България излезе от проекта с руско участие за строителството на АЕЦ "Белене", но не се отказва от дружбата с Русия, поне на думи, се казва в коментара на агенция ИТАР-ТАСС за решението на българското правителство.
Веднага след официалното обявяване на решението на правителството за Белене, българският премиер Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев подчертаха, че отношенията между България и Русия не се ограничават с един проект и че трябва да се развиват и в други направления.
Сам Борисов, същия ден на представянето на книгата на известния български дипломат Симеон Радев (1879-1967 г.) "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия", издадена за първи път в България (издадена със съдействието на БГНЕС - б.р.), цинично оцени руско-българските отношения на 600 милиона евро - именно толкова България плаща годишно за газа, доставян от Русия. "Германия плаща за газа по 330 долара, България - по 600 долара и аз се надявам, че преговорите, които ще проведем, ще позволят да се намали тази цена, тогава ще можем отново да говорим за дружески българо-руски отношения", каза българският премиер, като ясно даде да се разбере, че дружбата между двете страни ще има изключително финансово-прагматичен характер.
Но под определението "дружба по сметка" между България и Русия, никак не се вмества сваленият проект АЕЦ "Белене", който бе нужен повече на България, отколкото на Русия. Ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко наблегна на факта, че при 20 поръчани на "Росатом" блока за АЕЦ, отказът от една станция е незначителна загуба и изрази съжаление за загубеното време и сили.
Български специалисти по ядрена енергетика определиха Белене като важен за Русия проект и стратегически за България. След вземането на това решение мнозинството експерти в сферата на енергетиката си зададоха въпроса каква ще е по-нататъшната енергийна стратегия на България? Отговор на този въпрос сега никой не може да даде, тъй като фантастичните планове на правителството за пренасяне на реактора за АЕЦ "Белене" на АЕЦ "Козлодуй" и строителството на мястото на планираната АЕЦ на газова станция пораждат съмнение дори и сред най-големите противници на проекта, които призовават страната да се отърве от реактора.
Мнозина се замислят за бъдещето на българската ядрена енергетика. След заседанието в сряда на икономическата комисия на парламента премиерът дори допусна възможността за строителството не само на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", но и в перспектива на 8-и блок, което е съвсем утопично начинание. На АЕЦ "Козлодуй" сега от шест блока работят 5-и и 6-и, като лицензът за първия изтича през ноември 2017 г., а за втория през октомври 2019 г. След спирането им България ще се превърне от износител на енергия във вносител.
Недоумение предизвиква и предложението на българското правителство да се построи газова станция на площадката, предназначена за АЕЦ "Белене". Тази идея вече бе определена като "техническа авантюра", тъй като не е ясно как ще се осъществява доставката на газа за планираната станция, намираща се в район без газова инфраструктура. Непонятно е и как ще се формира стойността на електроенергията, произвеждана от тази станция, тъй като крайната цена ще бъде непосилна за и без това обремененото от високите цени на електричеството българско население.
Местните противници на този проект иронично отбелязват, че реализирането му ще е възможно, ако Русия доставя газа за станцията безплатно, като се има предвид решаването на проблема с транспортирането му. Привържениците на проекта така и не намират разумен отговор.
Какво заплашва България след отказа от Белене, защо едни определят решението на българското правителство за политически и икономически правилно, а други предричат крах на националната атомна енергетика и прогнозират хлъзгането на страната в енергийната периферия не само на Европа, но и на света?
Политически правилно това решение наричат силите, които не са заинтересовани от навлизането на Русия на енергийния пазар на една страна от Евросъюза, затова в обясненията за отказа от проекта като ключова изпъква думата "политика", а не "икономика".
Колкото до негативните последици на първо място трябва да се посочи поскъпването на електроенергията. Изминалата ненормално студена зима сериозно удари по джоба обикновените граждани, а потреблението на газ от населението нарасна с 20%. Обикновено българско семейство с жилищна площ от 60 кв.м харчи зимно време за комунални услуги, свързани с разхода на "синьо гориво", средно по 200-300 лева (100-150 евро). Средната заплата в София е около 800-1000 лева (400-500 евро). От 1 юли т.г., по данни на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, цената на електричеството ще се увеличи с 8-10%. Без привличане на допълнителни мощности, функцията, на които в бъдеще можеше да изпълнява АЕЦ "Белене", България се самообрича на "енергиен глад" и като последица ще трябва да осигури внос на електроенергия.
