Михаил Миков: За нас важният въпрос е борба с времето
Михаил Миков: За нас важният въпрос е борба с времето / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Председателят на Народното събрание Михаил Миков гост в предаването "Седмицата" по Дарик.

Цялото интервю може да чуете на Radio.DarikNews.bg

Какъв е коментарът ви за напускането на парламента от ГЕРБ, партията с най-много депутати?

Начинът и поводът е по-скоро интересен за коментар. В момента се приема Правилникът на Народното събрание, който 80-90 процента е правилник, с който е работило 41-то Народно събрание и за което те са гласували единодушно. Всъщност правилниците винаги малко се добавя в тях, има една устойчива част от правилника и той е рецепти от европейски правилници. И изведнъж виждаш как сутрин най-голямата група влиза, става едно детско състезание кой по-бързо ще натисне копчето и в кой момент, и след това напускане на залата, качване на балкона, снимки с фотоапарати, малки групи присъстват на балкона, големи групи - в кафето и в бюфета. Смятам, че това е несериозно отношение към парламента като институция. Колкото и да не си съгласен с позицията, която ти е отредена от изборите и политическата конфигурация при формиране на институцията парламент, трябва да имаш малко политическа сила, за да приемеш това и да се разположиш в него така, че да правиш политика.

Несериозно отношение към парламентаризма. Ще направите ли сега от дистанция на времето същия коментар към напусканията на парламента от Българската социалистическа партия? Впрочем последното беше през февруари тази година, но бихме могли да се върнем назад във времето, когато и БСП, и "Коалиция за България" използваше същата парламентарна техника, да го наречем.

Няма политическа сила в последните 23 години, която от първия ден да е започвала така по въпроси, които са свързани с институцията парламент, а не с отстояване на политически позиции. Напускането на залата е оправдан акт на опозицията тогава, когато отстоява дадена политическа позиция. В момента ГЕРБ отстоява деструкция на парламента, мъчи се да осуети учредяването на 42-то Народно събрание, създаването на комисии, създаването на парламентарен правилник, въобще учредяване на институцията парламент. Много е различно от онези напускания, които ние пък и други политически партии, не непременно от левия спектър, тези напускания, които са акт на политическо отношение, различно е.

ГЕРБ твърдят обаче, че напускат парламент, който всъщност е избран нелегитимно, от тяхна гледна точка, и те използват в момента процедурите, за да атакуват въобще изборите. Какво отговаряте на аргументите на ГЕРБ за касиране на изборите, част от които напълно съвпадат с твърденията на БСП от преди провеждането на изборите, например за купуването на гласове?

Аз внимателно се запознах с трите искания от един и същ автор - група народни представители. Те помежду си са противоречиви, едните изключват другите. Общото е деструкция на всяка цена и опит на ГЕРБ очевидно да запази колкото се може по-дълго позициите, които има в различните равнища на властта. Защото създаването на проблеми при функционирането на парламента, създава едно неспокойствие у обществото, нестабилност при функциониране на институциите. Очевидно това е тяхната цел. А иначе всеки трябва да има силата да приеме мястото, което му отрежда политическата конфигурация. Очевидно ГЕРБ, макар и най-голяма политическа сила, са в изолация.

Ще издържи ли парламентът да поддържа кворум без 97 депутати?

Ами, засега парламентът работи, работи на пълен работен ден. Ако погледнете началото на 41-то Народно събрание, имаше много повече пропуснато време. За нас важният въпрос е борба с времето - учредяване на парламента, за да може той да приеме онези необходими промени в законите, внесени от народни представители или от кабинета, които хората очакват. Ето, вземете въпроса за увеличаване на добавките за деца. Това е въпрос, който трябва да се реши с промени в бюджета на социалното осигуряване, и без парламент, без кворум този въпрос не може да бъде решен. Или да вземем други важни въпроси, свързани с цените на електрическата енергия. Без промените в закона не може да се осигурят онези необходими механизми за решения от правителството и ДКЕВР. Без промени в закона не може да се осигури онова обществено присъствие, което трябва да гарантира повече прозрачност в работата на регулатора. Всичко това са въпроси, които са свързани с въпроса, който зададохте, за кворума. Деструкцията като такава. . . очевидно, че има парламент, очевидно, че три от политическите сили, които народът е изпратил в 42-то Народно събрание, искат да има парламент. Една, която не признава конфигурацията, която е излъчила правителството, не иска да има парламент, защото не й харесва. Тя къде е?

