България е един от големите производители на слънчоглед. Страната е на второ място в Европа и през годините винаги е била в първата петица на световната класация.
Това каза Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
.
Янев заяви, че преди 10 г. страната ни е била най-големият износител на слънчоглед, като добави, че през 2012 – 2013 г. са се изнасяли количества от около милион, милион и половина тона слънчоглед. След 2015 г. започва възходът, когато една група решава и инвестира в нови технологии на преработка на слънчоглед и пр.
"България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", добави той.
Юлиан Стефанов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, обясни, че към момента България приема около 2 млн. тона слънчоглед, а капацитетът за преработка на слънчоглед е над 4 млн. тона. Според него се наблюдава една парадоксална ситуация и подчерта, че няма как България да има цени, различаващи се от световните.
Стефанон отбеляза, че в момента България е със забрана за внос на слънчоглед от Украйна, а местните преработватели, производители и търговци задържат местните запаси, както и че стоката, която се задържа от реализация, има риск да бъде с влошено качество. "Има нов натиск да се удължи тази забрана на внос от Украйна", съобщи той и допълни, че проблемът е, че се създава непазарна обстановка.
Стефанов обяви, че ценовото равнище в момента е около 800 лв.
Георги Койнов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, заяви, че не делят слънчогледа на български и на украински. Той е категоричен, че няма борса на слънчоглед, но има развит пазар на слънчоглед.
"Всеки един притежател на слънчоглед има свободата да го продаде за износ или да го продаде в България на български преработвател", посочи Койнов, като уточни, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те предлагат, е международната, и, всъщност, понякога е малко по-добра.
Койнов подчерта, че цената в пристанище "Варна" е 800 лв. днес за всички, без значение дали е от внос, или български.
Това каза Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
.
Янев заяви, че преди 10 г. страната ни е била най-големият износител на слънчоглед, като добави, че през 2012 – 2013 г. са се изнасяли количества от около милион, милион и половина тона слънчоглед. След 2015 г. започва възходът, когато една група решава и инвестира в нови технологии на преработка на слънчоглед и пр.
"България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", добави той.
Юлиан Стефанов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, обясни, че към момента България приема около 2 млн. тона слънчоглед, а капацитетът за преработка на слънчоглед е над 4 млн. тона. Според него се наблюдава една парадоксална ситуация и подчерта, че няма как България да има цени, различаващи се от световните.
Стефанон отбеляза, че в момента България е със забрана за внос на слънчоглед от Украйна, а местните преработватели, производители и търговци задържат местните запаси, както и че стоката, която се задържа от реализация, има риск да бъде с влошено качество. "Има нов натиск да се удължи тази забрана на внос от Украйна", съобщи той и допълни, че проблемът е, че се създава непазарна обстановка.
Стефанов обяви, че ценовото равнище в момента е около 800 лв.
Георги Койнов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, заяви, че не делят слънчогледа на български и на украински. Той е категоричен, че няма борса на слънчоглед, но има развит пазар на слънчоглед.
"Всеки един притежател на слънчоглед има свободата да го продаде за износ или да го продаде в България на български преработвател", посочи Койнов, като уточни, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те предлагат, е международната, и, всъщност, понякога е малко по-добра.
Койнов подчерта, че цената в пристанище "Варна" е 800 лв. днес за всички, без значение дали е от внос, или български.
