Опрощаването на лихвите по дължимите данъци и осигуровки може да подкрепи коректния бизнес в условията на икономическа криза. Тезата е на председателя на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова. В интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе тя даде знак, че в групата на ГЕРБ подкрепят обмисляната от властта идея за лихвена амнистия, но уточни че подобно решение може да се вземе едва след като НАП представи анализ за размера и вида на декларираните, но неплатени стари задължения и онези от тях, които могат да бъдат събрани.
Все още не е ясно дали ще има увеличение на пенсиите от 1 юли тази година - всичко зависи от приходите в бюджета, каза още в интервюто си за Дарик Менда Стоянова. „Не мога да кажа нищо категорично с днешна дата и да лъжа хората", посочи шефката на бюджетната комисия.
Преди два дни икономисти попитаха властта какво правим с бюджета при ръст на икономиката под един процент, тоест под заложения. Препоръчаха на властта за изготви авариен икономически план. Вие лично имате ли притеснения за бюджета, състоянието на фискалния резерв и икономиката?
На този етап нямаме данни за притеснения по няколко причини. Първо, прогнозата за приходите за Бюджет 2012 беше направена при прогноза от ръст на икономиката от 1 на сто, което е доста консервативно. Така че ако наистина тази прогноза се сбъдне и ръстът бъде един процент, не би трябвало да имаме притеснение по това, че цифрите, които Народното събрание прие, ще бъдат изпълнени. Ако погледнем отчета за месеците януари и февруари, а за март не е излязъл окончателният, но имаме предварителни данни, ще видим, че приходите на държавата се движат по план, те са повече от това, което е било събрано през същия период на 2011 година. Тоест това е още един сигнал, който не буди безпокойство. Безпокойството, което икономистите на форума, който имаха, изказаха, се състоеше в това дали Европа няма да влезе в нова вълна на рецесия, което неминуемо ще се отрази и върху развитието на българската икономика. Ние сме казвали нееднократно, че българската икономика е отворена, тя е зависима както от вноса на суровини, енергийни ресурси, което е изключително важно, така и от износа на наша продукция предимно за Европейския съюз. Разбира се, и за други страни, но в много по-малък размер. Така че едни опасения за нова рецесия в еврозоната наистина биха повлияли негативно и върху българската икономика. В този аспект може би техните притеснения биха могли да бъдат обсъдени.
Те виждат вече такива данни, че Европа поне по някои данни навлиза в период на рецесия и тъкмо затова казват, че дълг може да се плаща и с парите от приватизация, и с излишъци, а не с нови задължение. Има ли опция ГЕРБ да ревизира това решение на кабинета да се емитират ДЦК в евро на международните финансови пазари?
Не, няма такава опция и смятам, че това решение беше взето след сериозни дебати, включително от всички слоеве извън Министерството на финансите. БНБ е на това мнение. различните икономически формации месеци наред говориха, че министърът на финансите трябва да започне подготовката за емитиране на нов държавен дълг. Но аз искам да обърна внимание тук: за да заменим друг държавен дълг. Това не означава, че България ще увеличи своя дълг. Напротив, тя ще го запази на същото равнище, което е и сега, а то е достатъчно ниско - 15,5 на сто от БВП. България е втората страна в Европа след Естония с най-нисък външен дълг. И аз смятам, че това ни дава всички основания да направим точно тази крачка - да заменим старите брейди облигации с нов дълг. Дано да бъде успешна емисията и лихвите по новия дълг вероятно ще бъдат доста по-ниски от лихвите, които плащаме и плащахме през последните години за брейди облигациите. Така че смятам, че това е правилното решение. То е по-скоро консенсусно мнение на почти всички водещи икономисти и смятам, че трябва да бъде реализирано.
Доста от икономистите, обаче, и политически фигури коментираха този ход като твърде закъснял и дори изразиха опасения, че и в сегашната ситуация при не особено стабилната обстановка и в Гърция преди избори и на фона на напрежението и протестите там може да не се окаже устпешно едно такова емитиране на наши книжа на международните пазари.