На фона на важните въпроси, които изброихте, защо първата. . . това е всъщност третата комисия, която създадохте, временна, е посветена на проверка на данните за ползването на правителствения Авиоотряд 28 и въздухоплавателните средства на Министерството на отбраната при предишното правителство, след като сам казвате, че има много по-важни въпроси, които изброихте?

Ами, те се решават тези въпроси. Върви в момента чрез временната правна комисия реформата в сектора вътрешна сигурност. Другата седмица сигурно ще се обсъжда въпросът, който е коментиран дълги години, за засилен контрол при използването на специалните разузнавателни средства и изваждането на системата от Министерство на вътрешните работи. Имаше дискусии по енергетиката, имаше сериозна дискусия, свързана със здравеопазването. И този въпрос със злоупотребата с власт също трябва да е ясен, за да не се случи така, че след една или две години пак да се поставят в обществото въпросите за какво се ползват хеликоптерите, които иначе са за Шенген, или Спартаните, които трябва да осигурят армията, за какво се използват или как се ползва правителственият авиоотряд, който от второстепенен разпоредител към Министерство на транспорта в рамките на предишния мандат беше направен първостепенен разпоредител към правителството. Това са все въпроси, които обществото е задало последните три-четири години. Те не са измислени миналата седмица, за да влязат тази в дневния ред.

А защо отказахте тази комисия да се занимае с практиките с ползването на държавните самолети и вертолети през по-дълъг период от време?

Аз не виждам някаква пречка комисията да се интересува и сигурно в сравнителен план ще се направи някакво такова сравнение.

Защото в решението е записано, дори в името на комисията е записано, че ще се провери само периодът август 2009 г. - март 2013 г.

Защото този период предизвика онези обществени нагласи за "Бистришките тигри" и други такива случаи, когато се злоупотребяваше с летателните средства, рязането на ленти, използването на хеликоптери, на самолети, само за да може в рамките на един ден да се срежат няколко ленти повече.

Бойко Борисов поиска да се провери обаче и преди как е било. Защо това мнозинство в момента не се съгласи, ако няма от какво да се притеснява?

Няма, няма никаква пречка да се сравни и с предишен период.

Тоест... евентуално бихте поели инициатива да се промени обхватът на комисията?

Не, няма да поема такава инициатива, но съм убеден, че комисията ще разгледа и в сравнителен план.

Кой ще оглави парламентарните комисии - депутати от най-голямата парламентарна група или депутати от подкрепящи правителството парламентарни групи?

Който иска да участва в работата на 42-то Народно събрание. Искам да ви върна малко. Виждате, че две политически партии не са излъчили представители в ръководството на Народното събрание. Това са "Атака" и ГЕРБ. В същото време комисиите ще бъдат ръководени от народни представители, ще предложим народни представители от всички парламентарни групи да ръководят комисии, но не може априори най-голямата парламентарна група, която е в опозиция, да има претенция да ръководи парламентарните комисии, защото очевидно, че нейното отношение и поведение към
работата на парламента е деструктивно. Това означава. . .

Няма ли това да осигури един по-добър парламентарен контрол?

Това означава, че председателите на тези комисии при такава заявена позиция, поведение от парламентарната група, всеки един момент могат да блокират работата на парламента, но аз смятам, че не бива да допускаме това. След като заявлението, че са
конструктивна опозиция се оказа един гол афиш, оттук насетне другите народни представители, другите парламентарни групи трябва да имат отговорността за действащ парламент, който да отговори на очакванията на хората.

При какъв кворум ще могат да работят парламентарните комисии?

Както досега.

Една трета.

Започват. . . за започване на заседание трябва да има 50 плюс един. Но на един по-късен етап ще могат да функционират и при една трета. Не може да започне парламентарна комисия без 50 плюс един от народните представители. Но искам да ви обърна внимание, че парламентарните комисии са помощни органи. Решенията на парламентарните комисии, каквито и да са те, не ангажират парламента. Решенията, които ангажират парламента, се вземат в пленарна зала, където категорично правилата са същите, както и досега.

