Караджова: Ще си върнем акредитацията за търговия с вредни емисии

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова в „Седмицата” на Дарик.

Вие утре заминавате за Канкун, нали?

Да.

Това е мексикански град. В него ООН организира климатична конференция, поредната след срещата в Копенхаген. Каква ще е българската позиция за финансирането на фонда за адаптация на развиващите се страни към ефектите от климатичните промени? Ще дава ли България пари и колко?

Така, България е страна - член на Европейския съюз, и като такава е част от общата позиция на Европейския съюз. Каква е целта на срещата? Да се намери едно справедливо решение, така че всички държави в света да участват в този много важен процес по един начин, който да доведе до резултати. Какво означава това? Няколко непосредствени цели са поставени в Канкун - да се стигне до балансирани решения по пет-шест групи технически въпроси, това са въпросите, свързани с начините и методиките, по които ще се правят измерванията на емисиите на парникови газове, така че да сме уверени, че всички страни мерят по един и същи начин и по един и същи начин отчитат своя принос в намаляване на емисиите на парникови газове...

А как е сега, как е сега? Сега кой мери?

Има проблеми в самата методика, в начина, по който страните това извършват. Някои от страните, третите страни, дори не желаят да има такова измерване и да се прилагат определени стандарти. Така че това е нещо, което... работните експертни групи са достигнали до един добър консенсус. И смятам, че ще има решение по този въпрос.

Е, то трябва да има някой външен общ орган, който да обикаля, нещо като инспекцията за...

Междувпрочем, в Европейския съюз този процес е добре регламентиран. Спомняте си, че преди известно време на България беше отнета акредитацията да участва в механизмите за продажба на емисии на парникови газове, и европейска, и международна, именно защото 2007 и 2008 г. България,... и 2009 г., беше предала доклади, които не бяха достатъчно достоверни, с достатъчно качествена информация. Тези доклади са предадени март месец 2009 г. Знаете, че е един много голям приоритет за нашето министерство, за мен като министър беше да установим една европейска система за инвентаризация на емисиите на парникови газове. Слава богу, справихме. Сега, октомври месец, беше мисия от страна на конвенцията. Оцениха много високо това, което сме постигнали. И вярвам, че до началото на следващата година ние ще имаме върната акредитация...

И България отново ще може да търгува с...

Да, точно така.

... парниковите...

Така че това е една от целите - да се постигне решение по този въпрос. Освен това...

Само, за да завършим с този въпрос, как обаче ще бъдат накарани... ще има ли орган, някаква организация или институция в световен мащаб, която да ходи и да проверява всичко това? Ще се съгласят ли на това африканците, латиноамериканците, азиатците?

Ами, това е целта - да се съгласят. И мисля, че ще се съгласят.

Целта е да има такава институция, която да проверява кой колко цапа?

Да, да. И в момента към работните органи на конвенцията има експерти, има звена, които правят тези проверки периодично. И всъщност една такава одитираща група беше в България сега, октомври месец.

България е „за” по този въпрос?

Да, абсолютно „за”. Иначе всеки ще декларира...

Защото ние пък сме от вечните заподозрени пък, че нещо лъжем.

Нещо повече, искам да ви кажа, че наистина създаването на една система за инвентаризация е много важна, но не е и толкова лесен процес. Това означава, че трябва да се изработват, генерират данни за емисиите от транспорта, от енергетиката, от депонирането на отпадъците, от индустрията, от много отрасли, да се генерират данни навреме. Второ - тези данни да са верни. Значи трябва да има система за качество...

Да проверява.

... която да удостоверява, че тези данни са верни...

Хайде да отидем сега към...

Така че ние създадохме тази система. Съвсем наскоро на работна група в Европейската комисия дори България е била дадена за пример, мои колеги бяха, че е успяла блестящо да се справи с този въпрос. И съответно и други държави, които имат проблем, биха могли да постъпят така, както ние.

Да отидем към темата за парите, която ще е другата голяма тема. Общо взето, тезата на Африка, на Латинска Америка, че през XVIII, XIX и XX век, когато западноевропейските и Северна Америка страни са се развивали, това е ставало на гърба на колонизираните народи в трите континента - Азия, Африка и Латинска Америка, и сега не е честно на тях да им се каже, когато те започват да се развиват - сега вие няма да цапате, ние си оправихме живота и затова недейте да цапате. И тези държави, т.нар. развиващи се държави, казват - искаме пари, които да компенсират това, че ние няма да можем да се развием, както вие сте го правили няколко века на наш гръб. Въпросът е колко струва това? Каква е българската позиция? Ще бъдат ли събрани... Нали първоначално в Копенхаген...

За бързия старт.

... се говореше за 30 милиарда долара до 2012 г.

Да, това е бързият старт, както го наричат, на процеса. Мисля, че и сега се отделят в световен мащаб по линия на много международни фондове немалко средства за страните от третия свят именно в тази посока, за борба с...

Тези са 30 милиарда, а имало 5.

... за изсичането на тропическите гори. Знаете, че това е най-сериозният, един от най-сериозните проблеми за компенсации в тази връзка. България според възможностите, знаете, заяви, че ще отдели за двете години по 20 000 евро. Това е възможността на нашата държава в момента. Оттам насетне... в момента ще се водят преговорите. Но още по-важната тема е за ефективното изразходване на тези средства, така че...

Не, то като си дал 20 000 евро, може би не си в положението ти да поставяш въпроса как ще се похарчат...

Не, не говоря само за нашите 20 000 евро, говоря за всички пари, които Европейският съюз и другите развити страни влагат в този процес, за наистина доброто и ефективно изразходване на тези средства, за контрола на изразходването на тези средства.

Т.е. България обаче ще подкрепя теза, че трябва да са по-малко тези пари заради това, че самата тя дава малко, или напротив, тя ще е за много пари, но да ги дадат другите, които имат?

Мисля, че сме стигнали един баланс в този процес. Това е нашата възможност в момента, да отделяме толкова средства. Според мен още по-важното нещо в преговорите в Канкун е това да се подготви така, че в края на 2012 г. да се подпише наистина един правно обвързващ документ и наистина няколко страни, които са големи емитери, да станат страна по този процес.   

Т.е. да се замени действащият Протокол от Киото или по-скоро изтичащият Протокол от Киото.

Или да се замени, или, ако не се замени, да се надгради Протоколът от Киото, но важното е той да бъде подписан и от някои други страни с конкретни ангажименти.

Впрочем прави впечатление, че всеки път, като тръгнат да се събират световните лидери по въпроса за глобалното затопляне, специално в Европа настават зверски студове, което се случи сега в Западна Европа, студът идва и към нас като пълно опровержение на това, че има глобално затопляне. България има ли позиция по този иначе голям спор? Има държави като, мисля, че чешкият президент категорично застъпва тезата, че никакво затопляне няма и че не е резултат на човешка дейност промяната на природните условия.

И миналата година с вас си говорихме по тази тема. Аз не бих могла да отменя това, което над две хиляди учени в света твърдят. Това е голям панел към конвенцията по климата и едва ли е някаква световна конспирация. Вероятно има наистина много доказателства. Но това, което е по-важното, това, което аз твърдя, дори и най-големите скептици по въпроса трябва да са убедени, че тези мерки, които се предприемат за борба с климата, на практика са мерки, които водят до намаляване на. . . натиск върху природата, т.е. намаляване на други емисии. Ще ви кажа един простичък пример. Един от най-големите източници на емисии на парникови газове е енергетиката с конвенционални горива. Това са въглища, нефт, обичайните горива. Сменяйки технологиите в тези централи, на практика ние намаляваме изхвърлянето на азотни окиси, изхвърлянето на серни окиси, изхвърлянето на огромни количества прах. Едва ли някой се съмнява, че тези емисии трябва да бъдат сведени до минимум. Така че. . . и не само това, транспортът е един огромен източник за парникови газове с един много сериозен принос и в България, и по всички страни по света. Едва ли някой се съмнява, че емисиите, които са от автомобилния транспорт, това са сажди, отново прах, азотни окиси, трябва да бъдат намалени. Така че...

