Ако животът ти е интересен, няма причина да „висиш“ в телефона

Журналистът Косьо Вълков за дигиталния детокст, любовта към хубавата полиграфия и как да съществуваме паралелно с новите технологии, без да им ставаме роби

Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио
Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио / Дарик радио
Журналистът Косьо Вълков за дигиталния детокст, любовта към хубавата полиграфия и как да съществуваме паралелно с новите технологии, без да им ставаме роби
21 век е, нови и нови технологии излизат буквално всеки ден, и много хора основателно се опасяват, че скоро ще дойде ден, в който ще живеем почти изцяло виртуално. Често цели компании от приятели могат да бъдат видени да общуват на една маса през телефоните си. Децата стоят над мобилните си устройства, заровили нос в някой чат или игра, а най-лесният начин за „убиване“ на време е да се шляеш безцелно из социалните мрежи. На фона на това обаче има и хора, които все още вярват в аналоговата реалност, в нейните продукти, като книгите и любовта към четенето на спокойствие.

Дали не сме стигнали до момента, в който трябва да се замисляме за „дигитален детокс“, закърнява ли навикът ни да четем и как един нов проект ще се опита да върне хората към книгите, ще разберем от журналиста и програмен директор на Дарик радио Константин Вълков.


Мобилните технологии вече са абсолютна, неоспорима част от живота ни. Всички ги използваме. Не вървим ли обаче към момента, в който ще станем – ако вече не сме – прекалено зависими от устройствата си?

Няма връщане назад, разбира се. Би било глупаво да се дистанцираме от нещо, което така или иначе съществува, може да се използва за безброй полезни неща. Струва ми се като надбягване с вятъра. В същото време разумното използване няма как да се случи насилствено, многото приложения, уроци и медитации за дигитален детокс едва ли работят. Ако животът ти е интересен, ако си любопитен към това, което се случва наоколо – няма никаква причина да стоиш в мобилния си телефон.

Аз също губя време в писане, но говоренето по телефон завинаги ми е най-досадното нещо на света. Говоря лице в лице, не мога да говоря по телефон, не съм от онези телефонисти, които решават всичко по телефона. Аз пиша. Ето, например имам мобилен телефон Punkt MP02, който е ултимативният детокс и го използвам вечер. Той е с моя си номер, дублирана СИМ-карта, няма достъп до интернет. Като трябва да запазя място за вечеря – просто се обаждам. Като трябва да чуя някого – просто се обаждам. Като трябва да потърся нещо – питам, не търся в Google. Но съм далеч от мисълта за насилствено дистанциране от новите технологии.

Представляват ли телефоните ни заплаха за добрия, стар, аналогов тип приемане на информация – чрез четене на хартиено издание например?

За мен да, чисто практично. Не мога да науча нещо без да го напиша на ръка. Затова ползвам тефтери, записки, пищови. Аз така уча. Не уча от дисплей. Чета на хартия и това не е претенция, просто така запомням нещата.

Забелязвате ли тенденция хората да се „отучват“ да четат книги заради навика си да скролват по екрани?

И да, и не. Магазините за книги и списания са по-пълни от преди. Продажбите (за щастие) на електронни четци на книги категорично намаляват. Книгата не е като музиката. На една почивка имам необходимост да имам 1000 песни в джоба си, но само една книга.

Какво би могло да ни върне към книгите? Вече се прокрадват изрази като „дигитален детокс“ - какво представлява той?

Качествената полиграфия е съществена част. Няма как във времена на дигитална доминация да се издават книги с възможно най-евтината хартия, меки корици и т.н. Аз например не купувам доста от родните издания на книги, които търся, защото корицата не е оригиналната, защото корицата не е твърда, защото хартията не е ОК. Може и да звучи превзето, но това е част от решението. Качествената полиграфия на печатните издания е ключов фактор.

Дочухме, че стартира инициатива с участието на Дарик радио, която цели да върне хората към усещането на книгите - „Библиотека на BNP Paribas”. Разкажете ни повече за нея.

По-скоро „фотографска библиотека”. Улових се, че мога да разказвам истории за фотографските книги, които имам. Някой ще каже – това не са ли просто книги със снимки, ала всяка от тях таи интересни истории – не от техническо естество, друг тип истории. Стори ми се, че няма място в София, което да събира на едно място една специална селекция от възможно най-добрите фотографски книги, които – предвид обема и цената им – невинаги можеш да си позволиш да притежаваш. Какво по-хубаво от това в центъра на София да има място с фотографски книги, които естетически обогатяват, но и разказват истории.

Какви книги ще бъдат включени в проекта и защо точно те?

Аз много вярвам в субективните критерии. Защо точно те. Ами защото така. Всяка има стойност. Изборът е обект на задълбочено проучване, това са любимите книги на много световноизвестни фотографи, които ценя. Няма точен критерий. И това е хубавото на селекцията.

Защо се спряхте точно на този брой - 24 книги?

Защото снимките в тях пресъздават всички моменти от денонощието.

Къде могат да бъдат видени и разгледани книгите в „Библиотека на BNP Paribas” и кога?

Съвсем скоро.

Ще убият ли технологиите книгите или все пак ще съумеем да лавираме между двете?

Технологиите винаги ще бъдат в помощ на книгите. Прогресът не убива.

Статията е създадена с подкрепата на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на deposits.bnpparibas.bg