ГЕРБ сами са си виновни за изолацията, в която се намират сега в парламента, защото те се опитаха да унищожат всичко около себе си в дясно и това им изигра лоша шега. Коментарът е на бившия волейболен национал и настоящ треньор Пламен Константинов. През 2009-та година той беше кандидат-депутат в листите на НДСВ, но сега отказа да участва в изборите за парламент с партията на Меглена Кунева, въпреки че беше сред нейните учредители.
В предаването на Дарик „Реактивно" Пламен Константинов коментира, че не очаква чудеса от новото правителство, нито пък очаква в спорта да бъдат направени нужните реформи. Защото по думите му в спорта външните хора трудно могат да се ориентират и да взимат правилните решения. „Всеки, който се опита да прави реформи, среща сериозен отпор - Йордан Йовчев е прекалено добър като човек и не вярвам, че ще е готов да се конфронтира", коментира още Константинов.
Той призна, че кабинетът на ГЕРБ е отделил сериозни средства за спорта за високи постижения, но тези пари според него са отишли в нищото. „Ние вече нямаме елитни спортисти - те се броят на пръсти. Голяма част от средствата трябва да отидат към училищния спорт, защото нищо не излиза отдолу и не подхранва професионалните школи", смята бившият ни волейболен национал.
Как делите времето между България и Русия? Отборът ви „Губерния" е четвърти в едно от най-силните волейболни първенства-руското.
Да, така завършихме сезона. Сега сме в един период-трансферен и организационен. Завършихме преди 2-3 дни със селекцията за новия сезон и вече организираме следващия, подготовката за новия сезон, както и някои организационни въпроси, свързани с участието на отбора за първи път в европейските турнири. Това, от една страна, е много хубаво, от друга са доста главоболия.
Треньорски?
Треньорски, организационни. Аз се занимавам с доста организационни въпроси около клуба, тъй като много от хората в клуба нямат опит. Клубът е на 4 години само. Помагаме не само с треньорската работа, но и организационно, това, което сме видели в системата, в която работят най-големите клубове, в най-силните първенства, които бяха в близкото минало. Защото географията на волейбола се променя постоянно, свързано е най-вече с икономическата криза, позициите на Европа отслабват. Една Италия, която беше абсолютен лидер, отстъпва назад. В момента руското първенство е най-стабилно в Европа. Турция е интересна - има 4-5 отбора, които заделят сериозни средства и имат сериозни амбиции и като финансиране, и като политика, свързана със спорта, имат дългосрочни проекти, имат и самата база. Изградиха доста сериозни спортни съоръжения на високо ниво, които се стопанисват от отделните федерации. Примерно федерацията им по волейбол, която изгради 4 зали по 8000-9000 места в различни градове, с хотелска част, ресторант, пансион за подрастващи. Това са сериозни инвестиции, които са дългосрочни.
Тази вечер България излиза срещу Франция. Това е първият ни двубой от Световната лига. Какви са очакванията?
Очакванията са винаги малко по-високи от реалните възможности, като че ли. Не трябва да се забравя, че от миналата година, ако погледнем началото, има 5-6 опитни състезатели, и отборът е почти изцяло променен. Сега някои от тези състезатели в движение ще се включат, отсъстват поради травми. Това е моментното състояние, но с тази тежка група, без всякакво съмнение много силна, много изравнена и с явни фаворити, плюс домакина Аржентина, който може да не е сред най-силните отбори, но като домакин вече има място на финалите, което автоматично означава, че едно място по-малко ще се разиграва. Означава също, че трябва да сме едни от първите два отбора в нашия поток, за да играем на финалите на световната лига, която ще бъде много тежка задача, с оглед присъствието на Бразилия, САЩ, Франция, Полша, Аржентина.
Ще видим. Стискаме палци.
Стискаме палци, надяваме се на добро представяне, но по-добре е да не тръгваме с големите очаквания, защото големите очаквания водят до големи разочарования.
Така е не само в спорта, но и в политиката, въпреки че там не ни омръзва да имаме все големи очаквания и все големи разочарования, после да преживяваме. Извън тясната волейболна тема, правя рязък скок към онова, което ни се случва като българи, като граждани, всичко онова, което преживяваме, заедно с политическите процеси в страната. По-голям оптимист ли е Пламен Константинов след изборите или напротив, не виждате светлина в тунела за България?