Ами, да започнем подред...

Така че и най-големите скептици, които смятат, че това са излишно хвърлени пари, за намаляване на емисиите на парникови газове, на практика са съгласни, че тези мерки трябва да се предприемат дори и по други причини. Или изсичането на горите. Горите, знаете, това е също нещо, което ще бъде предмет на преговори в Канкун, за земеползването, горите и т.н., да не занимавам слушателите с технически въпроси, но важното е да спре изсичането на тропическите гори, а и не само, и на другите гори в света. Така че тази мярка, дори да не е свързана с климата, мисля, че е много важна за опазване на биоразнообразието.

Да започнем с енергетиката.

Много е важно също водоохранната роля на горите, това да се запазят нашите води. Така че, бих казала, независимо дали се затопля или се застудява, тези мерки трябва да се предприемат. Те просто ще доведат и до други ефекти.

Защо не продължи да работи „Брикел” след обещанията от тази есен, че ще продължи да работи, и при положение, че Христо Ковачки твърдеше, че е намерил кредит, впрочем една банка го потвърди това, за тези сероочистки, които бяха нужни, за да продължи да работи? Питам ви, защото на 1 декември четири от шестте от котела на ТЕЦ „Брикел” в Гълъбово бяха запечатани по решение на вашето министерство и остават да работят само още два, и то само за зимата, с оглед осигуряване на отопление най-вече на обществени сгради в района, за които няма сега алтернатива.

Само да припомня, че са две причините „Брикел” да бъде изведен от експлоатация. Това е един от най-старите ТЕЦ-ове в България с най-остарели технологии и изключително замърсяващ околната среда в момента. Знаете, че има превишения на нивата на серни окиси в Гълъбово, на прах. Така че едва ли някой се съмнява, че трябва да се предприемат мерки, за да се стигне и в този град до едно добро качество на околната среда. От друга страна е поетият ангажимент, който е бил от самото предприятие избран, че след като изтекат 20 000 часа работа, след януари 2007 г., той ще преустанови своята работа. Тоест ясно е, и единият аргумент, и другият аргумент са достатъчни, за да си изпълнява „Брикел” задълженията, както всички останали. Имаше протести от страна на работници, синдикатите се бунтуваха. Но има правила, които са валидни за всички, включително и за „Брикел”. Единствено и само поради факта, че има 10 социални заведения, освен това, разбира се, и битови абонати, но особено социалните заведения, ... направихме известен компромис още...

А те догодина, тези социални заведения, с какво ще се топлят, като спрат и други два котела на ТЕЦ-а?

Сега, сега ще ви обясня. Тъй като нямаше възможност да се намери бърза алтернатива, просто сградите не са устроени така, че да минат в момента на ток или на някакво друго отопление, всяко от тези деца можеше да е нашите деца, абсурдна е ситуацията да не направим нещо. Така че това е малкият компромис, който се прави за няколко месеца. В решението на Министерски съвет, освен това поетапно извеждане първо на четирите котли и след три месеца или четири на другите два, има още няколко важни момента. Единият е свързан с разработването на програми за алтернативна заетост в района, което се извършва от моя колега Тотю Младенов. Той имаше още преди предложения, които нямаше желание да бъдат чути от другата страна. Освен това в решението има задължение на министъра на икономиката и енергетиката да уведоми кмета на Гълъбово да предприеме съответните мерки за осигуряване на алтернативно отопление на града. Експертните проучвания, които ни представиха колегите, показват, че един котел 3-мегаватов може да захрани целия град. Технически е абсолютно възможно. Има газова връзка в града. В решението на Министерския съвет също има и клауза, в която се казва, че министърът на финансите ще осигури тези средства. Така че оттук нататък нещата са в ръцете на кмета.

Т.е. напролет „Брикел” спира?

Да, „Брикел” спира и...

Вече няма намиране на кредити, обещания за сероочистващи инсталации, край, мандалото падна?

