Пламен Благоев Атанасов е роден през 1952 г. в София. Завършва история в СУ “Климент Охридски” през 1977 година. През 1979 г. е назначен на работа в Министерството на външните работи - служба “Културно наследство”. През същата година постъпва на работа във Външното разузнаване на България. Културно аташе в Посолството на Република България в Лондон. Автор е на книгите: “Рик или загадката на българското разузнаване”, “Капан за питони” и “Конспирация – дресьори”. Интервю на Ангел Иванов.
Пламен Атанасов как стигна 79-а година до Външното разузнаване и с какво се занимаваше там?
След като завърших университета, специалност „История”, тогава просто се подбираха кадри за Външното разузнаване и очевидно съм отговарял на изискванията. А още повече, че като историк тогава бях назначен да работя в така наречения 14-и отдел – културно-историческото разузнаване. Отделът по принцип е създаден в началото на 70-те години на миналия век с решение на Секретариата на ЦК на БКП по изричното предложение на Людмила Живкова.
Ще се издава книга на Методи Димов – какво се случва?
Значи, в началото на 80-те години аз се запознах с Методи Димов, който беше един от видните представители на Македонската патриотична организация в Западна Европа, близък сътрудник и съратник на Ванче Михайлов. Запознахме се с него и в течение на така... срещите възникна идеята да напише книга той въз основа на неговите спомени, на неговата фамилия, с която да разкаже в периода от Първата световна война до към края на 60-те и 70-те години неговата фамилия, неговите роднини, как в процеса на този дълъг период от време са били асимилирани, подтискани, сърбизирани и по всякакъв начин гонени, ако идентифицират своя произход като български. По този начин ще отговорим на тази антибългарска кампания, която се виеше из цяла Европа и зад океана. Значи, някъде от 87-а година започна да диктува на диктофон, защото той беше зле със зрението. Диктува спомените глава по глава, след това от диктофона се снема и дотам... В края на 80-те години вече, за което става дума, аз трябваше да замина в чужбина на работа и тогава предадох делото на този мой колега Цветко Цветков. Като му заръчах изрично да се издири млад надежден специалист по македонския въпрос, за да прегледа началото на книгата, да се види дали няма допуснати фактологични грешки. И точно тогава всъщност е станала срещата.
Кой е препоръчал Георги Първанов като млад историк, перспективен?
Не знам точно кой го е препоръчал, но доколкото знам, са питани преподаватели в Софийския университет, Исторически факултет. И оттам някой е препоръчал Георги Първанов като човек, който се занимава с македонския въпрос и който има смелостта да застава на българските позиции. Защото тогава не беше лесно да защитаваш българските позиции по македонския въпрос, поради това че Съветският съюз не ги споделяше. Препоръчват го, почват да се правят справки дали този човек все пак няма някакви връзки с... да кажем, с роднини в Югославия и така нататък. И затова тези справки се намират в делото. Те са строго секретни и затова делото е строго секретно, както всичко останало – срещата, която е правена, даже отчетите за тези кафета прословути, разбрах, седем лева ли колко...
Седем лева.
Да, макар че ми се виждат доста скъпи тези кафенца, но както и да е. Има такъв отчет, той също се слага в делото. И затова се прави дело всъщност, но то не е истинско дело на сътрудник. Но няма друга форма как да се направи, защото секретни документи трябва да бъдат описани и сложени в папка. И сигурно са имали намерение да го привличат към сътрудничество, защото доколкото знам, той само е дал някаква оценка за началото на книгата.
Тогава имаше ли Цветко Цветков инструкцията да се представя за служител на Външно, за да влезе в по-добър контакт с него?
Такава беше практиката. На първа среща никога не се казваше, не се представяше всеки служител като служител на Първо главно управление. Всеки използваше прикритието си и всеки имаше такова прикритие – основното прикритие беше дипломацията. И не случайно сега половината ни, даже 99 на сто от нашите дипломати са или бивши работници на Първо главно управление, или са били сътрудници на Първо главно управление.
Първанов занимавал ли се е с това, за което е бил привлечен?
Дали са му да чете началото на книгата и той си е казал... е дал някакво мнение. И това е било всичко. На практика нищо като белег не е останало – почти нищо не е свършил на тази тема, защото след като се върнахме от чужбина Методи Димов ми се обади и каза: „Закъсали сме, доникъде не стигаме с книгата!” Тогава вече 14-и отдел след промените е бил закрит... накрая на 90-а година, есента на 90-а година, на миналия век, така да се каже. И книгата беше приготвена, готова за отпечатване. Но тъй като вече българското разузнаване нямаше как да участва в нея, не можеше да финансира, след като я приготвихме книгата, готова за печат, той се принуди, взе я, върна се в Белгия и срещу 12 000 долара негови лични пари издаде книгата, защото вика, казваше така: „Това е книгата, първата книга на моя живот!”
В един момент обаче Цветко Цветков се представя кой е всъщност. „Същият има готовност и желание да работи с органите на Държавна сигурност”. Това означава, че пада дегизировката от външно министерство.
Сега, доколкото знам това е мнение на самия Цветко Цветков. Не съм много убеден дали се е представил.
Това е официална справка от...
... от Цветко Цветков! Именно.
Тоест той не би си позволил да лъже в официална справка.
Не, той може да не си е позволил да лъже, но накрая мнението е... би могло да подскаже, да кажем, че се използва за някаква книга, която се подготвя от... така неофициално.
И накрая той пише: „Материалите прилагам с мнение копие от тях да се предадат на управление Шесто”. Защо на Шесто управление?
Това малко ме изненадва, защото в Шесто управление също имаше отдел по националистическите организации – борба с македонизма, защото македонизмът имаше дълбоки корени в България, последватели на тезите, че има македонска нация и нака нататък. Вероятно заради това, за тяхна информация, иначе няма за какво да ги предава там.
И друго много интересно изречение има в тази справка: „Първанов по мое искане ми предостави кратка информация в писмен вид относно работата на секцията”... става въпрос за института, където работи... „за своето участие”. Това вече излиза извън работата по книгата.
Да, това е възможно да е станало. Значи, ето това подсказва, че той вече постепенно е искал да го привлича към истинско сътрудничество. Да му се обяви, че е служител, че ще работят не само по книгата, ами и по други задачи. Вероятно заради това.
Много интересно например – ето той пише за писмена кратка информация. А нея я няма в папката.
Ама няма и да я има. Имаше така една тенденция като се работи в разузнаването, за да бъде човек истински разузнавач, трябваше да прави две основни неща – да вербува агенти, които са чужди граждани, което се счита за висш пилотаж. Това са го правили хора, да кажем, не повече от 5 процента от състава на Първо главно управление. Другите просто не са имали тази възможност, не го могат. И другата основна задача беше да се привличат към сътрудничество хора – български граждани, които да помагат в работата на управлението или в работата, която се работи с някой агент по някакви определени задачи.
Знаете ли, всичко идва може би от това, че Георги Първанов казваше юни миналата година: „Няма нито ред от мен в тази папка... Нищо не съм писал!”
Възможно е и нищо да не е писал.
Възможно ли е нищо да не е писал, след като Цветко Цветков казва: „Получих от него кратка писмена информация”?
Къде е, трябва задължително да е там, иначе няма как. Иначе в описа на делото отпред трябва да пише „Писмена информация от лицето... примерно Георги Първанов... под номер, да кажем, 3-та – 5-а страница”. Нали така? В описа на делото, иначе трябва да е задраскано, ако е извадено от там.
Другата вероятност е да има фалшификация на описа и да е бъркано в папката и да са вадени листи.
Това е другият вариант, ама трябва да е направена много майсторски тази фалшификация, защото по принцип описите се пишат на ръка. Винаги е страшно бързо, с почерка на оперативния работник.
Той е написал описа... На ръка е, да.
И понеже беше малко досадна, такава техническа работа, винаги се пишеше грозно, бързо и, дето се вика, с големи съкращения. Има ли последователност в страниците, има ли последователност? Има последователност. Задрасквания има ли? Няма. Ами значи как ще е извадено делото?
Какъв е механизмът тази кратка писмена информация да стигне до Шесто управление?
Трябва да е имало желание от страна на самото Шесто управление, което да е знаело, че се поддържа контакт с Георги Първанов. И по тяхно желание да бъде изготвена такава справка и да им бъде изпратена. Иначе нямаше такова задължение справките да се пращат към Шесто управление.
Странно е, защото тази информация трябва все някъде да бъде. Тя едва ли е унищожена.
Абсурд, така нещата стават много сложно, с унищожаване... То съвсем целенасочено трябва да стане. Най-вероятно е... не е било тази информация в този вид, в който е било писано.
Описаното тук не е... не е точно така.
И аз така мисля, че не е точно така. Имаше един стремеж, за да се отчита дейност по някой път някои неща така малко се раздуваха.
Цветко Цветков е попресилил малко, понатегнал се е...
Според мен така е станало, защото не може такива липси да има в делото.
Едно от обясненията на Цветков беше, че тогава е имало конгрес по балканистика и може би Шесто управление е проявило интерес към чуждите гости, които ще дойдат за конгреса.
Това е абсолютно възможно, това и беше работата на Шесто управление. Те бяха контраразузнаване. Но и да бъдат... значи, те пак... защо трябва да питат Първо главно управление? Те ще питат за чуждите гости, а няма да питат Първанов да каже...
... за работата на секцията.
Да, Шесто управление ще пита за чуждите гости-балканисти, които... ако има информация в Първо главно управление.
Вие сте чул миналия юни какво каза Георги Първанов. Така като го слушахте, вярвате ли му, така ли е било наистина?
Ами, горе-долу, в общи линии, като знам какъв е механизмът, много е близко бил до истината.
Има ли неща, които могат да породят известни съмнения?
Е, сега чувам за някакви 32 страници, които липсвали от делото, което също ми се вижда чиста фантасмагория. Защото, ако е една страничка, добре! Но 32 страници, делото трябва да е било доста дебеличко. Какво е било тези 32 страници? Това е трябвало да бъдат 32, хайде да кажем не 32, ами 16 справки, ако една справка е била по две страници или докладни... докладни записки. Това значи трябва да е имало поне 16 срещи или поне 16 информации от така наречения секретен сътрудник. Ако е имало такъв документ, оригиналът на документа, който е бил написан от Георги Първанов трябва да бъде в делото и копие от него трябва да бъде в Шесто управление.
Къде в Шесто може да се търси копие от този документ?
Е, в този отдел, който се е занимавал с... който е наблюдавал института по БКП.
В Шесто управление отделът, който е наблюдавал института.
Да, може би Втори отдел трябва да е бил. Или Първи, или Втори отдел на бившето Шесто управление.
Там трябва да има евентуално копие от писмената информация?
Да, или Шести отдел на Шесто управление.