Има ли нещо вярно, че на депутатите от опозицията се създават чисто битови затруднения, дори за да работят? Вярно ли е, че депутатите от БСП и ДПС от провинцията обикаляли да си избират най-хубавите и ремонтирани апартаменти, а за ГЕРБ, депутатите от ГЕРБ нямало къде да бъдат настанени, живеели на хотели?

Това не е вярно, категорично не е вярно. Вчера обсъждахме с главния секретар един въпрос - народен представител, бившата областна управителка на Хасково, която й се е паднало едно жилище, което наистина е освободено в последния момент и има нужда от ремонт, то ще бъде оправено. Всички други са се настанили в жилищата. Но вижте, да се занимаваме с битовизми, аз апелирам оттук към всички народни представители, когато страната е в такова тежко състояние, когато хората живеят трудно, да се занимаваме с това дали три плочки в банята са напукани и не са сменени, дали е боядисана прясно, дали е боядисан прясно таванът на жилището, мисля, че не е най-добрият, така, стил, с който започват народните представители. Пак казвам, всички са осигурени с жилища, а тези няколко случая ще бъдат решени в рамките на няколко дни. И още нещо, идваха при мен от ГЕРБ да искат кабинет за заместник-председател, няма да получат кабинет за заместник-председател преди да има заместник-председател, някакви дребни спорове колко квадратни метра се падат на човек. Сградата на парламента е много стара и далеч от европейските стандарти за ергономия на работното място, така че всеки трябва да го осъзнае и разбере, щом се е съгласил да бъде включен в листата на съответната партия.

Защо парламентарният правилник допусна депутатското номадство, депутати да могат да напускат парламентарната група на партията, от която са били избрани от хората, да могат да си правят нови групи, на нови партии, които никой никога не е изпращал в парламента, да отиват в други групи, макар че хората не са гласували за това тяхното място да бъде там.

Господин Вълчев, вие сте юрист и добре знаете каква е разликата между свободния и императивния мандат и не парламентарният правилник е този, който допуска промяна на политическите убеждения или несъгласие с определени позиции, напускане на една или друга парламентарна група. Това е уредба в конституцията.

Това означава ли, че смятате, че предишният правилник е бил в нарушение на конституцията?

Да, да, и той доведе до тези тежки изкривявания в политическия живот, в който независимите, в кавички, заявяваха принадлежност към определена парламентарна група, тя получаваше тяхната субсидия... силна комерсиализация на парламентарния живот. Смятам, че народните представители трябва да имат своята свобода, да, и отговорността пред избирателите, само че тя се реализира следващия път, след като напусне парламентарната си група нека да отиде на следващите избори и да каже той на избирателите, че е човек с морал, който заслужава да бъде подкрепен. А иначе другото, привидно уж, както беше предишният правилник, независим, но заявил принадлежност, и гласуваш за бюджета, гласуваш по вотовете на недоверие, с този, към когото е заявил принадлежност, това е твърде изкривено огледало на демократичното разбиране за функциониране на Народното събрание.

Според Красимир Велчев от ГЕРБ БСП и "Атака" готвят създаването на нова парламентарна група и заради това допускат да се напускат старите групи и да може да се направи нова. Идеята според него била новата формация да позволи "Атака" да изглежда като автентична опозиция, а на БСП да обявяват, че нямат нищо общо с хората на Волен Сидеров.

Генното инженерство на парламентарните фракции не е патент на Българската социалистическа партия. Ако отворите парламентарната история през последните 23-24 години, ще видите, че може би Българската социалистическа партия, дори тогава, когато е била в опозиция, е партията, към която народните представители, влезли с листата на социалистическата партия, на "Коалиция за България", са проявявали лоялност, каквото и да им струва това, каквито и изкушения да са имали, защото няма какво да крием, че през годините са правени различни опити за въздействие върху народни представители от левицата, неуспешни. Така че тази развинтена фантазия, на идеи за парламентарно генно инженерство, не е наш патент.

Ще допуснете ли да се върне гласуването с чужди карти?

Категорично не. Понеже този въпрос се появи тези дни биометрия е взета на всички народни представители само аз...

