Мария Петрова, живяла в Турция дълги години, разказва за протестите там и за участието на младите хора в тях. В момента тя учи в София, но се е върнала да подкрепи семейството и приятелите си. Мария смята, че протестите в Турция ще продължат докато демокрацията бъде възстановена. Според нея, гражданите са мирно настроени и за гражданска война не може да се говори. Тя вярва, че властта се дава от народа и в момента, в който той не е съгласен с управляващите, има правото да поеме нещата и да насочи в друга посока управлението на страната.
Мария, къде те намираме в момента? Какво правиш в Турция, разкажи нещо повече за себе си.
В момента съм в дома на моите родители в Башакшекир, Истамбул, това е в европейската част на града, а в Турция съм от 1996 година. Поради икономическите условия в България тогава, семейството ми беше принудено да потърси други възможности за развитие. Майка ми е лекар, баща ми машинен инженер, и двамата работят в страната. Аз съм завършила средното си училище и гимназията в Турция, към настоящия момент живея в София, но се прибрах да подкрепя семейството си, приятелите си в тези нелеки за тях ситуации и моменти. В Турция ситуацията е трудна.
Каза, че си там да подкрепиш семейството и приятелите си, да разбирам ли, че те са на протестите?
Да, голяма част от моите съученици и приятели са на протестите във времето, когато не са ангажирани с работа. Защото не трябва да забравяме, че тази страна по някакъв начин трябва да се изхранва и движи. Искам да ви кажа, че колкото и медиите в Турция да се опитват да затъмнят това, което се случва, нямам познат, който да не е бил на протестите или да не подкрепя протеста, а моите познати тук никак не са малко. Всичко започна от този парк, "Гизи" парк, от няколко дървета, които хората се опитваха да спасят, но прерасна в едно общо недоволство, което хората таиха в себе си близо 11 години, в продължение на управлението на настоящата партия. Няма да и казвам името, защото в момента, в който го кажа, връзката по телефона ще прекъсне.
Да направим ли този екперимент? Така ли се случва, Мария?
Няма смисъл да го правим. Вчера се опитах да говоря с мой приятел от Германия, не можахме да се чуем в продължение на няколко часа. Те също подкрепят демонстрациите. Държа да отбележа, голяма част от съучениците ми са в чужбина, поне две трети от тях. Част от тях успяха да се върнат, други не успяват, но подкрепят Турция, било от Чикаго, било от Австралия, откъдето се сетите по света, така че не се чувстваме сами в тази борба. И цялото недоволство на народа е срещу този режим на управление. В момента, в който тази власт дойде, започна едно силно ограничаване свободата на словото, на печата, започнаха да ограничават ползването на интернет, близо две години в Турция не можеше да се ползва yои tube, примерно. Премиерът, който в момента е на власт, налага доста странни рестриктивни мерки върху един кръг от хора, смея да кажа върху интелигенцията. И ако интелигенцията има едно и положително и негативно качество-това е нейната търпеливост и толерантността, която тя проявява към промените. Може би затова тези протести идват 11 години по-късно. Защото в тези 11 години интелигенцията на Турция търпеливо чакаше и разчиташе на демократични методи да промени властта. Донякъде преглъщаше, че това е избор на мнозинството, но след арогантното поведение, което премиерът не веднъж демонстрира, мисля че това беше чашата, която преля. Той нарече демонстрантите „мародери", „анархисти", „фашисти", „терористи". В същото време, в социалните мрежи, постоянно се въртят клипове, които показват, че хората там са интелигентни, голяма част от тях са с висше образование или студенти, хора на изкуството, на културата също подкрепят протестите. И този ход, който той избра да замине на посещение в Северна Африка и да остави страната в този момент, по този начин, напомня това, което направи след проблема в Рейханли, след като избухна бомба там, той посети Америка. Така че Турция е една страна, която е свикнала, от една страна, с преврати и с всичко, което се случва. През има няма 20 години това се преживява и винаги в двете крайности. Ако преди са били лява и дясна партия, то в момента това, за което се борят хората е да запазят светската си република и да запазят демокрацията.