Ситуацията е сложна. Поне в близко бъдеще, аз чудеса не очаквам. В рамките на една година ще има опит да се подпомогне част от хората в държавата, може би най-крайно нуждаещите се, ще се намерят някакви механизми и резерви, което се вижда и от първите стъпки на правителството. Но в по-дългосрочна перспектива, след тази една година, очаквам едно замръзване на това ниво. Резервите не са много и проблемите са ни, според мен, липсата на дългосрочни политики и стратегии. Всичко се прави на парче, дори не за един мандат, дори нека да има ефект до местните избори, до след една година-да хвърлим прах в очите, пък после, ако успеем да дадем добър резултат на местните избори, ще мислим за следващата година. Като че ли през всичките тези години, всяко ново правителство идва, отрича всичко или до голяма степен, направеното от предишното, малка приемственост. Не знам коя сфера можем да посочим, в която да кажем, че има някаква приемственост в управлението.
Стратегически въпроси като ЕС засега не се поставят под съмнение.
Започнаха да се чуват и викове против ЕС. Народът изгладня, озверя и настроенията са в една обратна посока. Ако забелязвате, всички излизат на улицата и казват: „Държавата е абдикирала, държавата трябва да помага, държавата да дава". Само че това беше в един друг строй.
Прекалено пасивни сме като граждани, това ли показаха протестите, които макар да изкараха активно българите навън, те даже не заявиха ясно какво искат.
Аз не искам да слагам всички под един знаменател, но впечатленията ми са такива, че един човек, който седи два месеца на улицата, той няма работа, той е безработен. Хубаво е да се чува гласът на народа, но не мисля, че това трябва да бъде водещо. Не може един човек, който не може да си оправи семейния бюджет, не може да се изхранва той и семейството си, да дава мнения как да се оправи държавата. Това е противоречие според мен. Аз не видях никакъв разум или много малко разум в това, което предлагат хората, а незнание- управленско, законово. Имаше едни лозунги, които се подхвърлят от някои политически формации, те се подемат от масите, но те са недообмислени, например за Велико народно събрание. Всички си го сложиха в речника това Велико народно събрание, без да имат идея какво представлява, кога се свиква Велико народно събрание. Трябва да има все пак някакъв консенсус, за да се стигне до такава стъпка. Говорят: „Дайте по-малко депутати". Във Великото народно събрани са 400, от друга страна: „Дайте да ги увеличим".
Като гледате какво се случва с политическата класа, това недоверие на хората към политиците, което се увеличи след последните протести, радвате ли се, че не станахте депутат, 2009 година бяхте в листите?
Аз не съм имал амбиции. Политически съм ангажиран към някои формации, тогава не съм бил член на НДСВ, това беше личен мой избор, подкрепяйки царя.
Не, на фона на това, което виждате днес.
Не съжалявам за своя избор. Продължавам да мисля, че от последните години, от управляващите ни, царят имаше държавническо поведение. Едва ли ще го оцени днешният момент, може би ще трябва да мине време. Той имаше определена политика, която спазваше, успяхме да влезем в ЕС - огромна негова заслуга. Това, ако не се беше случило 2007 година, с тази криза, едва ли щяхме да влезем още 10 или 15 години, не се знае докога можеше да ни отлагат. Мисля че имаше лично негова заслуга и затова считах, че точно царят не трябваше да опере пешкира.
Той ли го опра?
Така се оказа. Коалиционните партньори днес са управляващи, това е факт. Кой изгоря? Този, който не излезе да наплюе никого. Наплю го който пожела, на негов гръб. Но неговия „недостатък", че не наплю никой.
Той наложи едно умерено говорене в политиката и тези години, особено в рамките на първия мандат на НДСВ, това остро противопоставяне, което сега слушаме от парламентарната трибуна, беше свалено до минимум почти. Мисля, че всеки го е забелязал и поне трябва да го забележи. Много спорен беше казусът с номинираната и избрана за министър на Министерството на младежта и спорта Марияна Георгиева, около професионалната й подготовка, фактът, че е филолог. Вас лично притесни ли ви нейната професионална подготовка или нещо друго в този избор?
Аз имам мнение, казвал съм го. Според мен, спортът е малко като МВР - външни хора трудно могат бързо да влязат и да вземат правилните решения. Има определена специфика, която ако не я познаваш, лесно можеш да бъдеш заблуждаван. Каква е идеята ми? Ако се тръгне реформаторски, да се правят реформи, тези реформи са неизгодни за огромна част от ръководителите на федерации в България. Защото тогава ще секне кранчето на сладките държавни пари, които се усвояват, но не отиват, много често, у хората, които правят реалния спорт. Потъват някъде и изчезват по едни тъмни схеми, които са отработени през годините и всеки, който се опита да пипне, среща сериозен отпор. Непознавайки системата, ще срещне отпор, ще получи съвети и мнения от хора, работещи в спорта, които обаче няма да бъдат правилните.
По-скоро това ви смущава, а не че е човек, занимаващ се с филология?
Аз не познавам Марияна Георгиева. Сигурно си има своите професионални качества в своята област, но това е моето опасение. Така и хода, който намериха, за да оправдаят избутването и напред, че се присъединявала младежта към спортното министерство. То ще бъде Министерство на младежта и спорта. Но пък контрааргументът е, че младежката политика също е планиране, дългосрочни проекти и реализирането им. Тя не изисква толкова оперативна работа. Сигурно 90% от администрацията в спортното министерство се занимава с оперативна работа, тоест, свързано с федерациите, с ежедневно финансиране.
Чухме слушателите - противопоставянето в обществото продължава и след вота, което всъщност е нормално и обяснимо?
Първо в България реално няма изчистени ляво и дясно мислещи хора. В общи линии се гласува и се избира като на футбол, все едно че са „Левски" и ЦСКА. Второ, ако се погледнат последните две правителства - едното, което обявява и тръби навсякъде, че е било дясно, може би прилагаше най-леви политики. И обратното - тройната коалиция. Ако се върнем към темата с НДСВ, много хора приписват плоския данък като мярка, въведена от БСП. Това е мярка изцяло въведена под натиска на НДСВ тогава. Така че, ако трябва да се благодари на някой за плоския данък, това е изцяло заслуга на депутатите от НДСВ. Но пък водещата роля в правителството беше на БСП и то въведе възможно най-дясната мярка като плоския данък. Така че ляво и дясно е размито, според мен трябва да се гледа прагматично, онова, което е нужно на държавата в момента.
Като гледаш какво става в политиката днес, беше ли възможно да има каквото и да е партньорство между ГЕРБ и БСП? Много хора даваха пример с Германия и това, което направиха там.
Когато изборите са базирани на омраза - не. А при нас най-често изборите преминават в това да свалим някой, да отмъстим, да ги махнем от власт, да ревизираме, вината винаги да е в предишните. Няма как! А би било разумно. Германия е един пример, особено в ситуация на криза мисля, че едно обединение би било разумно, но до някаква степен ГЕРБ сами са виновни.
За това, което сега им се случва като изолация?
Те се опитаха да унищожат всичко, което се движи около тях. В предишния парламент разбиха групите на две политически формации. Вложиха максимален ресурс да унищожат или да очернят и оплюят чрез свои канали всичко, което се появяваше в десния спектър на политиката, а се оказа че в един сегашен момент един десен коалиционен партньор щеше да им е изключително полезен. Но те се постараха да убият всичко, да унищожат и очернят всичко, което е в дясно. Разчитайки, че оставайки без други десни партии, всичко ще се прелее при тях. Оказа се, че това в случая изигра лоша шега, така че абсолютно е нормално сега конфигурацията в парламента да е всички срещу ГЕРБ.
Макар и дълго чакано, решението за увеличаване на парите за майките на децата до две години от 1 юли, вече е факт. С това обаче не може да се каже, че се прави политика за децата и семействата.
Хората нямат вяра, няма стабилност, няма сигурност, за да отгледаш едно дете.
Липсата на приемственост между правителствата, фактът, че не даваме повторно доверие на нито една власт, това ли обяснява и липсата на стабилност?
Търсим винаги нещо ново, никога не даваме втори шанса. Мисля, че всяко едно управление, всяка една партия във втори пореден мандат би била много по-добра. Тя се изчиства от безспорно прикачилите се към модерните на деня интересчии и интриганти, или хора, които я дърпат назад. Но тя се изчиства и точно, когато е по-чиста и по-готова, ние я изхвърляме на боклука. Казваме да идват другите. Искаме нови хора, нови лица....
Изчерпаха ни се спасителите обаче май?
Всъщност така се оказа, че спасители повече няма. Искаме млади хора, ама политиката за мен не е за млади хора. Политиката е за реализирали се вече хора, които в един момент от своя живот са решили да направят нещо и за държавата си. Не вярвам, че политиката е за 25-30-годишни, вчера завършили, без никакъв житейски и практически опит.
Могат ли спортистите да извадят политиците от уличния нокаут? Имаше по едно време такива надежди, популярни фигури като вас, хора, които да влязат в парламента или властта. Ваши колеги пробваха в политиката, но не сполучиха на този терен.
Има едно недоверие към спортистите и то е разбираемо. В крайна сметка животът на един спортист минава в залата, на терена или на стадиона и това недоверие е разбираемо. Друг е въпроса дали трябва да се поставят всички под един знаменател.
Има и хора, които бяха успешни ръководители...
Има и успели фигури и те могат да бъдат повече полезни в своята област.Значи когато аз съм изявявал желание да се занимавам с политика под някаква форма, безспорно е било свързано с политика, свързана със спорта. Разликата е, че при нас - аз имам и трудовия стаж, защото един спортист започва реално да работи твърде рано. Сега съм на 39 години, но аз мога да кажа, че имам един стаж от 25 години и повече в спорта. Имам своите идеи, но за да ги реализираш, трябва да имаш подкрепа. Без всякакво съмнение моите идеи са повече реформаторски, което означава, че не мога да разчитам на подкрепа от спортните среди. Защото до голяма степен това ще бъде зле прието от спортните ръководители. Тогава трябва да имаш подкрепа от обществото. След като нямаш такава подкрепа, значи твоите идеи не се приемат. И това е демокрацията реално.
Ако през последните години акцент се даваше на елитния спорт, сега особено на хала на хазната и държавата и фактът, че реформи трудно се правят, не трябва ли да се обърне призмата?
Трябваше да се обърне още при предишното управление. Без всякакво съмнение ГЕРБ отдели сериозни средства за спорта за високи постижения. Опитаха се максимално да подсигурят нашите спортисти, да се подготвят максимално добре за този олимпийски цикъл. Това е първото правителството в последните години, което обърна сериозно внимание на спорта. За съжаление тези пари се оказа, че отиват в нищото, защото ние вече нямаме елитни спортисти. Те се броят на пръсти! Това е истината. За мен голяма част от средствата трябва да се насочат към училищния спорт, заедно с общините и местната власт...
Няма го следващото поколение?
Не излиза, да, следващото поколение го няма. Нищо не излиза отдолу - това, което може да подхранва професионалните школи, е училищният спорт. Масовият спорт пък е повече лозунги и снимки за мен. Да организираш за три часа в Южния парк да дойдат примерно 1 000 деца, лошо няма. Но това е кампанийно, показно и с почти никакъв дългосрочен ефект, защото детето може да се запали по някакъв спорт за два часа, но като няма къде да го практикува този спорт. И след като няма къде, неговият мерак изчезва и на другия ден то има друг мерак.
Добре, какво да се направи - да се определят спортове с приоритет, да се вложат в тях пари и другото да е работа с децата?
Финансират се 82 или 84 федерации. Някой може ли да ми изброи 84 спорта?!? Абсурдно е! Ако ви кажа какви спортове се финансират, просто е смешно, но няма да конкретизирам, за да не обидя някой. После през тези четири години управление на ГЕРБ масово всякакви спортове взеха едни домакинства. Пред кой се показваме не е ясно, пред празни зали, харчат се едни държавни пари за непопулярни спортове, които се практикуват от 20 човека в държавата, но взимаме домакинства на световни купи, на световни първенства или на кръгове от международни състезания, които се гледат от самите спортисти. Това за мен са едни безсмислено похарчени средства.
Йордан Йовчев ще може ли сега да обърне нещо в тази посока?
Прекалено добър е. Той е страхотно момче, душа, но не вярвам, че ще е готов да се конфронтира. Той самият е президент на федерация, дали ще влезне в този конфликт?! Трябва да се каже истината. Според мен е излишно да измерваме успехите на политиката ни в областта на спорта с медалите от следващата ни олимпиада. Това е една от грешките също на ГЕРБ. Значи на предната олимпиада сме имали два медала, на тази да имаме три - това означава, че ние сме успешни. Това е огромна грешка. Някой трябва да излезе и да каже, че в Рио ще имаме нула медали, за да имаме след осем години. Тогава най-вероятно няма да бъде този министър, този зам.-министър, това ръководство, но някой трябва да заложи, да започне да се мисли дългосрочно.
Всичко друго - трябва да се финансират някои спортове, които имат в момента успехи и индивидуално спортисти и до там. Оттам нататък голяма част от средствата трябва да отиват в основата, в училище.
