Суперкомпютърът на БАН вече е във връзка с други в Европа

Председателят на БАН Юлиан Ревалски
Председателят на БАН Юлиан Ревалски / БГНЕС
Суперкомпютър на БАН помага в кризисни ситуации. Той може изключително бързо да обработва огромно количество информация. Данните от него са стигали в реално време до Националния кризисен щаб, който беше свикан през миналата зима и на базата на тях са взимани решенията. Суперкомпютърът  може да се използва също за обработка на данни, свързани със замърсяването на въздуха, както и в медицината.

Суперкомпютърът е купен преди три години, а с него работят инженерите и програмистите от Института за комуникационни и информационни технологии към БАН. Поддръжката му е скъпа, като само токът за него е над 100 хил. лв. годишно, но ползата от него е голяма, обясни председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и даде пример с НИМХ, който прави прогнозите за времето на базата на данните от предишния ден. Понякога обаче е важно да се знае какво ще бъде времето след два часа.

Китайски учени конструираха свръхмощна квантова изчислителна машина (ВИДЕО)

"Ако той пусне същия този модел да се изчислява на обикновени компютри, двата часа ще минат и няма да е предвидено какво ще е времето. Някой да ме попита сега къде ще има най-много валежи... Като казвам два часа, сигурно ще стане и по-добре, но два часа са вече страхотен успех", коментира той.

Суперкомпютърът е от полза и във всички други области, където се обработват огромно количество данни – например финанси, физика, медицина. Той може да помага и в борбата срещу замърсяването на въздуха, обясни кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова.

75 000 пъти около Земята само за секунда

"Приключваме разработването на система за ранно предупреждение за замърсяване на въздуха от фини прахови частици. Работна група разработва мерките, защото не е важно само да има такава система и да ни предупреди, а да можем да кажем на гражданите какво трябва да се прави в такива моменти", коментира софийският градоначалник.  

От днес българският суперкомпютър е в мрежа с другите такива в Европа. Това означава, че нашите учени ще могат да ползват не само данните от тях, но и целия им изчислителен ресурс.