ГЕРБ показва снимки как Атанас Пъдев от "Коалиция за България" гласува с две карти.

Да. Само . . . Само аз още не съм дал биометрични данни. Ще дам в понеделник. До момента няма биометрия, защото миналата седмица осем народни представители излязоха от Народното събрание и влязоха нови народни представители. Сигурно ще има още движение при структурирането на изпълнителната власт в центъра и по места. И само поради тази причина все още не е въведена биометрията, или по-скоро отпечатъкът от пръст, който се използва при гласуването, така че това ще бъде решено тези дни, за да отпаднат и тези внушения и съмнения, които се правят от ГЕРБ, за да се удари още в зародиш авторитетът на парламента. А иначе снимките от балкона... несериозно е.

Какви ще са най-сериозните различия в парламентарните . . .

Защото, вижте, защото вижте, господин Вълчев, дори парламентарната опозиция, има едно просто средство по действащия правилник и по бъдещия правилник, който аз вярвам ще бъде приет тази седмица. В пленарната зала искаш проверка на кворума. Много е просто това средство, вместо да правиш снимки с телефоните от балкона. Много е просто. Ако си вътре в пленарната зала, демократичните правила позволяват ти да докажеш има или няма кворум, чрез преброяване, а не да седиш на балкона и снимки със съмнително, така... със съмнително съдържание да ги пускаш в медиите. Но, живот и здраве, така разбират парламентаризма колегите от ГЕРБ.

Какви ще са най-сериозните различия в парламентарните практики спрямо предишния парламент? От това, което излиза в медиите, излиза, че комисиите ще правят парламентарен контрол, също, че ще има парламентарен контрол след заседанията на кабинета. Друго нещо, значимо, ново?

Първото, първото важно нещо, което е ново не само в сравнение с предишния парламент, а въобще от парламентарната практика на последните над 20 години, е засиленият парламентарен контрол. Въвежда се ад хок контролът, именно този, когато идват министрите, без предварително да са подготвени, и представят политики, отговарят за политики пред комисиите и в планарна зала. Смятам, че това е отговор на обществените очаквания за засиления парламентарен контрол. На втора място - създаване на специална комисия, която да обърне много сериозно внимание на гражданските инициативи, на неправителствените организации, за да може парламентът да бъде много по-достъпен, много по-отворен за това, което хората искат, за техния глас. Другото, което смятам, че парламентът е длъжен на българските граждани, 42-ят, е едно по-сериозно отношение към конституцията. Има редица решения на Конституционния съд от предишния мандат, които отменят определени текстове на закони като противоконституционни. Има изискване органът, който е приел противоконституционния акт, в определен срок да премахне последиците. Това не сторено.

За кои по-важни закони говорите?

Ами мога да ви кажа, включително и закона за отнемане на имуществото, не го цитирам точно, незаконно, да.

В момента в Конституционния съд отново има дело, доколкото знам.

Да, има вече и решение. Но всеки акт на Конституционния съд трябва да бъде прочетен внимателно и да бъдат направени съответните законодателни промени. Това не е сторено. Става въпрос поне за, аз се сещам за двайсетина такива случаи, в които парламентът си е затворил очите да премахне последиците от акта, който е прогласен за противоконституционен или от нормата, която е. Другото, което смятам, че е изключително важно пак в контекста на парламентарния контрол или надзор - има около 40-50 доклада на органи, избирани от парламента изцяло или частично, отчети, които не са гледани в Народното събрание. От 2011 година отчетите на Висшия съдебен съвет, на главния прокурор, на Върховния касационен, на Върховния административен съд не са дискутирани в пленарна зала, отчетът на инспектората. А вече постъпват отчетите за 2012 година. И така... включително отчетът за бюджета за 2009 година не е гледан, господин Вълчев. Е, значи ние прокарахме в конституцията тези текстове, които дават възможност за засилената отчетност на всички тези... освен на правителството и на различните агенции, на различните регулаторни органи, а парламентът е пренебрегнал тази си основна функция да осъществява къде парламентарен контрол по отношение на изпълнителната власт, къде отчетност и надзор, защото контрол върху съдебната власт няма. Тази функция трябва сериозно да бъде засилена. Защо иначе тези хора правят тези отчети. А оттам се вадят изводите за съответни промени в законите, оттам се вижда тези органи доколко работят в полза на обществото, на гражданите или пък в някакъв друг интерес.