Абсолютно и неотменно. Затова се обръщам и към кмета на Гълъбово за бързи действия, така че да се изгради отоплението за следващия зимен сезон. А оттам нататък дали „Брикел”, след като преустанови дейността си, ще изгражда сероочистващи инсталации, ще се модернизира, това си е негово решение.

Може да тръгне пак.

Абсолютно, като си подаде документи, даже в министерството има подадени документи, но това е друго нещо, това е... просто си върви по друга линия.

Какво трябва да направи България, за да не получи глоба от Европейската комисия за прекалено прашни градове? Над 30 големи градове в България не спазвали изискванията на Европейския съюз да не надвишават допустимите норми за замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Т.е. ние самите сме си го признали това, не идва някой от Европейската комисия да мери тук, ние самите сме си признали, или някой го е премерил...

Не, всички страни членки... Първо да кажа, че това е дългогодишен проблем. Той не е от днес, не е от вчера, не е от миналата или от по-миналата година.

Всъщност само 6 или 7 държави... 20 от 27-те страни имат същия проблем.

Ами, такава ни е информацията. Т.е. това е дългогодишен проблем и проблем, който изисква и дълго решение по някои от мерките, които трябва да бъдат предприети.

Те изглеждат прости - общините трябва да мият например улиците, ама да ги мият, както съм виждал в германски градове - сутрин и вечер например, строителните фирми трябва да си чистят камионите, гумите, които извозват строителни отпадъци...

Да, може наистина...

... трябва да се използват не въглища, а брикети, евентуално дърва за отопление в някои от градовете, където се топлят така. И, разбира се, транспортът трябва да бъде с катализатори.

Няколко групи мерки следва да бъдат предприети, за да стигнем до нивата, които са безопасни за здравето на хората. Защото, искам да отворя една скоба, замърсяването с прахови частици, по неопровержими данни от Световната здравна организация, предизвиква белодробни заболявания, проблеми с дихателните пътища, много алергии. Така че това е един сериозен проблем и ние всички трябва да сме убедени искаме ли да стане по-чист въздухът над нашите градове и децата ни да дишат по-чист въздух, или не. Обичайно през летните месеци, както и вие споменахте преди малко, причина за наднормените замърсявания с прахови частици в тези градове са свързани основно със строителния отрасъл и транспорта, строителният отрасъл дотолкова, доколкото трябва да се спазват правилата за измиване на камионите при излизане от площадките, опаковане на сградите, когато се ремонтират или когато се строят, миене, по-често миене на улиците и, разбира се, транспортът, който, както и във всички останали случаи...

Всичко това обаче звучи пожелателно. Примерно планирате ли, с оглед избягване на санкции от Европейската комисия, със закон да се каже, че всяка община е длъжна да мие всеки ден улиците?

И 15 закона да приемем като няма пари или воля от страна на общините първо да контролират, защото ако примерно е трудно да се контролира дали някой изхвърля разделно отпадъците си или дали някой изхвърля незаконно около блоковете отпадъци, тоест не може зад всеки блок да има инспектор, то ми се струва, че за строителството е доста лесно, тъй като всеки обект си има табела кой е строителят, камионите си имат табели с номера, така че там контролът може да бъде лесен. И когато с едни солидни глоби бъдат съответно наказани няколко инвеститора, мисля, то това се разчува бързо и почват да спазват правилата.

Добре, но... общини също се знаят и се казва - ще миете, особено големите, тези 30 града, ами, ще миете всеки ден, длъжни сте. И бюджетите ще се правят така, няма да се прави нещо друго...

Така че и това е възможно. Но сега като от 10 години има задължение на общините да си изградят депата за отпадъци, съответно инсталациите за предварително третиране, какво от това? Просто трябват едно много по-отговорно отношение, разбира се, и санкциониращи мерки.

Като казахте депата, тези 13 общини, които поканихте преди седмица да поискат еврофинансиране за депа за смет, какъв срок имат да го направят? Става дума за 220 млн. лева, които има европейски пари за това. И тук са големи градове - Русе, Варна, Търново, Габрово, Добрич...

Това са цели региони.

