Неотдавна американски лекари предложиха държавата да взима от родителите им тежко затлъстели деца и да ги оставя в приюти, където да бъдат учени да се хранят здравословно.
Не е ясно дали подобна спорна мярка изобщо е мислима за България, но последните данни за наднорменото тегло на подрастващите в страната ни и фактът, че 12 процента от тях страдат от затлъстяване, доказват колко сериозен е проблемът с храненето на учениците между 6 и 19 години. По повод Европейския ден на здравословното хранене и готвене за деца, който се организира традиционно под патронажа на Информационният център на ЕС в София, бяха огласени данните от проучване по темата.
Въпреки опитите на властите у нас да въведат здравословна храна в училищата и детските градини, както и да махнат чипса, колата и пиците от училищните лафки, децата често отскачат до съседните улици, където си пазаруват от „вкусните" и твърде калорични храни. Затова и експертите смятат, че семейството е мястото, където децата трябва да бъдат научени с какво е добре да се хранят. Ето какво каза още по темата пред Дарик доц. Веселка Дулева от Националния център за обществено здраве и анализи, който заедно с Медицинския университет в София е направил последното проучване:
Закъсняхме ли ние, българите в опита си да заострим внимание към детското хранене, към храненето на подрастващите на фона на тези особено тревожни данни, които ще изнесете и сега?
Мисля, че не сме закъснели, тъй като мерки се предприемат от години. Първият национален план за действие „Храни и хранене" е в периода 2005-2010 година и още с него стартираха доста сериозни активности по отношение на здравословното хранене. Това е проблем, който цели промяна на навици, на хранително поведение, навици по отношение на хранене и физическа активност. За такива действия и краен резултат се изисква доста време. Всички насочени действия, които се случват в този аспект, се надявам след време да имат положителен резултат. Но за да отчетем реално подобрение, на нас ни трябва повече време, защото, разбира се, това е проблем, който трябва да започне да се обсъжда и да се работи по навиците за хранене още с раждането на детето и още в семейството. Дори нашите препоръки за здравословно хранене започват още към бременната жена и продължават след това до активна възраст. Комплексните действия, които са свързани по отношение на различни практики, които се въвеждат в училище - програмите за училищен плод, различни наредби, които през последната годна бяха приети по отношение на предлагане на здравословни храни както в училищата, така и в детските градини, се надявам с времето да създадат здравословен модел на хранене на нашите деца, който, разбира се, трябва непременно да бъде съчетан с физическа активност.
Която често се забравя.
Да. Ако погледнете пирамидата, която е в препоръките за здравословно хранене, винаги посланието към хората е активно движение от ранна детска и в активна възраст. Балансът между приема и разхода на енергия, за да поддържаме нормално тегло и здраве, трябва винаги да е налице.
Тревожни ли са данните, които отчитате при последните си проучвания, за наднорменото тегло, за свръхзатлъстялост сред децата на фона на европейските показатели?
България не се различава много като относителен дял на хора с наднормено тегло в сравнение със страните от ЕС. Нашите данни са съизмерими с Италия, Англия. Така че това е проблем и неслучайно Световната здравна организация го определи като епидемия на съвремието и мерките се предприемат масирано и много насочено в целия ЕС.
Ние имаме проучвания от 1997 година насам, някъде около десет проучвания, които правят анализ на храненето и хранителния статус на населението в България. Винаги приоритетна група са били децата. За тях имаме и специални проучвания.
За съжаление тенденцията е за увеличаване на относителния дял на деца с наднормено тегло и за съжаление в този аспект се увеличават и децата със затлъстяване. Например ако сравним данните, получени при националния мониторинг, проведен през 2004 година, при децата в ученическа възраст 20 процента имат наднормено тегло, като една четвърт, някъде около пет процента от тях са със затлъстяване. През 2010-2011 година Националният център по обществено здраве и анализи проведе проучване съвместно с Катедрата по педиатрия към Медицинския университет и установихме, че в тази възрастова група около 30 процента имат наднорменото тегло и вече около 12 процента са със затлъстяване. Тоест за тези 7-8 години има значително увеличаване на относителния дял на деца, които имат проблеми в теглото. И мерките, които се предприемат, са свързани именно с крайна цел намаляване на децата със затлъстяване, тъй като то е сериозен рисков фактор за здравето в по-късна възраст.
Да не забравяме, че всичко започва от семейството и културата на хранене. Там кризата аргумент. ли е в тезите на онези, които казват "нямам достатъчно пари, за да осигуря здравословна храна" или не би трябвало това, което в момента финансово притеснява българите, да се отразява?
Първо това наистина е проблем, който е въпрос на култура на хранене и на семейната среда, която предлага храната на децата. Разбира се, в един и същи бюджет винаги би могло да се направи здравословен избор и аз казвам и давам пример, че ако едни варени картофи съдържат 70 килокалории, едни пържени картофи вече съдържат 300 килокалории. Продуктът е един и същ, просто начинът на приготвяне е различен. Разбира се, има и международни наблюдения, които показват, че социално слабите групи са с доста по-висок процент на наднормено тегло, така че всъщност въпросът е свързан, но е въпрос на личен избор какво да се сложи на масата и този личен избор зависи от информираността на семейството и възпитанието на децата в семейството. И, естествено, подкрепящата среда, в това отношение ние, специалистите, наредбите, които бяха разработени по отношение на осигуряване на здравословно хранене в детски градини, в училища, които се изпълняват. Невинаги е въпрос на пари. При един и същи бюджет може да се направи здравословен избор и нездравословен със същите пари.