Както днес в повечето коментари: „Само икономически растеж не стига". Младите хора в Турция искат демокрация, искат една правова държава. Нека да те върна, Мария, на протестите. Какво се случва? Днес е пети ден на протестите, безпрецедентно се използва сила срещу протестиращите, вече съобщават международните агенции за двама убити от полицията протестиращи, за хиляди ранени.
За съжаление е така. Протестите продължават по официална информация в 67 града на републиката. Имало е над 235 организирани протести. По данните, които те съобщават има 1730 човека, които са задържани и досега жертвите официално са две, като една от тях беше дълго време премълчавана. Аз искам да ви кажа, че далеч не са това жертвите, защото вчера по обяд вестник „Радикал" публикува съобщение на турски лекарски съюз, който помоли полицията да престанат с насилието, защото лекарите най-отблизо виждат какво се случва на тези протести. Тогава обявиха смъртта на едното момче, по късно вечерта съобщиха за още един загинал. Но още на 1 май, когато започнаха по-масовите демонстрации имаше починал човек. Моя приятелка е асистент и докторант в Истамбулския университет, тя е архитект и написа на стената си във фейсбук, че е загубила свой студент, който е получил сърдечен удар след сблъсък с полицията и използването на тази вода под налягането, с което се опитват да разпръснат демонстрантите. Така че версиите са много повече от двама. Има 85 човека в критично състояние, пак по официална информация. Аз се намирам на 38 км от площада Таксим, който за мегаполюс като Истамбул, е голямо и не толкова голямо разстояние. Кварталът, в който се намирам е жилищен и въпреки това снощи от 8.30 до 2 часа, въпреки че хората днес са на работа, имаше протести от млади хора, подкрепяни от по-възрастните, било от домовете им, било в коли. Бяха изпълнили цялото пространство между къщите, улиците. Навсякъде се вееха турските знамена.
Имаше ли отново използване на сила от страна на полицията?
Тези хора изпълняват някакви заповеди. Вчера получих информация от мои приятели в Бешихташ, че една част от полицаите са се отказали да се подчиняват на тези заповеди и не са използвали сила. Разбрах, че полицията е заплашена с уволнения и с тежки последици за тях и за семействата им, но това по никакъв начин, никой политически режим, никоя тяхна победа не може да плати за смъртта на тези млади хора, които до момента са обявени, че са двама. Ние знаем, че са много повече.
Мария, наистина ли има информационно затъмнение и само два малки телевизионни канала предават предават това, което се случва в Турция?
Абсолютно вярно е. Ако гледате турска телевизия, ще си помислите, че живеем в една мирна и спокойна страна към момента, защото постоянно вървят обичайни женски предавания, готварски предавания, и какво ли още не. Но никой по новини, било другаде не съобщава за това, което се случва. Вчера мой съученик направи експеримент, който беше донякъде шега, донякъде за да покаже на медиите в чужбина какво се случва тук. Обади се на потребителския номер на една от големите телевизии в Турция, там любезно беше посрещнат от дамата, която обслужва клиенти и той каза: "Обаждам се да ви съобщя, че имаме новина, вероятно не знаете, но на Таксим се случват едни неща". Госпожицата отговори: "Да, по-късно може би ще ги излъчим". Той каза: "Е, добре, но те се случват от няколко дни и аз искам просто да ви подам новина, не се оплаквам от нищо". Много любезно му затвориха телефона. Това беше, за да демонстрират, този клип се върти и в социалните мрежи и в yои tube , за да демонстрират в чужбина, че и там такова медийно затъмнение. Има само няколко вестника, които публикуват снимки от протестите. Убедена съм, че още има хора, в провинцията, в по-далечни места, Турция е една огромна страна, не са напълно наясно с това, което се случва, но се радвам, че имаме подкрепата на наши приятели и познати, било то турци или не, от целия свят. Получаваме подкрепа наистина от много места, което е важно, защото ако хората разберат, че тук има едни хора, които недоволстват, това е достатъчна причина за провеждането на този тип протести и достатъчна причина да вярваме, че те ще имат успех.
Мария, вие, протестиращите в Турция, как наричате това, което се случва-"турска пролет", гражданска война, революция, какво?
