Онзи ден (за пореден път) политици потърсиха спасение в референдума. Като нямаш какво да кажеш, пускаш закачливото "трябва да се инициира референдум". Даже се скараха на кого била идеята. От "Атака" скочиха, че първо те били предложили да се направи референдум за АЕЦ "Белене", пък Първанов си приписал заслугите за тази гениална идея.
Идеята не е нито гениална, нито пък идея. Да дадеш на хората правото да решават вместо теб не е демокрация, да не говорим, че в повечето случаи решението им изненадва и те удря като бумеранг. Дето казва Сенека, хората от тълпата живеят като в гладиаторска школа: с когото днес са пили, с него утре се бият. Така става и с резултатите от референдумите - винаги изненадват, но за това след малко.
За да инициира Първанов референдум му трябва подписка с 200 хиляди подписа. Предложение за произвеждане на национален референдум може и президентът сам да направи, а Първанов беше такъв. Остава загадка защо не го направи тогава.
Сигурно се е опасявал, че референдумът може да даде неочаквани резултати. Нали знаете, понякога лекарството се оказва по-опасно и от самата болест.
Според Първанов и други любители на демокрацията референдумът е част от формите на прякото участие на гражданите при осъществяването на държавната или местната власт. Да преведа - референдумът е отказ от власт на легитимно управляващите да я упражняват.
Референдумите са любимо средство на слабите, но авторитарни правителства. Когато не можеш да поемеш отговорност, въпреки че затова си избран, свикваш референдум. Прекрасно извинение.
Ключово при провеждането на референдум са въпросите, по които хората трябва да изразят мнение. Според родното законодателство, въпросите трябва да бъдат написани на "общоупотребим" български език, кратко, точно и ясно. Това са т.нар. затворени въпроси, на които се отговаря с "да" или "не".
Резултатите от референдума се решават от зададения въпрос, вече ви е ясно, нали? По закон въпросите се оформят от Министерски съвет. Като става дума за АЕЦ "Белене" ми хрумва само един вариант на въпроса: "Готови ли сте да платите 27 милиарда лева за изграждането на АЕЦ "Белене"?
Принципно, съгласете се, това е единственият вариант на въпроса. Сигурно и от музей с картини на импресионисти ще печелим след 20 години, ама нали първо трябва да купим картините. Стотици хиляди туристи ще дойдат да гледат Мане и Реноар в България, ще си купят билетчета, ама ще дойдат, ако ги има картините. Ако един Реноар върви към 80 милиона евро, ще ни трябват поне 50 подобни платна на автори от онзи период. Тоест правилно зададеният въпрос в този случай е "Готови ли сте да платите 8 милиарда лева за построяването на такъв музей с картини на импресионисти?"
Що се касае за АЕЦ "Белене", завишил съм милиардите над 20, тъй като в официалните сметки все забравят да добавят допълнителни разходи, строежа на трансформатори, далекопроводи, истинските лихви и т.н.
В законовата рамка по провеждането на референдуми се предвижда и информационно-разяснителна кампания, където по хохегерски любими български консултантски компании ще имат възможност да разяснят как, по дяволите, трябва да се гласува. Това е апетитна хапка, не бива да се забравя.
Привържениците на референдумите ще въстанат срещу мен - те си имат цяла кошница пълна със счупени яйца - вадят ги едно по едно и замерят с факти в подкрепа на тази глупост, наречена референдум. Те не знаят, че умният човек никога не слага всички яйца в една кошница, ама какво да се прави.
Основният им довод в защита на референдумите е Швейцария. Да говориш за референдум и Швейцария е равносилно да говориш и да не мислиш. Стреляш, без да се целиш. За да приключим завинаги темата с референдумите и Швейцария, ето за какво правят референдуми там - колко дни да са почивни през лятото; каква да е цената на книгите; да работят ли проститутките в секс кутии; да се засилят ли рестрикциите срещу уличните протести; да имат ли право животните да се представляват от адвокат; ей такива неща - все от национално значение. Надявам се, че изчерпахме темата Швейцария. Почти съм сигурен, че швейцарците са правили референдум и за цвета на тревата, която кравата може да пасе или за цената на сиренето в кварталния магазин.
В нормалните страни референдум се прави за система на управление или за суверенитет. Такива неща. Не за строежа на атомна централа. Властимащите не бива да прехвърлят отговорността за вземането на едно подобно решение на друг. Не само защото българското общество е податливо на популизъм. И не само защото са малко случаите, в които едно общество е достатъчно информирано, за да вземе необходимото решение.
Че някои все още вярват как Турция щяла да ни изпревари със строежа на АЕЦ (нищо, че от 60-те години на миналия век Турция може, но не строи такава централа). Други вярват, че АЕЦ "Белене" единствена ще задоволи нарастващата ни консумация на електроенергия. Ами да, България наистина изразходва почти толкова, колкото икономически развитите страни в Европа. Тоест - трябва да дадем 27 милиарда, за да задоволим разхищението или да ги вложим в намаляване на това разхищение? И още - сигурен ли е някой, че цената на тока от АЕЦ "Белене" няма да бъде десетина пъти по-скъпа от този на АЕЦ "Козлодуй", заради новите световни стандарти и включени първоначални разходи. Ами ядрените отпадъци на "Белене" и "Козлодуй", които България трябва да съхранява - знаят ли любимите екоактивисти, че тези отпадъци са радиоактивни милиони години?
Въпроси като строежа на АЕЦ "Белене" няма как и не бива да се решават с референдуми. Не само защото референдумите са любимата форма на управление на Хитлер и Мусолини. И не само защото директната демокрация е тирания на мнозинството, както пише Джеймс Мадисън.
Модерните държави, към които България уж се причислява, са твърде сложни, големи и комплексни за подобна референдумна директна демокрация. Не си представям как населението на една подобна държава трябва да решава за всичко - от цената на яйцата, вечерния час на учениците, скоростта на безплатния интернет и строежа на атомна електроцентрала. Политическата система е направена така, че тази отговорна работа се делегира на избраните представители на народа - управляващите, към които работят съответните съветници и специалисти. Да бягаш от трудно решение чрез референдум, е да бягаш от отговорност.
