Не може и не бива да се говори за пропуски в работата на службите, защото предвиждането и получаването на достоверна информация за извършването на актове като този в Бостън е изключително трудна работа. Това коментира за Дарик бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров. По думите му дори най-силната държава и най-мощните й специални институции не могат сами да се справят с „чумата на 21 век” - глобалният тероризъм.
„Очевидно е, че трябва непрекъснато службите и обществото да са нащрек и да сме наясно, че това може да се случи навсякъде”, коментира още бившият шеф на разузнаването.
В интервю за предаването на Дарик „Междуредие” ген. Киров каза още, че информацията за терористичния акт в Бостън е все още твърде оскъдна, за да може да се съди за неговите идеолози, автори и извършители. Според него намерените и други взривни устройства, които не са детонирани, показвали, че с атентата в Бостън е търсен един много силен и масов ефект.
Какво може да бъде казано часове след тези взривове? Има ли нещо, което за експерта дава някакъв знак за почерк? Имаше коментари за нов похват на терористите - вече се появиха малки бомби на повече места. Как на вас ви изглежда всичко това, което видяхме на екраните?
Мисля, че на първо място всички ние по човешки трябва да изразим своето съболезнование към жертвите, техните близки и пострадалите при този адски акт. На второ място, аз нямам съмнение да го квалифицирам като терористичен акт, въпреки внимателната позиция на хора от администрацията на САЩ и на самия президент Барак Обама. Смитам, че действително в случая става дума за терористичен акт - целенасочен, подготвен, но като цяло информацията е твърде малко, за да може да се съди за неговите идеолози, автори и извършители. Останалото е въпрос на технология. Дали повече или по-малко взривни устройства, дали са качествени или некачествени - това е въпрос на технология и ще го установяват експертите. Във всеки случай аз съм убеден, че това е терористичен акт и очевидно, че той е замислен и организиран с цел предизвикването на паника, предизвикването на страх или поддържане на психоза в обществото.
Факт е това. Ал Кайда отново погледнаха в тази посока. Даже се допусна, че чрез атентат като този в Бостън определени сили целят възстановяването на страховитата Ал Кайда. Може ли в тази посока да се гледа на случилото се?
По данните, с които разполагат специалните служби, Ал Кайда отдавна не е централизирана структура. Тя се превърна в нещо като движение, мрежа, което е още по-опасно, защото на практика не подлежи на контрол или най-малкото отделни негови структури, звена или индивиди, изповядващи тази идеология, не подлежат на контрол. Във всеки случай почеркът, както е известен и от миналото, освен всичко друго, е близък и до този на актове, извършвани в миналото от хора, установени като принадлежащи и симпатизиращи на Ал Кайда.
Но е твърде рано да се говори за каквото и да е в тази посока.
Твърдя, че е рано, защото основните структури за сигурност - външното разузнаване, службите, които са отговорни за вътрешната сигурност, не са се произнесли по отношение на информацията, с която са разполагали, ако са разполагали с предварителна или превантивна информация в този аспект и от тази гледна точка всякакви предположения биха могли да бъдат само една измислица или непотвърдени от фактология съображения.
Отдавна не е имало сериозен атентат - така да го кажем, колкото и грубо да звучи едно такова определение - не е имало такъв голям атентат в САЩ след онова, на което бяхме свидетели на 11 септември 2001 г. Може ли да се каже, че има пропуск или може ли дори да се говори за провал на американското разузнаване, като се знае, че реално, каквото и да говорим, истинското противодействие на тероризма се крие в разузнаването?
Не, аз съм убеден, че не може и не бива да се говори за пропуски по една проста причина. Предвиждането, узнаването и получаването на информация - конкретна, точна, достоверна - за извършването на такива актове, е трудна и тежка работа. Освен всичко друго, Ал Кайда или това, което ние наричаме или разбираме като Ал Кайда, в лицето на своите водачи винаги и до ден-днешен е потвърждавала, че главен противник за тях ще са САЩ или „белите кръстоносци", на чело на които те стоят по техните определения. Аз бих направил една аналогия със случая в Сарафово миналата година, който също по своя почерк наподобява желанието да бъде предизвикан такъв ефект - много жертви, масова паника, поддържане на психоза. И това показва определено едно нещо - че дори най-силната държава, най-мощните специални институции на тази държава са неспособни и е невъзможно сами да се справят с тази чума на 21 век глобалният тероризъм.
Да, българите със сигурност в този момент, освен че се сещат за Сарафово, си казват, че щом САЩ, които взеха невероятни мерки след атентатите от 11 септември, преживяват в момента това, трябва да сме наясно, че никой и никъде не е застрахован.
