Ако поне веднъж сте разлиствали страниците на списания като Vanity Fair или Vogue значи сте виждали неговите фотографии. Той се казва Норман Джийн Рой, роден е през 1969 година в Квебек, Канада и откакто се помни снима. Нещо повече - снимал е буквално всяка знаменитост, която може да си представите. В портфолиото му ще откриете фотографии на бившия британски премиер Тони Блеър, на Никол Кидман, на Джордж Клуни, Шарън Стоун, Моника Белучи, на много модели, на много красиви жени.
Норман обича да казва, че дигиталните технологии убиват фотографията. Също така вярва, че фотографите като него са създатели на илюзии.
За вдъхновение той често рови в архивите на Vogue и Vanity Fair, където открива фотографии, променили популярната култура. И снима почти непрекъснато, независимо къде се намира и колко е часът.
Днес фотографът Норман Джийн Рой е гост на проекта "Иноваторите" на Дарик.
Константин Вълков: Вие сте професионален фотограф. Интересно дали ви е снимал друг професионален фотограф и какво е усещането да бъдете от другата страна на камерата?
Норман Джийн Рой: Да, снимали са ме няколко пъти. Въпреки това трябва да призная, че по-скоро предпочитам да бъда от страната, която съм в момента. Все пак упражнението от време на време да заставаш и от другата страна на обектива е задължително за всички фотографи. Това ти дава една малко по-чиста представа за естеството на твоята работа.
Когато снимате знаменитости, случва ли се понякога те да дават съвети какво да направите, как да ги снимате и т.н.? Да бъдат претенциозни.
Не. Смятам, че подобни ситуации се случват, когато фотографът не се чувства сигурен в това, което прави. В това, което се стреми да постигне. Винаги имам много ясна представа и идея за това, което искам да постигна и направя в една фотосесия. Обичам да имам контрол над ситуацията.
Всъщност точно за това станах фотограф, тъй като не съм от хората, които работят от 9 до 5. Не ми харесва да работя по този начин. Предпочитам да имам свободата да реша кога и как да работя.
Как тогава разделяте живота от работата си или те са свързани?
Знаете ли, много е интересно, тъй като фотографията не е точно работа, а в някакъв смисъл е продължение на твоето съществуване. Фотографията ми позволява да записвам разни случки от моя живот. Тъй че не бих казал, че прокарвам линия между живота и работата си. Докато снимам нямам усещането, че работя. Не е имало случай да се нуждая много от почивка, защото винаги си почивам, докато снимам.
На чие мнение държите най-много като оценка за вашата работа?
Често се случва да получа мнение за конкретна фотография или сесия, това винаги ме ласкае. Със сигурност не търся положителните оценки сам, нито им обръщам чак толкова голямо внимание.
Колко важна е техниката за вашата работа? Ако например утре ви дам абсолютно непозната камера, ще бъдете ли способен да направите също толкова добри снимки?
Категорично, сигурно е 100 процента. Едно от важните неща за израстването на всеки като артист е да не остава на едно и също място прекалено дълго време, да не изпада в инертно състояние. А това става като непрекъснато опитваш нови и нови неща, някои свързани и с техниката. Опитвам се да разширявам знанията си по този начин.
Коя е важната съставна част, без която фотографията не може да бъде добра фотография?
Мисля, че ако попитате 100 фотографа, ще получите 100 различни отговора. Като фотограф, който се занимава с портретна фотография и със специализация в модата, мисля, че най-важната съставна част е честността. Фотографията трябва да бъде честна, да виждаш честност в това, което е запечатано на снимката. Вижте, аз снимам хора и трябва да работя по този начин, за да получа човешки и нормални образи.
Това е като разликата между нещо скицирано на салфетка и картина от Ренесанса. Няма чак толкова голяма разлика във възприятието на двете, защото визуално те комуникират с публиката по идентичен начин. В основната на всичко остава идеята. Технологичният начин на изпълнението е от вторично значение.
Има ли разлика в това да снимаш възрастни и млади хора? Красиви и не чак толкова?
Открил съм за себе си, че фотографирането на по-възрастни дами е по-лесно. Мога да се държа далеч по-естествено. С младите няма онова натрупване от един живот, който е останал зад тях. Именно случките от живота определят и формират хората, а при младите това е налично в по-малка степен. Наскоро снимах Джейн Фонда, която е на 75 години. Прекарах си страхотно, защото носи толкова много мъдрост.
Не разделям между мъже и жени, по-скоро ме интересува човешката страна на тези, които снимам, опитът им, преживяното. Така се получава връзката на фотографа с този, когото снима.
Така стигаме и до темата с аналоговата фотография, която знам, че харесвате. Макар и аз да съм донякъде привърженик на това, но все пак основната критика остава - не бягаме ли така от прогреса, от естественото развитие на нещата?
Считам, че темата е доста обширна. Трябва да намесим социалните медии и много други неща, от които зависи случването на дигиталната революция. Едно от нещата, които липсват на дигиталното, а съществуват при аналоговото, е възможността за съсредоточаване и концентрация на вниманието. Дигиталната революция дава възможност нещата да се видят на мига, което товари визуалното ни възприятие. Също като с
***
С партньорството на IBM
ИНТЕЛИГЕНТНИ РЕШЕНИЯ ЗА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС
