Интервю с изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов в „Седмицата" по Дарик:
Европейската комисия се съгласи с промяна относно 400 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони и те ще могат да бъдат използвани от общините. Каква е промяната?
Промяната се съдържаше в т.нар. девета нотификация, предоставена от българската страна на комисията, която...
Това е девета промяна.
Девета промяна, която одобри допълнителните средства именно по двете общински мерки, както и допълнителни средства по една от водещите мерки за частните инвестиции по Програмата за развитие на селски райони.
Това са почти половин милиард. Обяснете какъв, рискът беше те да не могат да бъдат използвани, ако не се съгласят от комисията ли?
Рискът беше голям. Рискът беше голям, но беше оправдан, защото нашият анализ показваше, че няма основание исканата промяна от българската страна да не се одобри. Това, което ние направихме, активно договорихме в края на миналата година към 750 млн. лева договори за инвестиции в общините по приемите, които бяха направени, като половината...
Инвестиции в какво?
Инвестиции основно в общински пътища, общинска канализация, имаше и спортни съоръжения, и както по 322 мярка, там са паркове и други социални и културни обекти. Освен това, както знаете, ние имаме много договори и с църкви и манастири за тяхното реновиране. Това, което се случи след одобрението, ние подписахме, връщам се назад, ние подписахме за близо тези 400 милиона договорите под условие с всичките общини, кметовете и респективно църквите и читалищата, под условие, че тези пари ще бъдат налични след одобрението на комисията. Но ние им дадохме картбланш да започнат обществените поръчки, защото това в България е един процес, който отнема време. Те започнаха, ние ги съгласувахме. Добрата новина беше, че на 100 процента беше одобрено предложението на българската страна. Решението беше публикувано в официалния вестник на Брюксел миналия петък и през тази седмица във фонд "Земеделие" се подписаха анексите именно с всичките общини, с които свалихме всичките условия по договорите...
Колко общини?
93 общини за близо 120 договора. Така че ние свалихме условията за финансирането и те вече имат пълен картбланш за реализация на инвестициите.
А иначе парите трябваше да се използват за друго, ако не беше одобрено от комисията?
Да, те бяха прехвърлени от други мерки, които бяха...
От какви?
От различни мерки...
Т.е. къде не вървеше усвояването?
Не вървеше в по-малки мерки като мярката, която беше свързана с консултации в земеделието, една част от 121 мярка, която беше, бих казал, с по-голям бюджет от реално усвояемия като пазар.
Тя за какво е?
Тя е за инвестиции в производството на земеделска продукция. Така че тази възможност сега, не е някаква тайна, че тази операция, така направена в края на миналата година, ни помогна да спасим и тези въпросни 80 млн. евро от декамитване по бюджета на програмата. Така че...
Декамитване...
Декамитване е намаление на бюджета, ако ние не бяхме усвоили и не ни бяха признати тези аванси, които платихме към общините. Така че много цели, но най-вече спасяването на парите по програмата и, разбира се, основното, да се направят инвестиции в българските общини, така че те да се ползват от българските граждани в тези т.нар. селски райони, макар че това е терминология, която се ползва за програмата.
А има ли други в момента рискови пари, по които чакате одобрение за промени или очаквате, че няма да може България да използва...
Не, към момента ще предстои още едно предложение, което Министерство на земеделието следва да внесе. То е свързано с разместване вече вътре във втора ос, където са агроекологичните мерки. Там очакваме, колкото и да е парадоксално, вече очакваме недостиг по програмата за агроекелогия от гледна точка на това, че заработи една от мерките за сеитбооборота. Тази година беше направено...
Нали при предишни разговори обяснявахте, че всъщност най-големият проблем на България е, че няма такова желание от земеделските производители да се занимават с агроземеделие, колкото пари е имало?
Въпросът е разрешен, въпросът е разрешен. Мисля, че министерството добре поработи по този въпрос. Така че тук точно обратното - по 214 мярка ще трябва да прехвърлим средства от други мерки по втора ос, така че да допълним инвестициите, които... Сега, като говоря за плащанията, тук говорим за едни по-дългосрочни ангажименти, в конкретния случай плащания за 2013-а, 2014-а и 2015-а, която е последната година за изпълнение на програмата. И ако се върна към първия ваш въпрос, това, което очаквам аз лично в рамките на изпълнението на програмата, е през настоящата и през 2014 г. да нямаме проблем вече в контекста на застрашеност от намаляване на бюджета от неусвояване на средства. Единствено при уравняването на сметките в 2015-а, когато ние трябва да достигнем до 100% от бюджетите, тогава ще се явят естествени разлики, тъй като по някои от мерките, независимо че са договорени парите, може да нямаме достатъчно изпълнение. И тук искам да направя една скоба. В момента една от основните цели, която фондът изпълнява, освен че договаряме остатъците по мерките, бюджетите по мерките, договаряме и много разумно наддоговаряме мерките след анализ, който се извършва в рамите на изпълнението на всяка една от мерките. Когато се направи договарянето по един проект, в рамките на неговото изпълнение има определени редукции. Дали от намаления през ЗОП-а, когато пада цената, след това редукции при плащането, има в частните мерки много... не много, но има бенефициенти, които се отказват. Анализът е индивидуален за всяка една мярка. Ние имаме и рамково решение на правителството, което ни дава това право да наддоговаряме. Разбира се, за мен това са едни тавани, едни лимити, които са дадени с правителственото решение. А анализът вече за договаряне, нашият поглед е доста по-рестриктивен, така че в 2015-а да не се натоварва централният бюджет.
Изводът от всичко, което казахте, е, че очаквате България да използва всички пари от Европа за земеделие, които са били предвидени от 2007 до 2014 г.
Точно така. Даже ще кажа и някои числа. Към момента имаме усвоени по гаранционния фонд милиард и 900 млн. евро, по Програмата за развитие на селски райони числото е към 1,35 милиарда. Това показва, че са близо към 3,2-3,3 милиарда. Предстои ни да усвоим за тази година по гаранционния фонд, пакетът ни е 580 млн. евро, което аз съм убеден, че ще го усвоим на максимална степен, тъй като опитът от тази година е, че заявките за плащания, за директните плащания вече надхвърлят заявените от България и примерно към момента сме над 98% усвоени средства по гаранционния фонд, като тук, разбира се, вкарвам и плащанията за плодове и зеленчуци, те са също по гаранционния фонд, и част от мерките по животните. Връщам се и на другата програма, Програмата за развитие на селски райони, в която имаме три бюджета по 400 млн. евро, които да усвояваме. Разбира се, и моите очаквания са да нямаме проблем в настоящата година и в следващата, и евентуално в уравняването на сметките в 2015 г. Така че максимално ще бъде усвояването, да не кажа проценти, но те ще вървят близо към стоте в контекста на изпълнението на ПРСР.
Колко кандидатстваха за 72-та млн. евро за неземеделски дейности по Програмата за развитие на селските райони, чийто срок изтичаше вчера? Това е за, главно за селски туризъм, но и за други неща. Могат да правят супермаркети, автосервизи, автомивки, коли под наем да дават, кина...
Това са двете мерки, по 311-а и по 312-а. Нямам справка за кандидатите, но бюджетът, който имахме, а той беше към 90 милиона лева по 311-а и 50 млн. лева по 312-а, още в първите три дни кандидатите, ако приемем, че там, там са до 200 000 евро, е таванът на плащанията, кандидатите вече бяха направили заявките още в първите три дни, в смисъл броят на кандидатите спрямо бюджета по, по анализа. Оттук нататък очаквам... ще бъде направен ранкинг. Ранкингът тук за радост е много елементарен, той е много... ясни са критериите, по които се класират кандидатите, за какво се получават точки, за населено място, дали попада в селските райони, дали бенефициентът е едноличен търговец и т.н. Така че ранкингът ще бъде направен максимално публично и бюджетът, в рамките на който... искам да кажа само, връщам се, тези два бюджета са и наддоговаряне вече по тези двете мерки, в рамките на анализа, който ви казах, че правим, така че кандидатите според мен ще надхвърлят 3 или 4 пъти бюджета, който е за... Очакванията са и за останалите мерки, които ще отворим като...
През юни трябва да отворите за модернизиране на стопанствата, пак по Програмата за развитие на селски райони.
121-а, няма да имаме много голям бюджет там, ще бъде около 43 млн. евро. В момента уточняваме експертно как да формулираме самата заповед, защото имаме гарантирани бюджети и общ бюджет с Министерство на земеделието, така че очакваме да се формира екипът на Министерството на земеделието в пълния си състав следващата седмица, така че да излезем със заповедта и приемът да започне от втората половина на месец юни. А в месец юли предвиждаме да направим мерките за наддоговаряне именно в общинските 321-а и 322-а от общинските инвестиции.
През февруари 800 млн. лева разплащания към земеделските производители бяха основание за опасения на тогавашния финансов министър дали България може да понесе това изплащане по-рано. Сега вече от дистанция на времето прав ли се оказа той да се притеснява, стигна се до оставката му макар че тогава нещата в политиката поеха в друга посока.
Опасенията за момента на плащането на тези средства по-скоро са били в контекста на нивата на фискалния резерв, които са били в началото на годината, защото България първо плаща и след това се възстановяват. Ние никога не сме имали проблем по възстановяването на средствата от гаранционния фонд, така стана и този път - ние ги платихме на 20 февруари, на 4 април средствата ни бяха преведени 100 на 100, а именно евровата равностойност на 840 млн. лева плащания тогава. Така че от гледна точка на някакви рискове за възстановяването на средствата ние не сме имали, още повече преди плащанията, преди стартирането на плащанията комисията винаги има мисия, която, в месец ноември, която идва и се запознава със земеделския слой за допустимост на площите за плащане и оценката както за 2012-а за площите, така и за 2011-а, точно, не е имало забележки, а е била адмирирана като една много надеждна и много добра основа за плащане на директните плащания.
След толкова години вече правене на такива плащания, остават ли проблеми със застъпващи се земи, спорове за собственост, или нещата се наредиха?
Винаги има проблеми, но застъпванията, ние сме го разрешили като процедура, именно след приключването на процедурата в края на месец април ние доразплатихме към тези 840 млн. малко над 60 млн. лева остатъчните плащания, в които направихме плащанията за застъпените площи, плащанията, свързани с жалбите, които бяха направени пред министерството за допустимост на площите. И имаше една разлика в самата ставка, тъй като ние първия път платихме ставка 25,63, а сега доплатихме разликата от седемдесет и няколко стотинки до 26,40, защото имаше свръхзаявяване на площи над тези, които сме заявили по регламент. След като обаче стана ясен окончателният слой и допустимите площи, площите отидоха точно или малко под заявените ни по регламент 34 918 декара.
Ако се прави сравнение с други държави, България няма фрапиращ проблем с това. Навсякъде е нормално да има някакво застъпване, или?
Не, застъпванията не са голям проблем, застъпванията не са ни големият проблем.
Или спорни площи.
Големият проблем са надеждността на слоя, по който се плаща, и неслучайно е имало санкции през първите години. През 2007 г. България е санкционирана с 10%, 2008 г. е санкционирана с 10% от плащанията. За съжаление 2009 г. също, преди известно време дойде санкция, която е около 15 млн. евро. Тя представлява малко под 5% от плащанията. Тук жалкото е, че при самото плащане комисията е направила своите забележки. България е направила екшън план в рамките на забележките на комисията какво трябва да направим, така че да бъдат изчистени препоръките. Изпълнени са абсолютно всички ангажименти, които са по екшън плана, включително и възстановяване на средства, които са били надплатени и са върнати на Брюксел. За съжаление решението на комисията е отново да има санкция, макар и по-малка. Лично моите очаквания са в рамките на 2010-а, 2011-а и 2012-а подобни проблеми вече да няма. Разбира се, естествено е в рамките на стартиращ нов програмен период на нова страна членка плащанията по слоя да се усъвършенстват в периода.
Според анализ на Института за пазарна икономика от вчера ефектът от тези плащания на площ за България е увеличаване на обработваемата земя за сметка на запуснати и изоставени площи, растяща цена на рентата, освен на търсенето на земя, и то със средногодишни темпове над 15% на декар. От 2006 г. досега според този анализ земята в България е поскъпнала 175% благодарение на тези плащания. Това, според вас достоверни ли са тези изчисления?
Нямам алтернативни изчисления, за да кажа дали са достоверни. Но анализът като цяло е в правилна посока и аз не мога да го оспоря. Това, което ви споменах, че заявените площи, които бяха за миналата година, надхвърлиха тези 35 милиона, които ние имахме по регламент, те надхвърлиха 36 милиона. Когато приключи регистрацията сега, на 6 юни, ще направим справка. Моите очаквания са да не бъдат по-малко от миналогодишните заявени площи. Разбира се, ефектите от това, че земята се обработва, тя е свързана със създаването на продукт, създаването на заетост, създаването, разбира се, на брутен вътрешен продукт, така че секторът земеделие като такъв в рамките на, бих казал, добре работещи програми както по гаранционния фонд, така и по Програмата за развитие на селски райони, която захранва с инвестиции сектора, смятам, че за добро или за лошо е един от водещите в страната.
Според същия обаче анализ на Института за пазарна икономика България не трябва да продължава с този механизъм за директни плащания на площ, защото той вече не благоприятства развитието на агросектора, че по-скоро трябва да се прилага единно плащане като в старите страни членки, да се насочат повече пари към програми като тези за развитие на селските райони. Т.е. притежаването и просто обработването на една земя да не носи сигурни пари, а да се търси качеството на резултата.
От гледна точка на анализ на ефектите в икономиката това е абсолютно правилно. Разбира се, това ще се случи, защото самият нов програмен период на 2014-2020 г. предвижда първи стълб, където е гаранционният фонд, да бъде по съвсем различен начин. Директните плащания преминават в шест други направления, ние сме ги обяснявали във вашето студио, базовото плащане, което ще съответства на директните плащания, вече е само 40%. Ще има плащания за малки фермери. Ще има плащания за обвързани с производството. Така че... Ще има плащания за, т.нар. зелени плащания ще бъдат и в първи стълб, ще бъдат и във втори стълб. Сега, това, което се очаква, разбира се, то е публичност, то е публично, ще има отлагане с една година на въвеждането на първи стълб в целия Европейски съюз именно поради неговата сложност, индексацията...
Трябва да ги обясняваме стълбовете. Та първи стълб какво значи?
Така че... първи стълб са директните плащания. Така че новата схема на директните плащания ще заработи от 2015 г. Има преходен регламент, който визира опциите какво да се прави с директните плащания, какво да се прави по Програмата за развитие на селски райони. Бих искал да кажа и за Програмата за развитие на селски райони... Връщам се малко и на бюджетите. Моята оценка, която ви споменах, е, че ние ще усвоим близо 5,3 млрд. евро до края на програмния период. Това са числата, които споменах преди малко. В новия програмен период бюджетът на страната ще бъде... защото на нас директните плащания или първи стълб...
Над осем милиарда са...
...ни е договорен. Не, към седем и половина. Към седем и половина, в зависимост от размера на програмата ни за развитие на селски райони, тъй като като цяло в многото проектобюджети на общността този компонент за развитие на селски райони, да, той остава, но бюджетът му като цяло, глобално, последният вариант беше намален с около 8%. Това неминуемо ще доведе до намаление на бюджетите на всички страни членки, а колко ще бъде на една или на друга държава, предполагам, че няма да е пропорционално, критериите ще бъдат доста. Така че отиваме към един бюджет от около 7,3-7,5 млрд. евро 2014-2020 г. Какво е много важно? Това, което, и аз се опитвам, нали, на всички екипи на Министерство на земеделието, както и на служебния, така и на предходния, ще комуникираме и с новия екип в тази плоскост, адекватна, компетентна, отговаряща на интересите Програма за развитие на селски райони за следващия програмен период, която България трябва да внесе до Коледа в Брюксел. Така че ние да можем, входирайки тази програма, при приет регламент, да можем да се възползваме от опцията, която дават преходните регламенти - да започнем изпълнението на тази програма, на риск на страната, още в началото на 2014 г., докато ни се одобри програмата. Разбира се, има мерки, които, те... е се очакват съществени различия в политиката и в регламента по Програмата за развитие на селските райони. Точно обратното - очаква се да има малко по-либерален подход в самата програма. И за България няма да бъде проблем, ако сме си входирали програмата с ясно разписани мерки, индикатори и критерии, които ще се изпълняват, и да стартираме приемите по най-важните мерки, които и в момента вървят - за частните инвестиции, за общинските инвестиции, още в началото на следващия програмен период 2014 г.
А според вас кои са най-важните все още отворени пред България въпроси, свързани с преговорите за общата селскостопанска политика?
Те са основно по гаранционния фонд или в първи стълб. Много важната тема за България е процентът за обвързаните с производство финансирания. Защото тук ще бъде животновъдството, тук ще бъдат плодове и зеленчуци, тук ще бъдат...
България какво иска - по-голям процент ли да бъде обвързан с резултат?
България иска... таванът е около 15%, до 15%. Към момента, доколкото последните...
Т.е. България има увереност, че произвежда добре, че дава добри резултати, и иска да обвърже с резултати получаването на парите.
От една страна, а, от друга страна, това са сектори, които трябва да бъдат подпомогнати. Защото в новия програмен период, когато България достигне тавана на плащанията си през 2016 г., ние няма да имаме вече възможност с бюджетни български средства да правим държавни, национални доплащания и държавни помощи. Всичко ще остане като подпомагане именно в тези обвързани с производството финансирания, които, разбира се, ще бъда нотифицирани като схеми пред Брюксел, именно оттук ще се подпомагат животновъдството и растениевъдство, и плодове и зеленчуци. Това са сектори, които за радост, давам пример последната схема за плодове и зеленчуци, в момента, в който беше нотифицирана мярката, стартира подпомагането, част от този сектор излезе на светло, за да може да се легитимира и за да може да получи субсидии. Същото нещо се случва, когато... и при други по-малки схеми за различните сектори на производството в тези земеделски сектори.
Печатът пише за идеи Държавен фонд "Земеделие" да бъде децентрализиран, така че регионалните звена да имат повече функции. Даже го обвързват като антитеза - туризмът ще си се връща в София, защото било грешка на предното правителство децентрализацията, която се опитаха, на управлението на туризма, а пък фонд "Земеделие" трябвало да бъде на това място - децентрализиран.
Децентрализация има в големите страни като Испания, която има 17 автономни области и всяка автономна област има създадена адекватна агенция, която да изпълнява децентрализираните мерки. В България имаме децентрализация по "Млад фермер", по полупазарните стопанства. Това са мерки, които са сравнително опростени като кандидатстване и плащане. Децентрализацията изисква много сериозен административен капацитет, който да се направи в тези, независимо дали ще бъдат съответстващи на областите в момента или ще бъдат шест или осем области, които да могат стриктно да спазват всички европейски правила. Спазването на правилата, на регламентите и на процедурите, на контролите е доста сериозен процес и една децентрализация, направена заради децентрализацията, а не по съответния ред, така че да бъде адекватна и акредитирана, би създало рискове както в самото усвояване на програмата, така и в последващите санкции, които биха ни наложили.
Добре, да обобщим най-важното. България ще използва 100% или почти 100% от европейските пари за земеделие до края на тази година.
До края на тази година и почти до края на 2015 г.
Да, тъй като има опция за удължаване, но парите, предвидени за програмния период 2007-2014 г., ще бъдат използвани на 100% от България.
Да, бих могъл да го кажа.
