризъм.
"Увеличавайки човешката дейност в Арктика, донасяме както доброто, така и лошото", каза генерал-лейтенант Уолтър Семяню, началник на Генералния щаб на националната отбрана на Канада и един от най-високопоставените офицери от въоръжените сили на Отава, отговорни за Арктика, пред вашингтонския аналитичен Център за стратегически и международни изследвания. "Ще станем свидетели на промени, без значение дали ни се иска или не."
Имайки предвид съобщенията на местното население, учените и военните сили, че ледът се топи по-бързо, отколкото мнозина са очаквали, според някои оценки до 2040 г. ледената шапка може да започне да изчезва напълно през летния сезон, а може би и доста по-рано.
Това може да съкрати времето за пътуване от Европа до китайските и японските пристанища с повече от седмица, разтоварвайки от част от трафика южния маршрут през Суецкия канал. Но с оглед на факта, че много от тези основни коридори преминават през вече спорни води, под които се смята, че лежат недокоснатите енергийни ресурси на света, някои вече се опасяват от увеличаване на опасността от конфронтация.
Има някакви слаби признаци на засилващо се сътрудничество - първата среща в историята на началниците на отбраната в Арктика, която ще се състои по-късно този месец в Канада, съвместни учения по осъществяване на полярни издирвателни и спасителни операции, организирани от Арктическия съвет. Но е видно и засилващото се безпокойство.
За Канада и Норвегия например последните години преминаха в извършени тихомълком превъоръжавания на армиите им и предислоциране на войници в нови или по-големи бази още по на север.
Тъй като след края на Студената война изтеглиха по-голямата част от силите си в региона, представители и експерти казват, че САЩ едва сега преоткриват неговото значение.
Но за момента Вашингтон няма никакви конкретни планове за построяването и на един единствен ледоразбивач - отчасти защото според изчисления на експерти цената само за един кораб би могла да достигне до 1 милиард долара.
За първи път някои офицери се притесняват, че САЩ губят позициите си, докато новите съперници като Китай се подготвят да навлязат.
"В много отношения сме арктическа страна без арктическа стратегия", заяви вицеадмирал Брайън М. Салерно от Бреговата охрана на САЩ.
АРКТИЧЕСКИ БАТАЛЬОНИ
На САЩ им предстои да ратифицират Конвенцията на ООН по морско право, която повечето страни използват като основа при обсъждането на трудни за решение териториални спорове в Арктика.
Експерти по Арктика посочват поне девет отделни спора в региона - от разногласия между САЩ и Канада за части от Северния морски път до конфликти заради риболова, в които са въвлечени Китай, Русия, Южна Корея, Япония и други.
За Русия в частност се смята, че е решена да отстоява присъствието си в регион, в който тя дълго време е доминиращата сила.
Почти всички от около 34-те ледоразбивача в света са руски - макар и да са стари плавателни съдове от времето на Студената война, някои са задвижвани от ядрени реактори, за които западни експерти казват, че сами по себе си могат да се превърнат в огромна заплаха.
Може би също толкова важно е и това, че руските военноморски сили продължават да гледат на Арктика като на свой заден двор, важен не само заради природните ресурси, които са от ключово значение за икономическото влияние на Москва, но и защото регионът служи за укритие на въоръжения им с балистични ракети ядрен подводен флот.
Но най-важните предимства за Русия може и да са от чисто демографски характер.
"Те имат градове в Арктика, а ние имаме само села", казва Мелиса Бърт, капитан от Бреговата охрана на САЩ и сътрудник по военните въпроси в Съвета за международни отношения в Ню Йорк. "Просто ни трябва повече от присъствие там."
Западните военни стратези отдавна се притесняват, че ако икономически неволи или вълнения у дома подтикнат Русия към по-войнствена външна политика, това може да засили напрежението в региона.
Отношенията между Норвегия и Русия по-специално отдавна са доста сложни заради архипелага Шпицберген, за който има широк международен консенсус, че е норвежки, но там нараства броят на руските емигранти.
Тази година Осло обяви, че създава специален "Арктически батальон" като реакция на предприет от руските военни подобен ход от другата страна на общата граница.
КОНФРОНТАЦИЯ ИЛИ СЪТРУДНИЧЕСТВО?
Пред някои от най-сложните решения обаче ще се изправят по-слабите страни в Арктика.
Членката на НАТО Исландия предизвика недоумение, когато след финансовия си колапс през 2008 година се допита до Русия за спасителна финансова помощ, давайки основание за предположения, че страната може и да е склонна да предостави на Москва за ползване бившата американска военновъздушна база, както и пристанищните съоръжения.
В крайна сметка Рейкявик се обърна към Международния валутен фонд и Европейския съюз. Но миналата година на дневен ред отново излязоха подобни въпроси, след като китайски бизнесмен предложи да купи голям район в исландската провинция, под предлог че ще го превърне в място за отдих и игрище за голф.
Макар че той постоянно отричаше всякакви връзки с китайското правителство, продажбата в крайна сметка беше спряна от исландските власти от съображения, свързани с националната сигурност.
Гренландия, която е сред най-големите територии в Европа, но с най-малкото население - по-малко от 57 000 души - може да се изправи пред определени предизвикателства. С оглед на все по-голямото откриване на територията й за сондажи и извличане на природни богатства може да настъпи внезапно увеличение на населението, породено от притока на хора от азиатски страни инвеститорки, особено от Китай.
Все пак някои експерти смятат, че ако това стане по правилен начин, от отварянето на Арктика могат да спечелят много, ако не и всички страни в Северното полукълбо.
"Виждам Арктика по-скоро като място за сътрудничество, отколкото за конфронтация", каза Кристиан льо Миер, специалист по морски въпроси в лондонския Институт за стратегически изследвания. "Китай, Северна Европа, Русия - всички ще спечелят, особено от новите морски коридори. Единствените истински губещи ще са страните, които са прекалено на юг и които не могат да се възползват."
За капитан Бърт от Бреговата охрана на САЩ, която е прекарала голяма част от кариерата си на север, най-големите реални врагове си остават огромните разстояния, суровият климат и липсата на ресурси.
Дори и ледените шапки да ги няма през определен период от годината, айсбергите ще продължават да се носят по морските коридори, а жестоките бури и лошите географски карти винаги са представлявали опасност.
"Не се притеснявам от война в Арктика", казва тя. "Но се притеснявам, че нямаме готовност да се справим с голямо бедствие там. Никой не е готов, но имайки предвид, че все повече хора отиват там, става все по-вероятно да се случи." (БТА)