... които сте били... Бяла, Русенско.

Това са регионални съоръжения, нали, не са за конкретните градове, за които се споменава. Те са просто центърът, така да го кажем, на регионалната система. Слава богу, нещата вървят напред. Това е много голям приоритет в моята работа, тъй като имаме едно много сериозно изоставане. До средата на 2009 г. трябваше да бъдат изградени тези съоръжения, но за жалост това не се е случило. В момента със средства от националния бюджет се строят шест депа. По оперативна програма онзи ден подписахме първия договор. Онзи ден по публично-частно партньорство също беше. . . започна строителството на депото в Костинброд, регионална система. В момент на оценка е, всеки момент, може би до края на годината, ще приключи за още четири региона в Бургас. И очаквам до средата на следващата година още десетина регионални системи да започнат строителство или да бъдат одобрени техните проекти. Тоест процесът се ускори, върви и мога да кажа, че тук нещата започват да вървят на добре. Имаме какво да кажем на Европейската комисия, тоест че имаме един сериозен напредък в това отношение.

Получихте ли отговор от Европейската комисия дали одобрява финансирането на столичния завод за битови отпадъци? Те две писма пращаха, за да питат някакви неща, ние отговорихме...

Да, съвсем наскоро се получи и писмо от г-н Барозу, в което се потвърждава, че ще бъде одобрен проектът на двуфазен подход, като в началото съответно ще стартира строителството на депото и на завода за компостиране, а след още един анализ за алтернативни варианти за използване на горивото от завода за механично-биологично третиране на отпадъците ще продължи финансирането като втори етап след време.

Кога ще стане този завод? Нали чувате опозицията как периодически атакува сегашния премиер и бивш кмет, че е поемал нереалистични ангажименти колко бързо ще направи завода за боклук.

Заводът си върви в график, може би с 4-5 месеца изоставане. Но ми е много чудно това приказване от страна на опозицията. Имам чувството, че има голямо желание да се провали този проект,  за да се радват и да използват това в предизборните говореници. И ще ви кажа защо. Просто това е смайващо. Ще се върна малко назад, тъй като вчера имах поредното питане за балите, какво ще се случва с балираните отпадъци на София...

В парламента.

... къде щели да отиват. Може би това, ... имам всеки петък някакво питане по темата. Две хиляди и пета година Столичен общински съвет взема решение, без да помисли въобще какво ще се прави с битовите отпадъци, които никак не са малко, на София, взема решение преждевременно да затвори Суходол, защото имало е протести от страна на хората в близките квартали.

Това е 2005-а, преди Борисов да стане кмет.

Да, преди, преди той да стане.

Нали той става след това.

Да, преди сегашният премиер и бивш кмет на София г-н Борисов да поеме съответно тази длъжност. Вземат това безотговорно решение. И на мен ми е много любопитно по партийни групи кои са били тези общински съветници, които са гласували това безотговорно решение - да затворят Суходол, без да има някаква екологична нужда от неговото затваряне, т.е. да не отговаря на правилата или нещо друго. Затваря се Суходол, без да е осигурено друго депо, където да се возят отпадъците, без да са правени проучвания какво ще правим с тези отпадъци ние в бъдеще. Нищо, ето така, затваря се и започва едно безумно балиране на отпадъци в София до 2007 г., когато сегашният премиер 2005-2006 г. започва една продължителна битка за отваряне отново на Суходол. И въпреки не особено голямото желание, да не кажа съпротива, от страна на правителствените власти, благодарение, мога да кажа смело, на това, че ни беше открита процедура от Брюксел, се забързаха тогава властите и депото беше отново открито в Суходол. Съответно това беше едно решение да престане това безумие с балирането. От друга страна, започнаха тези проучвания за този завод. Най-простите съоръжения, които се правят в момента, депа с една сепарираща инсталация, отнемат четири години, пет години време. Депото, на което онзи ден направихме първа копка, в Ботевград, се подготвя от 2003 г. И всички са така. Това са безкрайно дълги процедури. И ми е много чудно защо някои смятат, че едно такова голямо и сложно съоръжение може да се подготви за две години. Не може.