Аз казвам и от гледна точка на това, че към българските специални служби се посипаха множество укори за тяхната неспособност или неспособност да се справят в подобна ситуация, но ето това е свидетелство още веднъж, че дори в една държава, в която съществуват много повече специални институции, отколкото в малка България - в САЩ са 16 специални служби, ако не ме лъже паметта, разузнавателни и контраразузнавателни, занимаващи се с вътрешна сигурност, и много повече институции и полицейски и специални от друг характер, и ето, въпреки всичко случват се такива неща. В крайна сметка, без да звучи подвеждащо, но е очевидно, че трябва непрекъснато да сме наясно с обстоятелствата, че трябва едно такова нещо е възможно навсякъде да се случи.
Казахте Сарафово. Всъщност какви са основните разлики в почерка на двата атентата, макар да си давам сметка, че атентат с атентат трудно могат да се сравняват.
Трудно бих могъл да направя сравнителна оценка от гледна точка на технологията, но за мен е очевидно едно - и в двата случая се цели постигане на един ефект чрез множество жертви, чрез тежки поражения и предизвикване на паника и психоза сред населението. Това за мен е несъмнено, още повече че по съобщенията, които се появяват от Бостън, е видно, че там са открити и други взривни устройства, които не са детонирани. Това показва, че е търсен един много силен, масов ефект.
Засега аз не видях някой да е поел отговорност. Пакистанските талибани са отрекли да имат връзка с тези експлозии. Очаквате ли в близките часове да се появи нещо официално като позиция от някои от тези групировки?
Трудно ми е да прогнозирам, тъй като липсва достатъчно достоверна информация, в това число и публична информация на тази тема. А като имаме предвид и че за акта в Сарафово и до ден-днешен официално нито една структура, за която е известно, че се занимава с подобни действия, не е поела отговорност. Това са много трудни, много тежки за разследване и проучване, за изясняване неща и продължават с години.
Да, и тук продължава разследването, но пък като говорим за поемането на отговорност, изкушавам се да ви попитам, как според вас тази формулировка, която българските власти лансираха за обоснованото предположение за участието на Хизбула, се отрази на ефективното разследване на атентата?
Нямам достъп до реална информация за хода на разследването.
Като външен наблюдател.
Аз още тогава казах, че това е една възможна, много вероятна хипотеза. Особеният момент е, че тя за разлика от други работни хипотези, които биха могли да бъдат издигнати, тя съдържа изключително висок политически заряд и това е нещото, към което трябва да се отнесем много внимателно. Поради тази причина и поради начина, по който толкова внимателно, с толкова условности и застраховки беше споменато името на Хизбула, аз също се отнасям много внимателно. И смятам, че малко избързахме и вероятно това решение за обявяване беше взето по политически причини.
Тъкмо това щях да питам - повече ползи или повече щети донесе това на страната ни. Но очевидно имате опасения в по-скоро... Сам го казахте - прибързахме.
Ние не трябва да вървим по различен начин от своите съюзници и партньори и във всички случаи когато се заемат особено позиции с политически привкус, те трябва да бъдат съобразени както с наличната реална информация и данни по случая от наши и партньорски служби, така и с позиции на нашите партньори в политически аспект.
В САЩ логично мерките за сигурност са засилени. В такава ситуация подозирам, че и в Европа се затяга режимът къде ли не. Трябва ли хората да се притесняват? След подобни взривове и атентати каква е вероятността да има повторение, да се разглежда и очаква нещо като серийни прояви на тероризъм тук и там?
Аз не мога да прогнозирам.
Не вие да прогнозирате, а принципно.
Считам, че органите, които са оторизирани да се занимават с тази дейност, да пазят нашата сигурност, следва да продължат и занапред да работят на предела на своите сили и възможности както във вътрешен, така и във външен план в партньорство с с нашите служби и службите на нашите партньори. Но българските граждани трябва да знаят, че тук става дума за една перманентна опасност, за един потенциал на такава опасност и да имат едно наум и винаги да бъдат нащрек. Това е нещото, в което гражданите на други, далеч по-пострадали нации са възпитани. Имам предвид израелското население, американското, руското население - там, където често и с далеч по-тежки поражения се случват подобни неща. Ние не сме изолиран остров, ние сме съставна част от този глобализиран свят. Още повече при нашите партньорски и съюзнически ангажименти във всички случаи нашето население трябва да има предвид, че това са възможни неща.
Винаги трябва да бъдем мнителни и да имаме едно наум.
Именно.
Нещо, за което заговорихме след случилото се на летище Сарафово. И някак позабравихме след това.
Смятам, че тогава получи по-голяма публичност тази тема. Но и в годините, в които аз бях директор на разузнаването, аз познавам над 140 ръководители на подобни служби по света, както и ръководителите на българските специални служби, знам колко тежки и невидими за обществото усилия се полагаха в тази посока и с огорчение смея да отбележа и непризнати от обществото по ред причини.
Те нека останат невидими за обществото, но нека то да осъзнае и своята отговорност, за щото наистина не сме особено бдителни ние, българите.
Без съмнение. И аз ви благодаря за този призив. Той подпомага в значителна степен дейността на хората, които са оторизирани с тази дейност.