Не бих го нарекла по нито един от трите начина, които използвахте. Аз бих го нарекла, че гражданите на Република Турция се опитаха да направят един мирен протест, а снимките, които се разпространяват, виждате, че сила бива употребявана само от страна на полицията. Хората изключително мирно и интелигентно, ползвайки, смея да кажа, много приятни способи, се опитаха да покажат, че те имат глас, че държат да бъдат изслушани, че държат да имат демокрация. Но не бих го нарекла нито "турска пролет", нито революция, още по-малко гражданска война, защото гражданите на Турция в момента са обединени.
Как ще продължи това, което се случва в Турция и докога ще продължи?
Много хубав въпрос, на който аз не бих могла да ви отговоря. Очакваме завръщането на премиера в четвъртък. Очакваме той да вземе някакви мерки. Протестиращите твърдят, че това ще продължи докато трябва, а това ще трябва до в момента, в който не виждаме демокрация. Смея да кажа, че по този начин се развиват нещата. Хората са изключително мирно настроени, за гражданска война не мога да кажа, че става въпрос, поне по това, което аз виждам. Вярно, употребява се сила, но едностранно, гражданите по никакъв начин не се поддават на провокация, което може само да ни радва.
Има ли страх, употребява се сила, виждаме по телевизиите, от страна на полицията. Има ли страх, има ли обезкуражаване, може ли тази сила да смачка мирния протест на хората?
Страх имаше в самото начало, защото управляващата партия си позволяваше да репресира хора, които смеят да изразят своята позиция. Но вече всички сме застанали с лицата, с телата, с имената си. Показвайки се, аз мисля, че управляващите трябва да видят, че ние никак не сме малко и може би това ще ни помогне. Страх имаше в началото, вече всеки е отдал всичко, което има, застанал е с името си и е рискувал всичко, което има, както хората, които са на протеста, така и управляващите. Надявам се да съумеят да разберат, че властта е нещо, което се дава от народа и в момента, в който той не е съгласен с управляващите, има правото да поеме нещата и да насочи в друга посока управлението на страната. Вярвам, че управляващите трябва да достигнат до това.
Мария, имали лидер на протеста, има ли някой, който е разпознаваем като лидер?
Лидер на протеста няма, защото това е един протест на съвестта на гражданите. От управляващата партия се опитаха да го изкарат като протест на кюрдите, като протест на опозицията. Смея да кажа,че нищо от това не е вярно.Това е протест на хората, за да бъдат чути и за да може от 11 години насам, това, което се случва в тази светска държава, и което не е в позитивна посока да бъде променено. Защото тези хора, голяма част от тях, са деца на Ататюрк, хора израснали с демократичните принципи, които той е наложил, създавайки републиката, и които не могат да се примирят да живеят, те или техните деца, по този начин. Към този момент лидер няма, защото всеки един от протестиращите има своите религиозни, политически, каквито и да е възгледи. Въпросът е, че всички се обединиха около идеята за демокрация, около това да бъдат чути и да бъде прекратено това управление, което така арогантно демонстрира неприязан към хората с по различно мнение от това, което те излагат.
Мария, колко журналисти има в затвора в Турция, имаш ли такава информация?
Мисля че са доста като бройка, не мога да ги изредя. Мога да кажа няколко имена начело с Тунджар Есхан. Това беше един човек, който цяло Турция познава като лице на новини от голяма телевизия, след идване на сегашния режим на управляващата партия, той направи своя телевизия, в която споделяше по-различни идеи Ако не се лъжа от 6 години господин Есхан е в ареста, няма присъда никой не знае защо той е там. Голяма част от военните, бившият главнокомандващ на военните сили също е в ареста и срещу него е заведено дело, така че репресивния апарат на тази власт действа доста активно в тази посока, като заглушава гласа на хората, които мислят по-различно. Има журналисти, много са, за съжаление техни колеги или актьори, музиканти се опитаха да се застъпят за тях, но с тази власт човек е малко трудно да се бори така откъслечно, беше необходимо хората да се обединят, защото беше нарушено всякакво право на хората да използват интернет, свободата на словото, свободата на печата.
