Представителят на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България Роланд-Франсоа Вейл в „Седмицата” на Дарик:
Интервюто с Роланд-Франсоа Вейл слушайте на Radio.DarikNews.bg
Колко са бежанците от Сирия в момента?
В момента има над 2 милиона сирийски бежанци, които са напуснали страната заради въоръжения конфликт там и над 97% от тях се намират в съседна на Сирия страна.
Къде са най-много - в Турция, в Йордания?
Най-много като брой сирийски бежанци в момента се намират в Ливан. Там има над 700 000, което представлява за една страна от 4,5 милиона около 18% увеличение на населението. В Йордания ситуацията е подобна. Там са приети над 500 000 сирийци, което представлява около 11% от населението. Наистина огромни цифри. В Турция, където има почти половин милион сирийци, турската страна е направила наистина много, разкрила е 21 бежански лагера, в които предоставя и покрива основните нужди на сирийците, но същевременно в Турция наблюдаваме и много сирийци, които живеят в общността, които се самоиздържат и участват в икономиката там.
Колко са сирийските бежанци в Европа?
От началото на конфликта преди две години и половина наблюдаваме около 45 000 сирийски бежанци, които са пристигнали в Европейския съюз. Голяма част от тях се намират в Германия и в Швеция. За да мога да направя една съпоставка с тези 45 000, които са пристигнали в Европейския съюз за две години и половина, от 15 август насам в северната провинция на Ирак Кюрдистан има над 60 000 сирийци.
И колко са в България сирийските бежанци според данните на Върховния комисариат за бежанците?
Когато говорим за България, можем да кажем първо, че статистиката, с която разполага Върховният комисарят на ООН за бежанците, е всъщност статистиката, която получаваме от Държавната агенция за бежанци. Според нея към края на август бяха пристигнали около 3000 търсещи закрила, общо търсещи закрила в България. За последните две седмици ние считаме, че още около 500 са пристигнали. Тоест можем да кажем, че до момента от началото на годината, около 3500 души са потърсили убежище в България. От тях почти половината са сирийски граждани и виждаме, че тенденцията е увеличение на сирийските граждани спрямо другите, които търсят закрила в страната.
Какви са прогнозите изобщо за бежанците от Сирия и конкретно за търсещите убежище в България?
Към този момент около 5000 сирийци напускат своята държава всеки ден. Както вече споменахме, по-голямата част от тях пристигат директно в страните съседни на Сирия, където получават помощ от местните власти, от Върховния комисарят на ООН за бежанците, от други агенции на ООН и неправителствени организации. Това, което можем да кажем за България, особено спрямо наблюденията, които имаме, е на първо място няма да спрат да идват хора в България, но когато погледнем потока от около 40, 50, дори и 60 души, които пресичат границата на ден, този брой не е голям, особено сравнен с това, което се случва. Можем да кажем, че броят ще продължи, а дори е много вероятно броят да се увеличи, но тъй като не разполагам с магическо кълбо, не мога да кажа какви биха били бройките на пристигащите в България.
Какъв е планът на международната общност, конкретно на Върховния комисариат - бежанците да бъдат задържани близо до границата, по самата граница на Сирия, съседните държави или, за да бъдат облекчени тези също не много богати държави, да бъдат разпръсквани на повече места?