Въпросът е... Аз не съм подготвен, не съм извадил какви срокове е поемал кметът тогава Борисов, от опозицията обаче твърдят, че той е твърдял, че ще стане по-бързо.

Аз не съм била свидетел, не съм била свидетел.

Кога ще стане? Кога ще стане? Кое е реалистичното, оставете кой какво е казал?

В момента... Да, ще ви кажа какво е реалистично. В момента може би до края на годината ще приключат тръжните процедури, тоест изборът на строител.

Така.

Ще се сключи договор.

След колко време ще се...

В момента, в който се сключи договор...

Тези, дето загубят, ще обжалват.

Ами, това вече е мода в България - да се обжалва.

... с година-две ще се удължи работата.

Но пък може и да не се обжалва.

Така.

Ще видим. Строителството на едно депо при една добра организация отнема около година време, на компостираща инсталация около година и половина, година и половина, две. Може би към края на 2012 г. тези първи съоръжения би трябвало да бъдат готови...

България вече ще има работещи...

София.

Да, София ще има части от завод...

Би трябвало. Ако нещата вървят ритмично и са наред, да, трябва да има. Но наистина е заблуда това, че може едни такива съоръжения да се проектират и да се построят за 2 години. Няма, няма такъв случай. Още повече, сега някой ще ми каже, че имам пристрастия, но Столична община е единствената, която със собствени средства направи всички проучвания, която със собствени средства закупи терените, която със собствени средства изгради инфраструктурата, пътя до площадките, електрозахранване, водопроводи. Така че мисля, че...

Какво намаление на найлоновите торбички очаквате, благодарение на това, че ще се въведе от догодина 0,15 лв. такса за една найлонова торбичка? Тя колко ще започне тогава да струва, торбичката?

Ами, 0,15 лв. е таксата.

Петнадесет такса и отгоре производствени разходи...

Т.е. толкова поне трябва да е цената.

Т.е. поне 0,30 лв. очаквате.Т.е. 15 минимум...

Доколкото ми е известно, една торбичка в момента струва 0,01 стотинка. Така.

Т.е. поне 15-16 ще е.

Ако ние се откажем...

Знаете ли, че през...

Ако ние се откажем от найлоновите торбички, а и благодарение на това...

Няма да висят в кварталите по дърветата.

... че ще станат по-скъпи, и това дано да ни промени навиците, в околната среда за една година ще се изхвърлят милиард и 200 милиона торбички по-малко, и то само в природата в България. Толкова торбички...  1,2 млрд. торбички. Ще ви кажа как простичко го изчислихме. В България има около 2,5 млн. домакинства. Средно по две торбички на ден, по 300 дни, не по 365, прави 1, 25 млн. 1,25 млн. торбички по-малко в нашата околна среда.

В Хонг Конг за първите два дни, откакто през юли 2009 г. въвеждат такси, тяхната е била 6 цента, американски цента, 855 по-малко са взимали такива торбички.

Така че според мен тази внушителна цифра си заслужава усилието. Т.ест нашата цел, ние затова въведохме такава, като 0,15 лв. е догодина, по догодина става 30, след това 45, т.е. целта е да е отказваща, целта не е фискално да събираме пари, целта е да откажем хората да ползват тези найлонови торбички.

Връща се мрежата, пазарската мрежа на нашите баби и дядовци.

Че какво лошо има? Че какво лошо има в това? Междувпрочем да не се притесняват хората, тези пликчета, не найлонови торбички с дръжки, а пликчета, в които се слагат маслини, някои насипни продукти, те са опаковки, те вървят по съвсем друг ред и за тях не се отнася това...

Там няма да има 0,15 лв. ...

... за тях се плаща продуктова такса за опаковки и сега. Т.е. няма да си слагаме..., маслините да си ги носим в ръце, това искам да кажа.

Кой ще дава разрешителното за откриване на пунктове за изкупуване на цветни и черни метали, тъй като в момента това става на практика съвместно от вашето Министерство на околната среда и това на икономиката?

Всъщност това е една много важна тема, която дискутираме в последните два месеца с моите колеги Цветанов и Трайков за решаване на този ужасен бич за нашето общество - кражбите на метали, които имат измерения и като човешки жертви, и като икономически проблеми, и като неудобство на хората заради спиране на осветление и т.н. заради кражба на кабелите, а и на много други неща, на паметници на културата, да не обяснявам, хората знаят много добре какви са щетите. Поради това беше създадена тази работна група. И съответно в момента се пишат законовите промени, като една от възможните мерки, но това е чисто административно, е разрешителните за отпадъците от черни и цветни метали да се издават, както всички останали разрешителни, от Министерство на околната среда и водите, без да се минава на лицензионния режим, който е в момента и в Министерство на икономиката. Но това е административната страна на въпроса.

Т.е., то ще стане по-лесно, да си направиш такъв пункт, така излиза.

Зависи какви изисквания ще се поставят. Много важни са изискванията. Т.е. трябва да се вдигне много високо летвата за изграждане на един такъв пункт.

Вие искате - който иска да предава такива материали, такива метали, вече да трябва да доказва собственост върху тях.

Трябва да доказва произход, трябва да се изнесат в индустриалните зони тези пунктове. Освен това или напълно ще се забрани, или ще се намали много обхватът на случаите, в които физически лица ще могат да предават такива отпадъци, тъй като в голяма част от случаите това са или крадени вещи от домовете и вилите на хората, или...

Или направо релси, стълбове, табели...

Или направо релси, стълбове. Да, много са възможните източници на крадени метали. Т.е. или пълна забрана, или да се ограничи до минимални случаи, в които могат да се предават вещи от бита.

Ясна ли е вече картината на незаконното строителство край язовирите? Имате ли обобщение за цяла България след проверките, които правите?

Нека да уточня, че тук става въпрос за съвместна проверка между службите за строителен контрол към Министерство на регионалното развитие и, от друга страна, нашите регионални инспекции по околна среда и води и дирекцията за басейно управление на водите към Министерство на околната среда, като заповедта, която е на двамата министри, на моя колега Плевнелиев и с моя подпис е тази заповед, има обхват, от една страна, да си видят незаконните строежи, от друга страна - да се проверят всички условия за изпускане на отпадъчни води в язовирите...

Ама това още не сте го направили, за да кажете...

Срокът за големите около 50 язовира, които са предмет на проверката, е до края на тази година, като сме дали срок на екипите, които правят този контрол, да направят докладите с констатациите и предложенията, ако има установени нарушения, до края на месец януари, така че ние...

Т.е. февруари пак тук, в студиото, за да обясним...

Февруари, да, ще се отчетем пред хората какво сме проверили, какво сме видели, какво сме предписали и какво съответно следва.

Трябва да свършваме. БГНЕС съобщава от това интервю като новина, че България ще си върне акредитацията за търговия с вредни емисии през 2011 г. Това са тези емисии, където чакахме стотици милиони да спечелим, като ги продадем. Сега остават ли тези надежди - че като ги продадем и ще вдигнем пенсиите...

Наличието на акредитация е условие, едно от условията, за да можем да сключваме сделки. Оттам нататък...

Другото условие е да има кой да ги купи.

Да, най-важното условие е да има кой да ги купи, защото...

А има ли?

... защото купувачите са малко, продавачите са много. И именно заради това ние предприехме тези стъпки да имаме законова рамка, да имаме институция, която да харчи тези пари, ако дойдат. Включително в момента събираме информация и налични проекти, за да можем на потенциалните купувачи да имаме какво да им сложим на масата и да кажем - ние имаме рамка, ние ще ги харчим наистина за такива проекти, които намаляват емисиите на парникови газове, а не да запълваме дупки...

Аха, т.е. няма да е, за да вдигнем...

То това не е и възможно в момента. Така че това, което е било, което аз искам...

Ама сега цифра няма да кажете, колко пари...