Има най-различни мнения. Всеки се опитва да бъде оригинален и интересен. Ако това беше направено по-рано ,може би мнението щеше да бъде, че е направено твърде рано при едни неизгодни условия. В момента обстановката на пазарите е относително спокойна. Ние видяхме, че много европейски държави реализират успешни емисии и смятам, че изобщо моментът не е пропуснат, а може би след година-две анализът ще покаже, че е бил един от най-подходящите. Много е трудно или по-скоро е много лесно да даваш оценки от дистанцията на времето. А след година-две да се даде оценка дали това е била успешна емисия, дали лихвите са били достатъчно ниски. Защото какво значи успешна емисия? На първо място това е да има интерес към нея и всички емитирани ДЦК да бъдат купени от съответните инвеститори. Второто е нивото на лихвата, при която ще бъде реализирана тази емисия. Така че ми се струва, че най-различни икономисти се опитват да дадат своята оценка, за да бъдат по-интересни или пък след време да кажат „Ето, аз нали ви казах".
Като говорим за търсене на ресурс за покриване на стария дълг, какво стана с предложенията за промени в закона за т. нар. Сребърен фонд? В групата на ГЕРБ в парламента подкрепят ли се идеите да се удължи този срок, след който да могат да се ползват парите за пенсии с десет години до 2028 година. Има ли консенсус по този въпрос?
Дебатът, който се водеше до момента относно предложението за промяна в закона за така наречения Сребърен фонд, искам само да припомня, че в момента законът за Сребърния фонд дава възможност парите от него да бъдат инвестирани в чуждестранни ДЦК с висок рейтинг, разбира се, но не разрешава те да бъдат инвестирани в български ДЦК. Ако мога да го преведа това означава, че можем да дадем парите германската икономика да работи с тях или италианската икономика или някоя друга, но не можем да ги дадем да работи с тях българската икономика. Това е в момента. Какво води след себе си тази промяна, която евентуално би дала възможност тези пари да бъдат инвестирани в български ДЦК? От една страна, е въпросът изобщо трябва ли да ги инвестираме тези пари където и да било или трябва да ги държим кеш, в наличност по банковите сметки на БНБ.
Всички май са единодушни, че трябва да се управляват по-добре тези пари и с по-добра доходност.
Точно така. Какво означава да се управлява добре? Това означава те да бъдат вложени в нисколихвени активи, които да носят някакъв доход, защото смисълът на тези пари е да растат до 2028 или 2029-а, която година си изберем и едва тогава да бъдат използвани по някаква схема за подпомагане на пенсионната система. Всички са единодушни, че трябва да бъдат управлявани именно чрез влагането им в нискорискови активи. И сега въпросът е нискорискови ли са българските ДЦК? За мен са нискорискови, защото държавата с целия си потенциал стои зад тях. Ако ние кажем, че това е висок риск, означава ние да кажем, че държавата няма да изпълни дълговите си задължения след пет-шест-десет години.
Разбрах тезата Ви.
Разбира се, че това е несериозно. Ако погледнем закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване през последните години, включително и за 2012 година, ние ще видим, че държавата внася във фонд „Пенсии" над 4 млрд. лв. годишно. Всяка година. Означава, че ако държавата не може да си плати ДЦК-тата на Сребърния фонд, тя пет пъти по-малко може да внесе тези 4,5 млрд., което означава срутване на пенсионната система. Нали разбирате, че такъв сценарий е невъзможен. Така че ми се струва твърде спекулативно това постоянно тръбене, че ако те бъдат вложени в български ДЦК, това е високорисково. Друг е въпросът, че дебатът, който се водеше до момента, беше дали тези пари чрез операцията ДЦК няма да бъдат използвани за плащане на външния дълг. Мисля, че с решението, което правителството взе миналата седмица...
За емитиране на ДЦК на външните пазари.
...имаме ясен отговор на този въпрос.
Тепърва очевидно ще дебатирате по промените в този закон. Ясна стана тезата ви в подкрепа на това да се инвестират средства от Сребърния фонд в наши ДЦК, но понеже заговорихме за пенсии. Вече сме средата на април, може ли да се каже сигурно, че през юли ще има повишение на пенсиите и какво би попречило това да стане. Все пак говорим за политическо решение.
Вижте, този въпрос е свързан с първия въпрос, по който ние дискутирахме. Икономисти смятат, че България е застрашена от рецесията в Европа, че България няма да може да изпълни приходите си и трябва да мисли за балансиран бюджет, а това при неизпълнение на приходите означава рязко свиване на разходите и едновременно с това искате от мен да дам прогноза, че от 1 юли ще има увеличение на пенсиите. Нали разбирате, че тези двете неща са абсолютно противоположни като тези. Аз не мога да твърдя как ще се развиват приходите в българския бюджет в посока на по-високи приходи от тези, които са планирани. Защото това е евентуалният източник за някакво повишаване на пенсиите.
