Мадлен Алгафари е сред най-известните психотерапевти в България.Освен, че надниква в душите на хората, Мадлен пише и книги, сред които „Мира нямам“, „Чувствам, следователно съм“, „Приказки за пораснали деца“. Факт е и най-новата „Пътят на сърцето“, която се ражда по време на последното й пътешествие – пътя Камино де Сантяго, който известната психоложка извървява със още три свои приятелки. За пътя вътре в нея, новата книга, емоциите и чувствата – в едно интервю на dariknews.bg
Мадлен, да започнем с едно твое пътуване от съвсем скоро – пътят Камино, как реши да тръгнеш, с кого беше? Мадлен Алгафари: Роди се идеята много отдавна. Още, когато четях на Шърли Маклейн книгата „Камино“, после „Алхимикът“. Някъде беше ученическа възраст. Като малка много често съм обикаляла по планините по нашите български, родни. Баща ми водеше групи. Някъде дълбоко в мен имашеголям глад за дивото, за пустото, високото, въздуха, пиленцата, тревата, дърветата. Миналата година заедно с още три колежки приятелки решихме, че си подаряваме това преживяване. Всяка една си имашесобствен повод за да си самоподари преживяването. За мен беше петдесетия ми юбилей. И така се случи. Организирахме го цяла година, защото 40 дни не е лесно да се отделят за време за себе си.
Снимка: Личен архив
По-променена ли се върна от там? Мадлен Алгафари: Забавена, по-укротена, по-щадяща, доста по-щадящо към себе си отношение и се опитвам да го запазя. Защото иначе начинът ми на живот е голям вентилатор.
Там ли се роди идеята за новата ти книга „Пътят на сърцето“? Мадлен Алгафари: То не е имало идея. Има неща, които ме пишат мен, не ги пиша аз.Настигат ме. Понеже човек, като излезе малко от динамиката на ежедневието, изключи телефоните и се свържеш с природата, земята, калта, с водата, с птиците, облаците, се отваря пространство да си чуеш вътрешния глас много силно. Тогава започват да валят текстове, стихове, повечето са в поетична форма, някои са импресии, дори имам просто разсъждения от дневника си. За пътя отвън се разказва по-лесно – къде бяхме, какво видяхме, коя катедрала, какви хора, природата…Но за това, което се случва вътре по време на пътуването, защотопътуването винаги е вътре, откъдето и да тръгнеш все до себе си стигаш. Всеки път води до себе си. Не съм имала даже изобщо идея нещо да пиша. Винаги си ходя с едно тефтерче,защото ме настигат думите в най-неочаквани ситуации. Там обаче през деня записвах на телефона като ходих за да не спирам и вечер си ги свалях в тефтерчето. Странното беше, че точно колкото странички имаше тефтерчето – точно толкова странички се родиха и напълниха.
Снимка: Личен архив
Кога е официалната премиера, къде? Мадлен Алгафари: Не знам дали ще правя някаква отделна премиера. По-скоро като си празнувам юбилея на 4-ти ноември ще прочета нещо на гостите, които ще си поканя.
Една от книгите ти се казва „Чувствам, следователно съм“, доколко е важно да можем да определяме какво чувстваме? Мадлен Алгафари: Дотолкова доколкото трябва да се срещнем със себе си. Ако човек не може да определи какво чувства – той не познава себе си. Докато е наясно само какво мисли, това не е себе си. Себе си не е мислите, а преживяването.
Снимка: Личен архив
Каква е разликата между чувства и емоции? Мадлен Алгафари: Има цяла глава в книгата, която е посветена да обясни тази разлика, защото е важно. Емоционалната интелигентност за съжаление не е така добре развита, както рационалния интелект у днешния човек. Емоцията е моментна реакция, тя винаги е реакция, трябва да има стимул – външен, конкретен. Тя има адресна регистрация стомашно-чревния тракт, там живеят емоциите, пък сърцето е адресната регистрация на чувствата. Емоциите са по-краткотрайни, те са по-скоро към биологичната ни природа. Докато чувствата вече самного по-дълготрайни, в тях вече има елемент на представа. Те не се нуждаят от моментен стимул. Те са дълбоки, трайни. Не са непременно ре-акция, към социалната ни природа са отнесени. В тях вече има и морално оценъчен елемент.
Притъпяването на чувствата и емоциите ли ни разболява? Мадлен Алгафари: Самата думичка емоция „е“ идва от енерджи, „моция“ от латински е движение. Това е най-естественият инструмент за комуникация да изразим какво преживяваме. Ако ги стискаме бавно и полека започват да се образуват симптоми, които не са нищо други освен сигнали за това, че не сме пуснали емоцията да бъде изразена. Опростителско е. Потисне ли се някаква емоция, понеже нищо не се губи и само се видоизменя, тя избива на едно друго ниво. Ако не може на поведенческо, емоционално да бъде изразена, тя отива на телесна.
Кога човек трябва да се обърне към терапевт, сам ли разбира, че има такава необходимост? Мадлен Алгафари: Не е необходимо да има симптоми. Много пъти хората напоследък търсят просто порастване. Онова, което е по-различно от преди 20 и няколко години, когато със специалност „психотерапията“ започнах да се занимавам е, че все повече са хората, които казват „Искам да раста“, „Искам да се развивам“. Не защото съм получил панически атаки и съм депресивен или непременно имам някакъв телесен симптом, а защото започват да осъзнават, че това е доброволното израстване, което позволява живеене по един по-здравословен и щастлив начин.
Снимка: Личен архив
Кое е нещото, което ти се иска повече хора да чуя и да разберат? Мадлен Алгафари: Да се чуват. Да се слушат себе си. Да правят разлика между чувам мислите си и чувам емоциите си. Защото себе си действително е в преживяването и да се подлагат под съмнение. Никой от нас не е съвършен и слава богу, иначе нямаше да има към какво да вървим напред и да се стремим. Щеше сигурно да е много безсмислено и скучно. Но винаги можеш да до-подобриш нещо у себе си и да го направиш по-истинно и да търсиш осъзнатост.