Предвиждате ли преразглеждане на решения на предишния парламент, например за АЕЦ "Белене"?

Това е въпрос на политическите фракции, на оформящото се мнозинство, и аз няма да... няма да коментирам.

А вашата, вашата фракция?

Няма да коментирам. При всички случаи нашата позиция за АЕЦ "Белене" е многократно артикулирана, ясна е и не бива тя да бъде в центъра на работата в
следващите месеци.

Има ли правен проблем обаче, ако българският парламент е казал, че няма да се строи АЕЦ "Белене", българското правителство да ходи да търси инвеститори за АЕЦ "Белене"?

Сега, въпросът референдум. . .

Затова е важен въпросът дали трябва да се преразгледа решението от парламента.

А българският народ какво е казал на референдума? Попадаме в един омагьосан кръг от юридически решения. Смятам, че всеки парламент е в правото си да ревизира актове на предишния.

Аз това ви попитах.

И изхождайки от това правило, случаят АЕЦ "Белене" не може да бъде изключение.

Кои други закони е важно да бъдат променени, извън тези, които изброихте, в енергийната сфера, в социалната сфера? След малко ще коментираме в сферата на сигурността. Говори се за нов закон за обществените поръчки, че готвите ДПС и БСП. Вярно ли е?

Вижте, не е редно председателят на парламента да формира дневния ред на парламентарните групи. Но и в тази сфера определено са необходими промени. Тези дни постъпи при мен един доста сериозен доклад, може би около 100 страници, от Комисията за защита на конкуренцията, където се очертават сериозни законодателни слабости, проблеми в закона. Даже не съм успял да го изчета. Очевидно е, че и в тази сфера ще са необходими решения, но. . .

По-големият въпрос е дали ще подкрепяте изцяло ново законодателство, например нов Закон за обществените поръчки, нов Наказателен кодекс, чисто нов, или сте привърженик на другото разбиране в правото, че натрупването е по-доброто решение, че успешните държави по света са тези, които имат по 200, по 300 години един закон, който може да звучи в някои части архаично, но това е по-добре от това да си сменяш непрекъснато законите?

Това споделям, второто, и то защото нашият опит от последните 20 години. . . когато мощно, с представяне пред медиите, сме приемали нови закони, се вижда, че точно на шестия месец започваме отново да ги променяме. Има още една причина за това. Съдебната практика е нещо консервативно и устойчиво, то е онази част от правовата държава, която е малко по-незабележима, но която се трупа с десетки години, трупа се с интелектуалния принос на десетки, на стотици висши магистрати. . . и не бива с лека ръка това да се отхвърля. Така че аз съм за необходими и разумни промени на действащи закони. Защото още от римско време опитите да надграждаш. . . да откриваш нещо ново в правото не са кой знае колко успешни. Така че, ето, примерно французите имат Код пенал от времето на Наполеон.

Наполеоновия. . .

Да. И преди десетина-петнадесет години направиха един Нуово Код пенал, който всъщност е едно сериозно изменение и допълнение на определени текстове с оглед развитието на обществените отношения, но основните състави са такива, каквито са от времето на Наполеон.

Трябва ли да се преразгледа имунитетът на депутатите? И без това всички се отказват, когато им поискат имунитета, с аргумента, че така ще изчистят името си. Очертават се неясноти дали този имунитет спасява от дела за клевета. Софийският окръжен съд например бил спрял делото срещу Цветан Цветанов за клевета, образувано по жалба на бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Според вас трябва ли България тук да направи по-сериозна промяна?

Не, не само защото в европейските страни има по-големи защити на парламентите, на функционирането на парламентите, включително и в Европейския парламент, а защото този имунитет беше намален на минимума. . . с конституционните промен....включително и магистратските имунитети. И е добре, когато една независима власт, каквато е обвинението, поиска, поиска имунитета на народния представител, обществото и асамблеята да разбере за какво. Мисля, че това дисциплинира обвинението да събира сериозни доказателства. . . и да не може по този начин да влияе на един или друг народен представител. Имунитетът не е в полза на отделния народен представител. Имунитетът е в полза на независимото функциониране на асамблеята, на Народното събрание. . .