Нека първо да започнем с това, че хората, които и в момента се намират в съседните на Сирия страни, дори и тези, които се намират в лагери, те нямат ограничение на тяхната свобода за движение. Да, разбира се, когато има възможност да бъдат настанявани в центрове, в лагери е по-лесно да стигнат до услугите, които се предоставят там директно. Но никой не би трябвало да бъде спрян да може да бъде на своя издръжка, да има свой достъп до общността. Това е на първо място. А когато говорим за дали лагерите да бъдат до границата, има международен принцип лагерите да не се правят и да не се изграждат в близост до границата, а да има дистанция. Най-вече и най-често това е, за да се предпазят хората, които се намират в лагерите, тъй като, и ние сме го виждали вече в Сирия, е възможно част от конфликта да бъде пренесен през граница например чрез снаряди и те да попаднат на места, на които са настанени бежанци, някои от тях да пострадат. Що се отнася до услугите, трябва да има достъп до основните услуги за бежанците, които се намират по тези места. На първо място например трябва да мислим за образованието на децата. Този конфликт е уникален по още един начин, защото над половин милион, тоест над половината... над 1 милион, над половината от бежанците, които са напуснали Сирия, са деца, деца под 17 години и би било изключително трудно за тях те да наваксат, ако имат пропуск в образованието си. Образование, което трябва да бъде предоставено на място и трябва да бъде предоставено наред с образованието на местното население. А пък що се отнася до международната помощ в приемане в други страни на вече разселени бежанци, има такава програма, която Върховният комисариат е обявил. Тя е хуманитарна програма и има ограничен брой от хора предложени. Това са най-вече случаи, които имат нужда от незабавна помощ. Някои от тях са медицински случаи, другите пък имат конкретни хуманитарни особености към своя случай и някои страни вече са направили своята заявка. Германия е такава страна, Германия обяви, че ще приеме над... т.е. 5000 сирийски бежанци, които вече са разселени в една от съседните на Сирия страни. Всъщност миналата седмица 107 от тях вече пристигнаха в Германия.
Има ли искане към България да приеме подобно на Германия?
Доколкото аз съм информиран, това искане е отправено към всяка една от страните - членки на Европейския съюз.
Получихте ли вече отговор от България?
Смятам, че към този момент българските власти, би било съвсем разбираемо, не биха били съвсем положително настроени към приемане на допълнителни бежанци от Сирия. Донякъде това е разбираемо, тъй като страната приема сирийски бежанци директно, които пресичат границата и спонтанно пристигат в държавата. Това, което е по-важно, е в момента правителството да обърне нужното внимание, за да покрие нуждите на хората, които спонтанно пристигат в страната.
Лоши ли са условията за бежанци в България?
Да започнем с това. И напоследък навсякъде в медиите четем, и правителството също го споменава почти ежедневно, че приемателният капацитет на България вече е запълнен, приемателните центрове работят над техния капацитет. Тази седмица имах възможност да посетя приемателния център в София. Там видях наистина трудни условия, стаи, които са подготвени да подслонят около шест търсещи закрила, в момента настаняват около 14. Матраци са постлани по земята. Условията не са добри. Когато разговарях с директора на приемателния център, той спомена, че ако продължат да пристигат хора, ще трябва да постави матраци и в коридорите. Действително ситуацията е трудно и условията са лоши. Същевременно поради този приемателен капацитет и това, че е запълнен, виждаме много на брой търсещи закрила, които в момента са настанени в затворените центрове на Дирекция „Миграция”. Те са центрове от затворен тип, които ограничават движението на търсещите закрила, и това не са места за търсещи закрила, за бежанци, тъй като да се потърси убежище не е престъпление и хората не бива да бъдат поставяни в ситуация, в която да се приравняват с престъпници. Същевременно трябва да отбележим, че е необходимо не през следващите седмици, а буквално в следващите дни да се разкрият нови центрове, за да могат да бъдат облекчени тези вече съществуващи и запълнени центрове, да могат да бъдат настанени хора директно там, когато пристигат от границата.
С каква техническа помощ може да помогне Върховният комисариат за бежанците на България? Такава техническа помощ поиска вчера на среща с вас и с регионалния представител за Централна и Източна Европа министър-председателят Пламен Орешарски.