Искам да си го кажа, ако може. Тоест това, което трябваше аз като министър да свърша до момента, го свърших. Направихме система, върнах акредитация, направихме закон, прие се от парламента, има институция, подготвяме проекти. Оттук нататък трябва да убедим купувачите, че сме много добри...

Не, не сте върнала още акредитацията...

Още не сме, но направихме всичко възможно и силно вярвам, че това ще се случи. На база на предварителния доклад...

Колко пари може да спечели България?

Може да спечели 5 милиона, може да спечели и 500 милиона.

Евро или лева, или долари.

Евро.

Половин милиард евро може да влязат от това, че ние всъщност, че нашата индустрия не работи всъщност и не използва парникови...

Ще ви кажа, че това е нереалистично. Големите сделки, големите сделки се направиха 2007, 2008, 2009 г. Унгария, Чехия, Украйна, другите държави.

А кое реалистично?

За жалост тук обаче това явно не се е счело, че е много важно.

Кое е реалистично?

Може би наистина в рамките може би на реалстичното е да сключим сделка за няколко милиона. И пак, отново повтарям, и това не е сигурно, тъй като купувачите са малко. В резултат... и ще ви кажа, освен другите неща, че се сключиха големите сделки преди две-три години, освен това има, знаете, криза, има спад на икономиката, в резултат има спад на емисиите на парникови газове и в тези страни, които са купувачи. Така че търсенето дори и от тази гледна точка не е такова, каквото е било преди две-три години в подема съответно на икономиката.

Следва разговорът с енергийния министър Трайчо Трайков. Какво става с екооценката на Бургас-Александруполис?

В процедура е. Знаете, че ние я върнахме.

Вие я върнахте. Все още не сте са си я поправили

Дадохме отрицателна оценка на доклада, тъй като има много неясноти в този доклад. Има много липсваща информация. В момента очакваме... дадохме два месеца срок, тоест това кога беше, може би в началото на ноември, може би до към края на декември очакваме да бъде внесен докладът с поправките.

България направи ли екооценка на „Южен поток”? Защото, интересно, примерно Бургас-Александруполис предишното правителство е подписвало, явно без да е наясно с екологичната оценка, след като сега се занимавате с това. А вие сега като подписвате разни споразумения, че ще правим „Южен поток”, преди това направихме ли екологични проучвания дали пък...

Не, напротив, винаги е било ясно, че ще има екологична оценка. Винаги е било ясно.

Да. А не можем ли по-напред, преди да, дето се казва, да излъжем хората, руснаците да се хванат, че тук през нас ще правят някакви проводи, преди това ние да имаме оценка - става ли или не става?

За да има оценка, трябва има проектна идея. Тоест поне най-малкото концепция, трябва да има инвеститор, който да внесе в министерството доклад с предварителни параметри на този проект. Все още в Министерство на околната среда и водите не са внесени документи за „Южен поток”, но...

Т.е. сега тази проектна компания тепърва ще прави това...

Но ние имаме опита с „Набуко”, екологичната оценка, която е с едно трасе, което е международно трасе, върви много добре...

Много интересно, добре де, за „Набуко” защо има оценка, а за „Южен поток” няма?

Ами, защото „Набуко” е напреднал проект. Тоест цялата проектна документация... Докато тук това е...

Една идея.

Да, която не е ясна, нали, напълно изчистена. Трябва да има инвеститор, тоест някаква компания, която да внесе съответните документи. Междувпрочем „Северен поток” е подобен проект. Той е реализиран вече, знаете, нали, много отдавна. За него е правена такава оценка. Има прецедент, така че ясни са стъпките, които трябва да се извървят за една такава оценка. Просто нашата задача е, когато бъде внесена документацията, да стартираме.

Има ли екооценка на „Белене”, на АЕЦ „Белене”?

Да, има, тя е приключила. То даже е с разрешително за строеж АЕЦ „Белене”.

Там е окей всичко?

Ами, поне от тази гледна точка, да.

Утре може да се започне да се строи от екологична гледна точка?

Значи, АЕЦ „Белене” е с разрешение за строеж и е със стартирано строителство, което в даден момент е преустановено. Т.е. той може да продължи.