Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек е роден на 11 май 1904 година в Фигерес, Испания, градче на двайсетина километра от границата с Франция, закътано в полите на Пиренеите. Баща му бил адвокат и нотариус, много строг във възпитанието на Салвадор - абсолютната противоположност на майка му, която от рано окуражавала ексцентричността и творчество му.
Салвадор имал брат, който също се казвал Салвадор и бил 9 месеца по-голям от него, но още като малък починал от гастроентерит. Имал и по-малка сестра - Ана-Мария.
Малкият Дали бил доста избухлив, което често му носило ступвания от по-големи съученици, а и от строгия му баща, който не толерирал поведението му. Още от тогава двамата Дали не се разбирали добре, това ескалира в скандали и неразбирателство през целия им живот, отношенията им така и не се изглаждат.
Семейство Дали имало лятна вила в крайбрежното градче Кадакес, където често ходели. Именно там родителите на Салвадор му построяват първото студио. Малко по-късно го записват и в две различни училища за изящни изкуства, но Салвадор не бил старателен ученик, бил бунтовник - носил ексцентрични дрехи и имал дълга коса. Все пак резултатът дошъл. Няколко години по-късно баща му организира първа частна изложба на негови картини в дома им. През 1919 година е първата му публична изложба, когато е едва 14-годишен.
Две години по-късно умира майка му, а баща му се жени отново за нейната сестра - лелята на Салвадор, нещо, което също не допринесло за добрите отношения между тях.
Година след това, през 1922-ра, Дали отива да учи в Мадрид. Не минава година и е наказан, защото критикувал учителите и даже организирал бунт срещу тях. Същата година лежи и в затвора за кратко, по обвинения, че подкрепя Сепаратисткото движение, въпреки че бил аполитичен.
Докато учи в Мадрид се запознава с творчеството на най-различни художници от Рафаел до Дада.
Между 1926-а и 1929-а Дали пътува няколко пъти до Париж, където се запознава с Пикасо и още много влиятелни художници и интелектуалци. Започва да твори главно в три стила - Импресионизъм, Футуризъм и Кубизъм.
Доста експериментиране го води до първия му Сюрреалистичен период през 1929 година. Започнал да рисува малки маслени картини изобразяващи сънищата му. Дали има голям принос за Сюрреалистичното движение с неговия така наречен "параноично-критичен метод", умствено упражнение за използване на подсъзнанието за подобряване на артистичната креативност. Или на по-разбираем език - това, че реалността изглеждала по определен начин, не го спирало да я вижда по коренно различен начин.
Същата година започва да изследва и света на киното. Първите два филма, върху които работи, са „Андалуското куче" и „Златният век". По-късно неговото творчество може да се види и в „Очарован" на Хичкок от 1945-а.
Явно 1929-а е една от най-динамичните години за Дали, защото тогава среща и Елена Дмитриевна Дяконова (Гала), руска емигрантка, която по онова време била женена за писателя Пол Елюар. Появило се силно привличане и не след дълго Елена оставила Пол, за да бъде със Салвадор.
Със зашеметяващо темпо Дали набирал популярност. Творбите му се продавали лесно. През 1931-ва рисува най-известната си творба Упоритоста на спомен, която е известна и като Меките часовници. За нея се смята, че символизира няколко различни неща, но главно, че нищо не е вечно и всичко може да бъде разрушено.
Към средата на 30-те Дали освен с творбите си, вече е известен и с колоритния си характер. Тогава се появил и емблематичният му мустак. През 34-та творбите му стигнали до другата страна на океана с изложба организирана в Ню Йорк. По-късно на бал, организиран в негова чест, Дали, типично в негов стил, се появил облечен със стъклен контейнер на гърдите, през който се виждал сутиен.
С наближаването на войната Дали е изхвърлен от движението на Сюрреалистите, защото не желаел да се опълчи на испанският генерал Франсиско Франко. Официалната причина е "контра-революционни дейности, свързани с подкрепата на фашизма и Хитлер". Историци по-късно твърдят, че по-скоро изключването му от движението е заради личната му вражда с Андре Бретон, лидерът на движението.
Въпреки, че бил изключен от движението, продължил да участва в различни международни Сюрреалистични изложби. На отварянето на Лондонската Сюрреалистична изложба през 1936 година изнася лекция, облечен в костюм за гмуркане и щека за билярд в ръка. Казва, че това символизирало гмуркането в дълбините на човешкият ум.
По време на Втората световна война Дали заедно с жена си се мести в САЩ, където остават до 1948 година, след това се връща в любимата си Каталуния. Това бил важен период за него. Музеят на модерното изкуство му позволява да направи изцяло негова изложба, а по-късно е публикувана и автобиографията му. След завръщането си враждата със Сюрреалистичното движение продължила, но това не го притеснявало толкова много, защото мислил за други работи - тогава преминава в класическия си период.
В следващите 15 години Дали рисува серия от 19 големи платна на научна, историческа и религиозна тематика. Само нарича този период "Ядрен мистицизъм". Тогава се усъвършенства технически, рисувайки в огромен детайл. Инкорпорира илюзии, холографии и геометрия в картините си.
Между 1960-а и 1974-та посвещава голямата част от времето си за създаването на собствен Театър-музей. Създава го в същата сграда, в която била първата му изложба, когато бил едва на 14. Сградата е само на 3 пресечки от родния му дом, а срещу нея се намирала църквата на Свети Петър, където дали е кръстен. Официално неговият Тетър-музей отваря през 1974-та, сградата се смята за най-голямата сюрреалистична структура, създава и няколко картини специално за него, които да са постоянно изложени там.
През 1980 Дали е принуден да се пенсионира от рисуването заради заболяване, което му докарало треперене и слабост в ръцете. Не бил в състояние да държи четката, като по този начин загубил и единствения начин, по който е свикнал да се изразява. Трагедия го настига през 1982-ра, когато най-добрият му приятел и съпруга - Гала - починала, а двете събития го докарали до дълбока депресия. Мести се да живее в Пубол, замък, който купил и декорирал специално за Гала, най-вероятно за да се скрие от обществото.
През 1984 г. Дали е ранен много сериозно в пожар, което го приковава към инвалидна количка, негови приятели и други художници успели да го убедят да спре да се крие в замъка и го върнали към неговия Театър-музей.
През ноември 1988-а Дали е приет в болница заради отказващото му сърце. Сред кратко възстановяване се връща в музея си.
На 23 януари 1989 година на 84-годишна възраст Салвадор Дали умира в родния си град, защото сърцето му отказва. Погребан в крипта в Театър-музея.