Трябва да подчертаем на първо място, че Върховният комисариат на ООН за бежанците в Европейския съюз, във всяка една от страните членки, в които има присъствие, не предоставя материална и финансова подкрепа. Това, което ние можем, и най-вече защото бежанците са нашият бизнес, както обичаме да се шегуваме в организацията, можем да предоставим техническа помощ. Какво имам предвид това. Експертиза, която сме натрупали през 60-годишния опит на организацията, във всеки един етап от бежанската процедура, всеки един етап от предоставяне на закрила, на убежище, от самото регистриране, когато един човек пресече границата и пристигне в страната, как да бъде по-ефективно, как да се справя по-добре администрацията, до бежанската процедура, процедурата, в която се определя дали един човек е бежанец или не е. Ние можем да предоставим техническа помощ, можем да предоставяме обучение на новопостъпилите служители, тъй като, разбира се, при тази ситуация държавата ще трябва да увеличи персонала, с който разполага, за да покрие нуждите по тази бежанска процедура и пристигащите бежанци. Ние сме тук и с лекота, разполагаме с технически подготвени професионалисти, можем да предоставим тази техническа подкрепа на България във всеки един етап от приемането на бежанци в страната.
Бавни ли са процедурите в България да стане един потърсил убежище човек бежанец?
За да можем да говорим за ефективността на процедурата, трябва да обърнем специално внимание на това, на този въпрос, свързан с числеността на състава на Държавната агенция за бежанци. Тъй като към момента виждаме едно сериозно увеличение на броя на хората, докато персоналът не се е увеличил и служителите в държавната агенция, специалистите по процедурата те правят каквото могат, за да могат да направят ефективна оценка на бежанската история, да се вземе съответното добро решение за този човек, но предвид броя на хората, които пристигат, те просто са засипани със случаи. От тях се изисква страхотно много до лимит, който в един момент е труден за един човек да понесе. На тях има се налага да преминат през много индивидуални случаи на ден и не може да се изисква такава натовареност от тях спрямо ефективността и справедливостта на тази процедура. Това, което ние правим, е като призив наравно с този призив приоритетен, разбира се, за увеличаване на приемателния капацитет и сега още веднъж го направихме с визитата на регионалния представител за Централна Европа на нашата организация, в различни срещи с ведомства, които имат отношение по бежанския въпрос, и вчера в срещата с министър-председателя, да се даде тази подкрепа на държавната агенция, да се увеличи техният състав, за да могат да се справят и да може ефективността на процедурата да се осигури.
Сирия ли е най-големият източник на бежанци в момента в света?
Сирия е страната, която произвежда, ако можем така да се изразим, произвежда бежанци в този момент. Темповете, с които бягат хората от там, са без паралел към момента. Разбира се, все още има и кризи, които остават, има и нови, но има и стари, които са произвели много бежанци, една такава страна е Афганистан. В момента в Пакистан се намират около 1,7 милиона бежанци от Афганистан, в Иран има още 900 000 афганистанци. Така че ако го съберем общият сбор на бежанците, Афганистан продължава да бъде страната с най-много бежанци, но Сирия е тази, която с изключителни темпове наваксва и произвежда изключително много бежанци. Може би в допълнение да кажем, че Сирия вече е втората страна, до скоро беше Сомалия, но Сирия през тази година се превръща във втората страна след Афганистан.
Афганистан е по-напред в класациите за щастие, Сирия също, Сомалия също спрямо българите. Това е една класация на ООН. Какво ще кажете на онези българи, които казват - ние сме нещастни, ние сме по-нещастни, затова не искаме да приемем бежанци?
Когато пристигнах в България преди почти една година, едно от първите неща, които направих, е да почета исторически факти, да отворя историческите книги на страната. И това, което ми направи много ярко впечатление, е, че България всъщност в историята си е приемала огромни групи хора, дори и в не толкова старата история на България, още в началото на миналия век, когато се заселват арменци заради проблемите с Турция по това време, България приема арменците. Малко по-късно България спасява своето еврейско население. Така че има такава традиция българите да приемат и да пазят човешките права на различни групи хора. Разбира се, виждам и икономическата обстановка, разбирам проблемите на българите към този момент, но трябва да подчертаем много ясно, да покажем дори изключителната работа, която вършат от Гранична полиция например. През границата минават майки, минават деца, минават възрастни хора - това не са туристи, те не идват тук да се забавляват, това са хора, които бягат от един жесток конфликт и от преследване и трябва да им се обърне съответното внимание.