Ще подкрепите ли. . .

И той е на такова минимално равнище в момента, че е далеч под европейските стандарти. Смятам, че по-нататък не бива да се отива.

Ще подкрепите ли искането на главния прокурор за пореден втори имунитет, този път на депутат от Движението за права и свободи, заради обвинения в данъчни престъпления?

За един председател на парламента искането на имунитети не е най-щастливият ден от парламентарната му работа. Но нека се запознаем с искането, нека да видим доказателствата. Ще изчакам разумно време народният представител, по отношение на който е искането, да заяви волята си евентуално за отказ. Така че аз в никакъв случай не мога да подкрепям или да не подкрепям едно искане на главния прокурор, защото той е представител на независимата съдебна власт.

Защо първата важна законодателна промяна на този парламент беше местенето на ГДБОП от МВР в ДАНС?

Имаше обществени очаквания, натрупани обществени очаквания, за промени във функционирането на службите за сигурност. Имаше тежки съмнения през последните години, че специално тази служба за борба с организираната престъпност е политизирана, че се използва за политически и бизнес натиск, че редица казуси, които
придобиха публичност, не се решават в рамките на закона, а в рамките на политическата целесъобразност. Това е отговор на обществените очаквания. Включително вътре в системата на МВР по отношение на работата на тази главна дирекция, каквато беше направена по времето на господин Цветанов и която получи изключително, така, високи очаквания и правомощия, ако щете, невинаги произтичащи от закона, отношението и вътре в системата на МВР никак не е еднозначно.

Ние ще направим специален дебат след малко на тази тема. А кой ще избира ръководителя на ДАТО, в която ще се превърне службата към МВР, която отговаряше за подслушванията?

Там се случват няколко неща, също в унисон с обществените очаквания и скандалите, тежките скандали, в последните години със злоупотребата със специални разузнавателни средства, още от времето на Ваньо Танов, скандала с Ваньо Танов, Мишо Бирата, извинявам се, че използвам такива познати етикети, и се стигне до последния случай от тази година. Нова конструкция при запазване на парламентарния контрол, който го имаше в 41-ото Народно събрание върху дейността на техническите служби, перманентно действащо бюро, което беше отменено от предишната власт, перманентно действащо бюро и изваждане на прекия контрол от заявителя, най-стандартния заявител МВР или пък прокуратурата, равна отдалеченост от заявителите. .

Ще подкрепите ли искането на Българския хелзинкски комитет за реален съдебен контрол при разрешаването на специални разузнавателни средства? Те имат предвид това, че в момента съдиите дават разрешенията за подслушване, без да са видели самото оперативно дело, въз основа на което дават това разрешение.

Да, но как точно ще стане ще се види при конкретните текстове - дали съдиите ще гледат самото оперативно дело на принципа необходимо да се знае, или пък ще се изисква от тези, които заявяват използването, много по-подробно да мотивират изискуемите от закона обстоятелства, да са изчерпани другите средства за събиране на доказателства, да има опасност деецът да се укрие. Всички тези неща, които в момента само формално, бланково се слагат на масата на съда, трябва да присъстват в мотивирането на искането. Но още една линия на контрол, която пропускам, която много трудно технически ще бъде прокарана, но всъщност има възможност да се започне и тази дискусия и този разговор - контрол чрез бюджета, контрол чрез бюджета на използването на специалните разузнавателни средства. Защото ниската ефективност, видимо от статистиките за последните 3-4 години. . . съотношението между използвани като веществени доказателствени средства в съда и използвани. . . специални разузнавателни средства постоянно пада, пада като съотношение. . .

Кой. . .

Това трябва да се избегне, и то чрез натиск, бюджетен натиск върху заявителите.

Тоест, който поръчва подслушването, да го плати.

Да, да бъде така добър да си прави сметка и да не иска, да не иска използване на специални разузнавателни средства, защото освен че това е флагрантно нарушаване на човешки права, това е и доста скъпо удоволствие. И в крайна сметка тези, които искат да го ползват, трябва да доказват неговата ефикасност.

Не отговорихте на въпроса кой ще посочва ръководителя на новата агенция за това техническо осигуряване.

Разбира се, че това е въпрос, който ще се реши в рамките на правителството и парламента.

Според вас парламентът ли трябва да го избере, или правителството да го посочи?

Това е въпрос, който ще се реши между първо и второ четене. Но аз смятам, че парламентът ще има засилени функции както по отношение на ДАНС, така и по отношение на тази агенция.

Подкрепяте ли това, което казва Камен Костадинов от ДПС в "24 часа", че мегакомисия в парламента трябва да контролира всички служби - ДАНС, разузнаването, военната информация, специалните разузнавателни средства?

Все още тази дискусия продължава. Има и предимства, контрол върху една по-интегрирана информация, има и недостатъци. По принцип в Европа решенията се постигат в малки групи, за да не изтича информация. Но няма пречка да има една голяма комисия и съответни подкомисии, за да постигнем и двете - интегрираност на контрола върху отделните служби и затваряне на тази твърде чувствителна информация в по-малък състав.

Днес ГЕРБ застава зад протест срещу връщането на пушенето на обществени места, на закрити пространства. Каква е вашата позиция - "за" или "против" отмяната на тази забрана сте?

Никой няма намерение да връща забраната. . . да премахва забраната за пушене в закрити помещения. Това, което се предлага като друго решение от сега съществуващото, е да остане разделният режим като преходен период, преходен период към пълната забрана.

Големият проблем е там, където не може да се раздели, кой ще бъде принципът, дали ще се избира. . .

това е въпрос на дискусия. . .

Кое е важното за България - изборът на едно семейство с дете да реши във всяко едно заведение, което само по себе си не може да се раздели, да седне, или изборът на ресторантьора дали да бъде за пушене, или не?

Спекулативно поставяте въпроса. . .

Не. Защо? Аз се сблъсквам непрекъснато с този проблем, докато беше вашата. . . вашето управление, когато въведохте този режим и дадохте избор на ресторантите. . .

Не, не, този режим. . .

Разделният режим.

Разделният режим се въведе по времето на ГЕРБ.

Да, вие го. . . Не.

По времето на ГЕРБ. . .

А при вас как беше?

При нас беше разрешено пушенето в заведенията. По времето на ГЕРБ се въведе сепарираният режим. . .

Добре, този режим. . .

. . . помещения за пушачи и непушачи. Но искам да ви върна към Цеко Торбов, какво казва той. . .

Това е един голям професор, да кажем.

Да, да. Той казва, че законът е воля на управляващите да. . . определени правила на поведение и воля на гражданите да се подчинят. От тази крайна стъпка по отношение на пушенето какво се постигна? Масово законът се нарушава. Масово глобите растат и
ефект не се постига. Удариха се тези, които направиха инвестиции в разделни помещения, защото повярваха на държавата, че това е преходен период, който ще продължи.

Пицариите в парка "Заимов", които не могат да бъдат разделени, в парка, в който се разхождат семействата с деца, трябва ли да им бъде разрешено да избират и да ги затворят на практика, както беше известно време, за децата?

Е, в пицариите в парка "Заимов" за децата не трябва да се пуши.

Ами, те ще се кръстят ресторанти.

Ами, тогава няма да ходят деца там.

Да, тоест в парковете например децата няма да могат да ходят в заведения.

Сега, искам да влизам в конкретика. . . в парковете, в болниците, в детските градини. Големият въпрос е друг, че трябва да приведем закона в някакво съответствие към реалната обстановка на обществените отношения и да се върви към премахване на пушенето, но с постепенни мерки и с мерки, с които държавата може да бъде прогнозируем партньор, а не шоково. . . от утре казваме - няма да се краде. . .

Ще излиза ли парламентът в лятна ваканция?

Априори този въпрос не стои. Парламентът ще отговори на всички законодателни намерения на правителството, ние сме длъжни да го сторим. Имаме доста работа по реализиране на парламентарния контрол и отчетност за това, което ни е останало наследство от предишния парламент по отношение на отчетите, докладите. Но аз смятам, че нормалността на политическия живот предполага да има и парламентът своята ваканция. Защото принципът - залудо работи, залудо не стой, и тези стахановски напъни не винаги водят до най-добрите продукти след това.