Здравейте! Аз съм Жени Марчева и на 1 юни от трибуната на коментарната ни рубрика "Точно в един" ми се ще да поговоря с вас за детството и старостта, за чистотата и мръсотията, за безгрижието и тежестта на угризенията. Накратко – за празника на децата и призраците от досиетата на бившата Държавна сигурност.
В сутрешния блок на Дарик радио три дечица задаваха въпроси на министъра на образованието: Знае ли кой е написал "История Славяноболгарская"? Знае ли кой е построил Дряновския манастир? Може ли учебниците да се правят от по-лека хартия? Който не ги е слушал е изпуснал! Празник е да гледаш и слушаш умни, начетени, усмихнати деца. Деца, които знаят всичко за Паисий Хилендарски, за цар Калоян, за математиката, природознанието, изкуството.
Вероятно те знаят всичко за Бил Гейтс, за Шакира и Ронадиньо. Те не знаят нищо и може би дори не са чували за Тодор Живков, Държавна сигурност, Цола Драгойчева и ЦК на БКП. И слава Богу. Тази епоха за тях е толкова далечна, колкото за нас – големите - са мезозойската епоха или измирането на динозаврите. Както възрастните, така децата, обаче, разбират много добре какво е род и родина, чест и достойнство, памет и история.
И ако 10-годишните ни попитат „А кой е Алберт?”, то нека – ние – възрастните да бъдем честни с тях и да им обясним, че това това не е принца на Монако, нито някой чуден герой от приказките на Андерсен. Длъжни сме да им кажем, че Алберт е правил лоши неща, че хартията, на която е донасял е била по-тежка от учебника им по история за 4 клас и че е съсипвала живота на добрите хора. Децата имат право да знаят кой е бил подлец, кой лъжец, кой честен и кой достоен, точно толкова, колкото имат правото да знаят сбора на 2+2 или кой е написал „Хубава си моя горо”.
Какво се оказва, обаче? Че не можем да им предложим нищо друго освен тъмно осакатено минало, в което не е ясно кой е бил светец и кой подлец. Цялата история на т. нар. отваряне на досиетата на бившата ДС прилича на плисната кофа с мръсна вода пред дюкян на прашна арабска улица. Хем собственикът на дюкяна е почистил, хем продължава да вони невъобразимо. На светло се изважда подбрана колекция от агенти – едни от тях отричат, други признават. И какво от това? И за двата типа герои интересите на родината се превръщат в пухкавата изстривалка за тяхната внезапно изкочила срамна истина.
Смятам, че е редно децата да знаят съвсем точно какво означава „родина”. И в коя родина живеят – тази на Паисий Хилендарски или тази на сътрудниците на бившата ДС? Ако не можем да им дадем честен отговор – то тогава да замълчим завинаги. Иначе, даваме им лош пример. Опитваме се да ги заблудим, че човек се ражда чист и невинен, след това за малко става зъл и подъл, а след това отново светъл и добър.
Такава метаморфоза не е описана в учебниците по биология или физика. Агрегатното състояние на понятието "чест" не е променя – хората на честта през Възраждането, както и по царско, комунистическо и демократично време си приличат. Не казвайте, че е трудно да обясниш на едно дете, което знае на изуст „Братята с лъвски сърца”, какво е чест?
Помислете как ще им разкажете за хората с миши сърца и ще ги научите да ги разпознават.