Нищо категорично не можете да кажете към днешна дата.
Да. Категорично не мога да кажа и да лъжа хората.
Стана ясно, че кабинетът отново обмисля онази идея, която не за първи път се появява в публичното пространство - възможност да се въведе един вид амнистия за дължими лихви по както невнесени данъци, така и осигуровки. Разработват се вече няколко варианта за опрощаване на тези лихви. Подкрепяте ли една подобна стъпка?
Всичко зависи от няколко неща. Първо, какво включва тази стъпка, за какъв времеви прозорец говорим и в крайна сметка е много важно да се запознаем с конкретните цифри - колко са тези задължения, които са доброволно декларирани от фирмите и гражданите, но поради липса на средства не са платени, каква част реално са събираеми по критериите на Националната агенция за приходите и каква прогноза биха направили колегите от НАП за такъв данъчен прозорец, тоест каква сума би могла да бъде събрана, стимулирайки в такъв хоризонт едно такова плащане. Едва тогава ще може категорично да се каже заслужава ли си наистина да се направи една стъпка и да се каже: независимо че вие сте били не съвсем коректни към държавата, ние сега ви даваме шанс да внесете своите задължения и да опростим лихвите за тях. Повечето икономисти се изказаха, че това не е честно спрямо онези, които са си плащали навреме.
Факт. Винаги този въпрос предизвиква дебати, но каква сума би си струвала една подобна не особено дисциплинираща стъпка.
Аз за съжаление не съм запозната с цифрите. Поръчала съм да ми изпратят този анализ, ако той съществува и какви цифри той включва и едва тогава ще можем всички ние да коментираме. Но тук разсъждавайки върху този въпрос, Вие казахте, че се повдига периодически и досега не е намерил положително решение. Но сега ситуацията е малко по-различна - доста работещи фирми, които имат перспективи да продължат своя бизнес и да запазят работните места, които имат, са натрупали задължения, доброволно декларирани от тях. Тук не става дума за укрити данъци и осигуровки или някакви опити от страна на съответните работодатели те да бъдат намалени, а говорим за тези, които доброволно са били декларирани, но не са били внесени в пълен размер поради това, че фирмите са изпаднали в ситуация да платят заплати...
Бихте могли да помогнете на коректния бизнес по този начин.
Трябва да го гледаме и от този аспект. Фирмите, които биха се възползвали от този данъчен прозорец, вероятно ще са фирмите, които имат намерение и перспектива да запазят и разширят своето производство и работните места. Това е логиката. И може би трябва да разсъждаваме дали държавата в тази тежка икономическа ситуация на вътрешнофирмена задлъжнялост не подава по този начин ръка на бизнеса, а не да го гледаме непременно от негативната страна - ние сега ще стимулираме лошите за сметка на добрите. Защото не бива да делим този тип фирми на добри и лоши.
Аргумент ли ще бъдат и последните данни, които от НАП изнесоха за миналата година. Че данъчните са събрали 13 процента под заложения данък печалба. И ДДС е с по-малки приходи.
Този извод обаче трябва да бъде последван от още по-задълбочен анализ, който да казва на какво се дължат тези проценти по-малко, дали на това, че неправилно сме прогнозирали какви приходи от данък печалба очакваме, тоест ние сме ги смятали на база на предходни години, когато икономиката вървеше, или на декларирани, но неплатени от фирмите поради липса на средства суми за данък печалба. Ето тук е разковничето, НАП трябва да изнесе тези данни и на базата на тях ние да вземем това решение, за което говорим сега.
Разбрах тезата Ви, по-скоро сте склонна да разгледате една такава идея за вид данъчна ваканция в тази й форма. След Великденската ваканция ли ще променяте законодателството, след като вчера Конституционният съд отмени туристическия данък. Налага ли се бърза поправка.
Не се налага. Аз искам категорично да кажа, че Конституционният съд не е отменил туристическия данък. Той ще се изпълнява, плаща, определя така, както е записано в закона. Единственото, което КС отмени, това е минимумът, минималният праг под който фирмите не можеха да слязат, а именно за заетост на съответните легла под 30 на сто. Това е отменил Конституционният съд.
Тоест ще се действа на базата на предишното правило - според заетите легла и така ще се събират задълженията.
Да.
